Определение № 2245 от 09.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20261100602377 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от адв. В.О. - САК в качеството му на повереник на С. Л. К. срещу определение на СРС, НО, 107 с - в от 11.02.2026 г. по нчд № 18376/2026 г. по описа на СРС, НО, 107 с-в, с което на основание чл. 243, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено постановление на СРП от 01.12.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11163/2022г., по описа на Сектор „РТП“ - СДВР, пр. пр. № 13252/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура.

С жалбата се оспорва правилността и законосъобразността на определението, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се сочи, че съдът неправилно е приел, че скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди А7“ е била съобразена с пътната обстановка. Излагат се доводи, че макар водачът да се е движил в рамките на разрешената скорост, той е бил длъжен да намали предвид наличието на пешеходец на пътното платно, ограничената видимост от спрелите автомобили и препятствията по пътя, съобразно задълженията му по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Твърди се, че експертизите по делото съдържат противоречия относно механизма на произшествието и възможността водачът да предотврати удара, както и че не е изяснена реалната ефективност на спирачната система на автомобила. Според жалбоподателя необосновано не е назначена нова експертиза, която да отстрани противоречията, поради което неправилно е прието, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК. Иска се отмяна на съдебното определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 343, aл.1, б.

„Б“, пp. 2, вp. чл. 342, aл. 1, пp. 3 от HK.

По делото на 02.08.2023 г. е привлечен в качеството на обвиняем И.К.Х., за това, че на 08.06.2022 г., около 11:00 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „,Ауди“, модел „А7“, с рег. N ****, по ул. „Николай Коперник“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“, в 1 района на № 22, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на пешеходката С. Л. К..

С постановление от 06.11.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С определение от 19.02.2025 г., постановено по ч.н.д. № 1245/2025 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав, съдът е отменил постановлението на СРП от 06.11.2024 г.

С определение от 08.06.2025 г., постановено по в.ч.н.д. № 3042/2025 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав, въззивният съд е потвърдил определението на СРС, като делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените указания.

След извършване на допълнителни процесуално-следствени действия и изпълнение на указанията на съда, с постановление от 01.12.2025 г. наблюдаващият прокурор отново е прекратил наказателното производство с мотиви, че няма данни за извършено престъпление, тъй като в случая се касае за случайно деяние.

С определение от 11.02.2026 г., постановено по ч.н.д. № 18376/2025 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав, предмет на настоящата въззивна проверка, първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора от 01.12.2025 г. за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното пред настоящата инстанция определение първият съд е възприел изцяло фактическата обстановка и правните изводи на прокурора, които са основани преимуществено на изготвената в хода на досъдебното производство повторна комплексна видео- и автотехническа експертиза (КВАТЕ), както и на допълнителната експертиза към нея.

Въззивният съд след като извърши собствен анализ на материалите по делото намира, че изводите на първоинстанционния съд и на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство са преждевременни и основани на непълна и едностранчива оценка на доказателствата, като прибързано е прието, че е налице безспорно установено случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

На първо място, по делото са налице съществени противоречия между заключенията на първоначалната КВАТЕ и допълнителната такава, от една страна, и повторната тройна КВАТЕ и допълнителната към нея експертиза, от друга страна, относно основни елементи от предмета на доказване – момента, в който водачът е могъл да възприеме пешеходката, скоростта на движение на лекия автомобил и произтичащата от тях опасна зона за спиране.

Тези противоречия не са преодолени от органите на досъдебното производство и съда, а са тълкувани едностранчиво в полза на едната експертна версия, без достатъчно аргументирано отхвърляне на другата.

Настоящият съдебен състав не споделя извода, че повторната тройна КВАТЕ е единствената, която е изготвена при съобразяване с точните технически параметри на автомобилите и обективните фактори, ограничаващи видимостта. От заключението на допълнителната експертиза към първоначалната КВАТЕ е видно, че вещото лице изрично е посочило, макар и лаконично, че техническите данни, предоставени от официалните вносители на автомобилите съвпадат по същество с използваните от него технически параметри, като съдът след като съпостави същите установи минимални разлики в порядъка на 4–5 см. Очевидно, със заключението си вещото лице, изготвило първоначалните експертизи е преценило, че тези отклонения са несъществени и неотразяващи се върху крайния извод. Следователно не може да се приеме, че първоначалната експертиза е изготвена при съществен дефицит на релевантни технически данни, който да обосновава автоматичното дискредитиране.

Същевременно следва да се отчете, че посочените данни относно габарити и височина 2 на превозните средства касаят основно въпроса за видимостта на водача към пешеходката, но не и за други ключови за отговорността въпроси като скоростта на движение и опасната зона за спиране. Именно в тази част двете групи експертизи достигат до различни и взаимно изключващи се изводи, без да се установява дефект в изходните данни, а различие в аналитичния подход и оценката на същите факти.

Въззивният съд намира, че и първоначалната експертиза е изготвена въз основа на събрания по делото доказателствен материал, включително видеозаписа от местопроизшествието и установените технически характеристики на участващите автомобили, и не е в противоречие със събраните гласни доказателствени средства. Поради това не може да бъде споделен изводът на прокуратурата и първоинстанционния съд, че същата следва да бъде изцяло изключена от доказателствената оценка. Напротив налице са две експертни версии, които дават различни отговори на съществени въпроси от предмета на доказване, без да е установено, че една от тях е изготвена при процесуално или методологично нарушение.

При това положение остава неизяснен въпросът коя от двете експертни версии следва да бъде кредитирана, което е от съществено значение за правилното изясняване на механизма на произшествието. Особено значение има обстоятелството, че и двете комплексни експертизи достигат до извод за предотвратимост на произшествието при конкретно посочени скорости – съответно 41 км/ч според първоначалната експертиза, която приема, че това е скоростта на движение на лекия автомобил, и 32 км/ч според повторната тройна комплексна експертиза.

Тези изводи следва да бъдат преценени с оглед конкретната пътна обстановка – приближаване към кръстовище, извършване на маневра „ляв завой“ в лента без предимство, наличие на спрели автомобили в съседната лента и зелен сигнал на светофарната уредба, активен още преди навлизането на автомобила на Ходулов в зоната на произшествието. При тези данни възниква въпросът дали намаляването на скоростта не представлява именно поведение, съобразено с пътната обстановка по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а не недопустимо „свръхпредпазливо“ движение.

Първоинстанционният съд и прокурорът възприемат изводите на повторната тройна комплексна експертиза, според която водачът е реагирал за спиране в момента, в който е имал възможност да възприеме пешеходката, като скоростта му е позволявала да спре преди кръстовището. Прието е още, че не е имало основание водачът да се движи с по-ниска скорост от разрешената, тъй като светофарът е подавал зелен сигнал, а пешеходката е пресичала на неопределено за това място.

Този извод обаче не отчита в достатъчна степен обстоятелството, че в съседната лента е имало спрели автомобили, въпреки че зеленият сигнал на светофара е бил активен от известно време. Наличието на спрели автомобили при разрешаващ сигнал за преминаване е било ясен индикационен фактор за водача, че движението е възпрепятствано и че съществува възможност за наличие на пешеходци в зоната на кръстовището. В този смисъл обстоятелството, че сигналът е бил зелен, не изключва задължението за повишено внимание, тъй като самото поведение на останалите участници в движението е сигнализирало за необичайна пътна ситуация. Поради това не може да се приеме, че движението с максимално разрешената скорост е било единственото съобразено със закона поведение, доколкото чл.

20, ал. 2 ЗДвП изисква скоростта да бъде съобразена не само с формалното ограничение, но и с конкретните условия на движение.

Не е изяснен и въпросът дали водачът е имал възможност да възприеме първоначалното пресичане на пешеходката отляво надясно спрямо посоката на движение на обвиняемия и как това обстоятелство се е отразило на последващата му реакция. Ако пешеходката вече е била възприета като участник в движението върху платното, трудно може да се приеме, че последвалото връщане е представлявало напълно непредвидимо

3 събитие. Това е така, предвид обстоятелството, че автомобилите, пред които тя е преминала, не са потеглили, въпреки че за тях е бил налице разрешаващ сигнал на светофарната уредба, което обективно е индикирало наличие на препятствие или опасност на пътя.

При тези данни въззивният съд намира, че не е доказано по несъмнен начин, че водачът е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати настъпването на резултата, нито че поведението на пешеходката представлява единствена и непредвидима причина за произшествието. Напротив, наличните противоречия в експертизите и непълнотите в анализа на пътната обстановка не позволяват да се направи категоричен извод за липса на нарушение на правилата за движение и за приложение на чл. 15 НК.

Ето защо въззивният съд приема, че прекратяването на наказателното производство е преждевременно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълно обсъждане на съществените противоречия в доказателствата, поради което постановлението на прокуратурата и потвърждаващото го определение следва да бъдат отменени, а делото върнато за продължаване на разследването с цел изясняване на противоречивите експертни изводи и механизма на произшествието в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 11.02.2026 г., постановено по ч.н.д. № 18376/2025 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав, с което се потвърждава постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.12.2025 г. на досъдебно производство № 11163/2022г., по описа на Сектор „РТП“ - СДВР, пр. пр. № 13252/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура.

ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на действията по разследване съобразно указанията в обстоятелствената част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4