Решение № 8096 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8096 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110176032 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от В. Г. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С. Й. Д., със съдебен адрес за призоваване и съобщения в гр. София, п.к. 1000, ул. „Г. С. Раковски“ № 165 ет. 2 против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц..

Твърди се в исковата молба, че на името на ищцата в ответното дружество е открита партида с номер на инсталацията .... За периода от месец ноември 2012 г. до месец юли 2021 г. ответното дружество е начислило следните задължения на ищцата: по фактура № 41175044, Баланс ТЕ – 53,53 лв.; по фактура № 41640007, Баланс ТЕ – 97, 60 лв., по фактура № 42101405, Баланс ТЕ – 86,35 лв., по фактура № 42557379, Баланс ТЕ – 70,59 лв., по фактура № 42995600, Баланс ТЕ – 65,21 лв., по фактура № 43417450, Баланс ТЕ – 28,86 лв., по фактура № 47492483, Баланс ТЕ – 6,58 лв., по фактура № 47492484, Баланс ТЕ – 9,80 лв., по фактура № 47596935, Баланс ТЕ – 1,74 лв., по фактура № 87829527, Баланс ТЕ – 10,90 лв., по фактура № 87829528

, Баланс ТЕ, - 53,11 лв., по фактура № 87829529, Баланс ТЕ

– 5,44 лв., по фактура № 1400001123, Баланс ТЕ – 106,21 лв., по фактура № 1400009285, Баланс ТЕ – 65,89 лв., по фактура № 1200097811, Баланс ТЕ – 19,67 лв., по фактура № 1700158277, Баланс ТЕ – 19,67 лв., по фактура № 1005230631, Годишно изравняване ДТ – 622,66 лв., по фактура № 1400232357, Баланс ТЕ – 24,97 лв. и по фактура № 1014237542, Годишно изравняване ДТ - 1.39 лв. Общият размер на начислените задължения възлиза на сумата от 1 350,17 лв.

Ищцата твърди, че не дължи горепосочената сума. На първо място, сочи, че между нея и ответното дружество не е възникнала облигационна връзка, тъй като не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. На второ място, сочи, че ответникът не е доставял топлинната енергия и услугите, чиято стойност претендира. На последно място, В.

Ш. сочи, че начислените в „Топлофикация София“ ЕАД задължения са погасени по давност, тъй като от датата на падежа им е изтекъл срок, по-дълъг от три години.

Като излага тези факти, процесуалният представител на В. Ш. обуславя правния интерес от предявяването на иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на 1 ответното дружество сумата от 1 350,17 лв. (хиляда триста и петдесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща начислени задължения за периода от месец ноември 2012 г. до месец юли 2021 г. по партида с номер на инсталацията ...

С исковата молба ищцата не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата представя писмено становище, с което заявява, че поддържа предявения иск. Представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк.

Г.И., с който оспорва иска като недопустим. На първо място, ответникът твърди, че по отношение на задълженията, осчетоводени с фактури с № № 87829527, 87829528 и 87829529 е налице влязло в сила решение по гражданско дело № 52842 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 179 състав, а по отношение на фактури 1005230631, 1014237542, 1400001123 и 1400049285 (посочена от ищцата фактура № 1400009285, каквато фактура не съществува) и 1200097811 е налице влязло в сила решение по гражданско дело № 16646 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 165 състав. На второ място, ответникът твърди, че ищцата доброволно е заплатила задълженията си по фактури с № № 1700158277 и 1400232357. На следващо място, ответникът навежда доводи за недопустимост на отрицателния установителен иск поради липсата на правен интерес у ищцата за съдебно отричане на задълженията по процесните фактури. Твърди, че по отношение на В. Ш. не са предприемани действия за принудително събиране на вземанията. Осчетоводяването на сумите в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД не е достатъчно да обуслови правния интерес от отричане на задълженията, тъй като ищцата може да заплати дължимите парични суми и след изтичането на погасителна давност и това плащане не би било недължимо (чл. 118 от ЗЗД).

В случай, че искът бъде приет за допустим, ответникът го признава и моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК. Процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД признава, че задълженията, предмет на отрицателния установителен иск са погасени по давност, но оспорва твърденията на ищцата, че не е ползвател на топлинна енергия, като твърди, че тя е собственик на топлоснабдения имот, поради което по силата на закона между В. Ш. и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител. Депозира писмено становище, с което поддържа съображения, изложени в отговора на исковата молба. Представя допълнително писмени доказателства.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за дарение, сключен на 28.01.1993 г. В. Ш. е придобила собствеността върху апартамент .... Ищцата е продала имота с договор за покупко – продажба, сключен на 04.06.2020 г.

