Решение № 10177 от 31.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10177 гр. София, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110151941 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от СО, БУЛСТАТ ************, против /фирма/, ЕИК **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 210,39 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди на транспортната инфраструктура на СО, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2024 г. /датата на изтичане на законовия срок за плащане по писмената покана/ до окончателното изплащане.

Ищецът СО твърди в исковата молба, че на 04.06.2022 г. в гр. София, водачът на МПС с рег. № *********** – М. Д. С., движейки се по бул. ***********, с посока от ул. ********** към бул. **************, поради несъобразена с пътните условия скорост, самокатастрофирал, от което настъпило ПТП с материални щети за ищеца, в качеството му на собственик на увредените съоръжения, изразяващи се в увреждане на 10 метра мантинела. Поддържа, че към датата на ПТП за МПС с рег. № *********** е имало валидна застраховка “*********”, сключена с ответника /фирма/. Твърди, че на основание възлагателно писмо рег. № СОА21ТД26-2647/03.03.2021 г. СО е възложила на /фирма/, изпълнител по договор № СОА18-ДГ55-499/28.08.2018 г., възстановяване на щетите по системата за безопасност на мястото на ПТП. Посочва, че извършените и приети от възложителя СМР се установяват в протокол № 179/27.08.2018 г., образец 19, за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР.

Съгласно изложеното е формирана претенцията на СО срещу застрахователя по ГО в размер на 1 035,72 лв. с ДДС, изчислена по следния начин: ремонт на ограничителна 1 система за ППС 10 м х 86,31 лв. = 863,10 лв. без ДДС или 1 035,72 лв. с ДДС. Твърди, че депозирал пред ответното дружество писмена застрахователна претенция за заплащане на вредите от процесното ПТП, получена на 29.04.2024 г., в отговор на която ответникът заплатил по банкова сметка на ищеца сума в размер на 825,33 лв., с 210,39 лв. по-малко от посочената в поканата. Излага, че с повторно писмо поканил ответника да доплати остатъка в едноседмичен срок от поканата, но ответникът отказал с аргумент, че изплатеният от него по-малък размер се дължи на приспадане на натрупаната амортизация на материалите за периода на ползване – 10% или 76,39 лв., както и доходи от реализация на материали, като вторични суровини, на стойност 118,72 лв. При изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски. Искането е съдът да осъди ответника /фирма/ да заплати на ищеца СО сумата 210,39 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди на транспортната инфраструктура на СО, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2024 г. /датата на изтичане на законовия срок за плащане по писмената покана/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника /фирма/, с който се изразява становище за неоснователност на претенцията.

Не оспорва, че във връзка с процесното ПТП, отразено в протокол за ПТП № 1865261/04.06.2022 г., в ответното дружество е подадена претенция от ищеца, въз основа на която е образувана преписка № 211743765. Не оспорва, че към датата на настъпване на процесното ПТП е бил застраховател по задължителна застраховка ********* на автомобилистите, полица № BG/08/121003379504 за л.а. Фолксваген Пасат с д.к. № ***********. Не оспорва твърдения механизъм на ПТП. Потвърждава, че на 10.05.2024 г. е изплатил на ищеца сумата от 825, 33 лв. Твърди, че в отговор на възражение от страна на ищеца, ответникът обяснил начина, по който е определил размера на изплатеното обезщетение. Счита, че с плащането, извършено преди образуване на настоящото производство, е обезщетил ищеца. Оспорва размера на вредата, над вече заплатеното изплатеното от него обезщетение, като неоснователен и недоказан. Твърди, че представената количествено-стойностна сметка не отразява действителния размер на щетите. Поддържа, че увредените части от мантинелата представляват метален отпадък, който има стойност и остава на разположение на увреденото лице, като дори и след предаването му за скраб, посоченото имущество реализира доход за ищеца, който намалява размера на нанесените му вреди. Счита, че останалият метал следва да се приспадне от размера на обезщетението, а от пазарната стойност – овехтяването на съоръжението. Поддържа, че заплатената сума отговаря на действителния размер на вредите и плащането на нещо в повече би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски като неоснователно. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Счита, че заплатената сума отговаря на действителния размер на вредите и 2 плащането на нещо вповече би довело до неоснователно обогатяване на ищцовата страна. Счита иска за недоказан по размер, тъй като от ищеца не са представени фактури за реално извършени от ищеца. Оспорва дължимостта на законна лихва.

Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски като неоснователно. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Страните не спорят, поради което като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1) на 04.06.2022 г. в гр. София, водачът на МПС с рег. № *********** – М. Д. С., движейки се по бул. ***********, с посока от ул.

********** към бул. **************, поради несъобразена с пътните условия скорост, е самокатастрофирал, като е реализирал ПТП; 2) към 04.06.2022 г. /датата на настъпване на процесното ПТП/ за МПС с рег. № *********** е имало сключена валидна застраховка “*********” при ответника; 3) на 29.04.2024 г. /преди депозиране на исковата молба в съда/ ответникът е получил регресна покана, въз основа на която на 10.05.2024 г. е заплатил на ищеца сумата от 825,33 лв.

При разпределяне на доказателствената тежест между страните: Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ са: 1/ наличие на валиден договор за застраховка “*********”, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди в правната сфера на собственика или ползвателя на МПС с рег.

№ ***********; 2/ реализиран в срока на застрахователното покритие на договора застрахователен риск - причинени от застрахованото лице на ищеца имуществени вреди, свързани с притежаването или използването на МПС с рег. № ***********, за които застрахованият отговаря съобразно българското законодателство; 3/ вид и размер на вредите; и 4/ механизъм на настъпване на ПТП и причинно-следствена връзка между пътния инцидент и всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, чието възстановяване се търси по пътя на регресната отговорност. При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Доколкото вината на водача на увреждащия автомобил се предполага, оборването на презумпцията за вина, установена с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е в тежест на ответника.

Установено е от САТЕ, е че пазарната стойност на вредите по мантиелата и стойността на попроявеното им с нова е в размер на 1287, 84 лв. с ДДС. Стойността на металния отпадък мантинела по количество, увредено от процесното ПТП по щета 3

21174376557 е оценена от вещото лице в размер на 118, 72 лв. Стойността на увредените материали в съдебно заседание е оценено от вещото лице на стойност 76, 00 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице.

Ищецът е признал, че е получи от ответника сумата от 825,33 лв., което съдът приема за безспорно установено на база на съдебното признание. Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45, ал.

1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск "*********" към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца в качеството му на юридическо лице, на което е възложено управлението, ползването и изграждането, ремонта, поддържането и финарсирането на пътища от общинската пътна мрежа на СО, съгласно чл.1 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на СО, предявения осъдителен иск за заплащането на обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен.

Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка "*********" от застрахованата отговорност на делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ.

В конкретния случай несъмнено уврежданията на 10 метра метална мантинела отдясно, поради несъобразена с пътните условия скорост, при процесното застрахователно събитие, представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.

При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /да се приведе увредената пътна принадлежност в предишното й техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел, респ. вече платена от ищеца за възстановяването на пътната инфраструктура. Размерът на тази парична сума следва да се определи съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите разходи за страната към деня на увреждането.

Следва да се съобрази Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка "ГО" не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността 4 на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация.

В този смисъл съдът намира, че от размерът на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и постановените по реда на решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., и др., поради което възражението на ответника в тази посока е неоснователно. Основателно е възражението за приспадане на вредите с ползите, тъй като премахнатата повредена мантинела има остатъчна стойност която следва да се приспадне от дължимото обезщетение, тъй като увреденото лице може да се възползва от тази остатъчна стойност. В този смисъл Решение № 3581 от 4.07.2023 г. на СГС по в. гр. д.

№ 5678/2022 г.

Съобразно изричната претенция на ищеца и заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице А. А., уточнено в проведеното съдебно заседание по делото, действителната стойност на вредите възлиза на 1 035, 72 лв., от които следва да се приспаднат 76, 00 лв. за скрап, и след приспадане на платените от ответника извънсъдебно 825,33 лв., искът е основателен до размера от 134,39 лв., а за разликата до пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 29.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

По разноските по делото.