Решение № 651 от 15.08.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 651

*** 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630100629 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. Д. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ж. к. „Южен бряг № бл. 6, ет. 3, ап. 10, със съдебен адрес: *** ул. „Бузлуджа“ № 17, партер чрез адв. Николай Москов от АК – Ямбол против ответника „Сити Кеш“ ЕАД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: ***, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев.

Ищеца твърди, че на 23.08.2021 г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 561010, по силата на който бил получил сумата от 850.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 % и ГПР в размер на 49.85 %. С договора било уговорено, че ще погаси кредита на 29 месечни погасителни вноски, от които първите три с размер на погасителната месечна вноска - 6.62 лв., а останалите 26 месечни погасителни вноски с размер на 36.24 лв. Датата на последното плащане било на 14.03.2022 г. и обща сума за плащане 962.10 лв. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 5 от Договора се задължил в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това. Предвидено било, че обезпечението следва да отговаря на условията от ОУ към договорът за заем. Съобразно чл. 11.1 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на ал. 1 на чл. 5 от договора в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 603.90 лв., която следвало да се плаша разсрочено, като се кумулирала към падежните вземания по погасителния план.

Счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като същите намирали своето основание в нищожната кредитна сделка.

Счита, че процесния договор, сключен със „Сити кеш“ ООД, се явява нищожен поради изначална недействителност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 и чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 21 1 и чл. 22 от ЗПК. В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в отношенията между страните по предявения от Г. Д. Ц., ЕГН ********** срещу „Сити Кеш“ ЕАД, с ЕИК 202531869, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1561010 от 23.08.2021 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1, ал. 2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. В депозирано на 13.08.2024 г. писмено становище от пълномощника на ищеца - адв. Николай Москов от Адвокатска колегия – Ямбол, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора на исковата молба ответника заявява, че не е налице твърдяната недействителност по смисъла на ЗПК, като излага подробни съображения относно твърденията си. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените в производството разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 24.06.2024 г. писмена молба от пълномощника на ответника – адв. Христо Милчев от Адвокатска колегия – София, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за потребителски кредит № 561010 е, че на 23.08.2021 г. ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател предоставило на ищеца Г. Д. Ц., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 850 лева.

Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 29 месеца чрез 3 месечни погасителни вноски в размер на по 6.62 лева и 26 месечни погасителни вноски в размер на по 36.24 лева, като бил договорен ГПР 49.85% и фиксиран годишен лихвен процент 40.05%. Общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 962.10 лева. Датата на първото плащане било на 30.08.2021 г., а на последното – 14.03.2022 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора ищеца се задължил в тридневен срок, считано от датата на подписване на договора да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Договора за заем, като в случай на неизпълнение на задължението, съгласно клаузата на чл. 11 от Договора дължал неустойка в размер на 603.90 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за потребителски кредит № 1561010/23.08.2021 г., ведно с приложенията; адвокатско пълномощно, платежно нареждане, Стандартен европейски формуляр, искане за сключване на договор за кредит, Пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че във връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 1573.19 лв., като с постъпилите суми са погасени, както следва: главница – 850 лв., лихви – 112.10 лв., неустойки – 603.90 лв. и такси – 7.19 лв. Вещото лице заключава, че размерът на ГПР възлиза на 1617.07 %, заедно с предвидената в посочения договор и включена в погасителния план неустойка.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 2 страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 23.08.2021 г.

Договор за потребителски кредит № 561010. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на банката и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в тридневен срок, както и че още със сключването на договора е начислена такава неустойка.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 23.08.2021 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 23.08.2021 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.

ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК.

Ищецът се позовава на клаузата на чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2, която счита, че води до пълна недействителност на договора между страните.

С клаузата на чл. 5, ал. 1 от Договора, длъжникът се задължава в срок от 3 дни, считано от сключването на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция с бенефициер - кредитора или поръчител -едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в чл. 5, ал. 1, т. 2 условия. В случай, че не предостави обезпечение в срока по чл. 5, дължи на кредитора неустойка в размер на 603.90 - чл. 11 от договора. В този смисъл, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят е следвало да отговаря на редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя: при един поръчител – осигурителния доход да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната, да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучал/и по договори за кредит, сключен/и с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки и финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на 3 задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 11, във вр. чл. 5, ал. 1 и 2 от договора за кредит, според която се дължи неустойка в размер на 603.90 лв. при неосигуряване на обезпечение в срока по чл. 5 се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, т. е. опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е и изрично посочено в разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Следователно подобна уговорка за процесната неустойка пряко противоречи на закона и е нищожна.