Ответното дружество е уведомило ищцата, че към 11.11.2022 г. за топлоснаден имот, находящ се на адрес в ..., има следните неплатени задължения: за месец 11.2012, по док. № 41175044 - 106,55 лв., за месец 12.2012 г., по док. № 41640007 - 193,36 лв., за месец 01.2013 г., по док. № 42101405 - 170,43 лв., за месец 02.2013 г., по док. № 42557379 - 138,85 лв., за месец 03.2013 г., по док. № 42995600 - 127,69 лв., за месец 04.2013 г., по док. № 3417450 56,24 лв., за месец 09.2013 г., по док. № 47492483 - 12,50 лв., по док. № - 18,58 лв. и по док.

№ 47596935 - 3,35, за месец 09.2017 г., по док. № 87829527 - 0,11 лв., по док. № 87829528 0,54 и по док. № 87829529 0,06 лв., за месец 03.2020 г., по док. № 1400001123 - 1,34 лв., за месец 04.2020 г., по док. № 1400049285 - 1,31 лв., за месец 05.2020 г., по док. № 1200097811 2 1,32 лв., за месец 06.2020 г., по док. № 1700158277 - 0,15 лв. и за месец 07.2020 г., по док. № 1005230631 – 24,97 лв. и по док. № 1400232357 – 0,14 лв. и за месец юли 2021 г., по док. № 1014237542 – 1,56 лв.

С влязлото в сила решение, постановено по гражданско дело № 52842 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 179 – ти състав е признато за установено, че В. Г. Ш., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 25,94 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2017 г. до 30.4.2019 г. за недвижим имот, находящ се в ... и е отхвърлен искът за установяване на задължения за следните суми: 533,18 лв. – главница за дължима ТЕ за периода от 01.05.2016г. - 01.06.2017г., 60 лв. – мораторна лихва върху главницата от 533,18лв. – за периода от 15.09.2017г. до 24.06.2020г. и 4,24лв. – лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г.- 24.06.2020 г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим и частично основателен, предвид следните съображения:

Съдът намира за неоснователни ответниковите възражения за недопустимост на исковата претенция.

На първо място, ответникът не доказа възражението за сила на пресъдено нещо по отношение на част от сумите, предмет на отрицателния установителен иск, инициирал настоящето производство. Приетото като доказателство влязло в сила решение, постановено по гражданско дело № 52842 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 179 – ти състав, касае периоди различни от тези, предмет на иска на В. Ш., така както са посочени в обстоятелствената част на исковата молба.

На второ място, неоснователни са и възраженията за липса на правен интерес. Към датата на подаването на исковата молба в счетоводството на ответното дружество задълженията са отразени като дължими. Същевременно, възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер не са дължими, включително поради погасяване по давност.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Ответникът доказа, че в периода от месец ноември 2012 г. до 04.06.2020 г. ищцата е била собственик на топлоснадения имот, находящ се на адрес в .... Като собственик на топлоснаден имот, В. Ш. е потребител на топлинна енергия и дължи заплащане на доставената й такава и на предоставената услуга за дялово разпределение, независимо от качеството на предоставената стока/услуга.

На 04.06.2020 г. В. Ш. е отчуждила имота, поради което считано от тази дата не е потребител на топлинна енергия за горепосочения имот и за периода след тази дата искът е основателен, тъй като ищцата няма качеството на клиенти на топлоснабдителното предприятие.

По отношение на останалите периоди (от м. ноември 2012 г. до месец септември 2013 г., месец септември 2017 г. и от месец март 2020 г. до месец май 2020 г.) е изтекъл погасителния давностен срок, препятстващ принудителното изпълнение на това задължение.

По отношение на това задължение е приложим давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични задължения по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2022 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Ответното дружество не твърди, нито представя доказателства за 3 предприети действия, с които да е прекъсната или спряна погасителната давност. Напротив, ответникът признава частично претенцията.

Предвид гореизложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим и основателен.

С оглед извода за частично уважаване на исковата претенция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от В.

Ш. разноски в първоинстанционното производство за заплащане държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и адвокатското възнаграждение на адвокат С.

Д., която представлява безплатно ищцата при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

По иска предявен от В. Г. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения в гр. София, п.к. 1000, ул. „Г. С. Раковски“ № 165 ет. 2 против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 350,17 лв. (хиляда триста и петдесет лева и седемнадесет стотинки) с еврова равностойност от 690,33 € (шестстотин и деветдесет евро и тридесет и три евроцента), представляваща стойността на начислени услуги за топлоснаден имот, находящ се на адрес в ..., за следните месеци: ноември и декември 2012 г., януари, февруари, март, април и септември 2013 г., септември 2017 г., март, април, май, юни, юли 2020 г. и юли 2021 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. да заплати на В. Г. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения в гр. София, п.к. 1000, ул. „Г. С. Раковски“ № 165 ет. 2, сумата от 55,91 лв.

(петдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) с еврова равностойност от 28,59 € (двадесет и осем евро и петдесет и девет евроцента), представляваща направени от ищцата разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса.