Определение № 743 от 19.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. Плевен, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600776 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК

Образувано е по повод по повод жалба (именувана Възражение) от И. С.

Н. срещу Определение на Районен съд – Плевен по ЧНД №1694/25, с което е потвърдено Постановление от 10.09.2025 г. на прокурора за прекратяване на наказателното производство по ДП №5444/2015 по описа на РП – Плевен, по което е било разследвано престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В жалбата на И.

Н. е посочено, че е потърпевш заради поведението на служителя на „Сибанк“ Е. Д., сега ОББ, и С. Р. Л. и Б. А., като счита, че със сигурност има и други пострадали лица.

Жалбата е допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от името на легитимирана страна, а разгледана по същество, е основателна.

Въззивната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и служебно извърши дължимата проверка за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт, констатира, че същият е постановен при неправилно приложение на процесуалния закон.

Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка, описана от прокурора, и неговите решаващи мотиви, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство 1

№ЗМ-206/2024г. по описа на ОДМВР-Плевен, тай като е изтекъл десетгодишният давностен срок за наказателно преследване, посочен в чл.80 ал. 1 т.3 от НК.

Съдът се е съгласил с фактическия извод, че разследваното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е довършено на 18.05.2013 г., от когато започва да тече давностният срок за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което е изтекъл на 18.05.2023г.

Първият съд е обсъдил и хипотеза, при която престъплението е довършено на по-късна дата - 06.06.2015г., когато кредитите са били обявени за предсрочно изискуеми, но и в този случай 10-годишната давност е изтекла към датата на прекратяването.

За пълнота съдът е посочил, че правилната правна квалификация на деянието е по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК, но това не променя давностния срок, с чието изтичане се погасява наказателното преследване.

При тези съображения, първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че жалбата срещу Постановление на Районна прокуратура гр. Плевен от 10.09.2025г., с което на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т.3 НПК наказателното производство по досъдебно производство по преписка №5444/2015г. по описа на Районна прокуратураПлевен, образувано за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, е неоснователна и постановлението следва да бъде прекратено.

Въззивната инстанция констатира, че контролираният съд не е обсъдил процесуалните нарушения, които са били допуснати от прокурора и които съставляват основание за отмяна на обжалваното прекратително постановление.

Налице са две групи процесуални нарушения – едната засяга пряко правата на пострадалия, а другата – провеждането на обективно, всестранно и пълно разследване. Съображения за това са следните:

Досъдебното производство е проведено едностранчиво, без опит да се разкрие обективната истина и при необосновано и превратно дискредитиране на показанията на пострадалия като основен източник на факти – както за престъплението, квалифицирано от прокурора като измама по чл. 209, ал. 1 НК, така и за други престъпления, посочени от пострадалия още в жалбата му.

2

На първо място, следва да бъде изтъкнато обстоятелството, че в случая пострадалият И. С. Н. е лице в изключително уязвимо положение. Тази негова особеност задължава прокурора от самото начало на разследването въз основа на данните, които са му станали известни още в рамките на предварителната проверка, да осигури на Н. особен представител по смисъла на чл. 101 НПК.

Още с първата жалба до РП Плевен (л. 20, том 1) И. С. Н. е посочил, че е пострадал от действията на негов познат С. Р. Л., който го „подлъгал“ с помощта на служителка от „Сибанк“ Е. Д., и служител от „ОББ“, който бил на гише 15 – 16, да сключи договори за кредит, като пострадалият не разбирал какво означава ипотека. В жалбата Н. е посочил, че от 13-годишен е пълен сирак и страда от епилепсия, като е приложил и множество медицински документи, от които е видно, че в резултат на ЧМТ в ранна детска възраст страда от епилепсия с полиморфни пристъпи.

В хода на досъдебното производство прокурорът е назначил съдебнопсихиатрична експертиза, която е изследвала годностите на пострадалия и е дала заключение, че той страда от органично разстройство на личността, дължащо се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция. Интелекта му е в границите на нормата за човешката индивидуалност макар и в ниския диапазон. Същият е в състояние правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти от значение на истината, но лесно би могъл да се поддаде на внушения и манипулативни действия, като се поставя под съмнение дееспособността му.

Пострадалият И. Н. е лице, което страда от увреждане на психичната сфера, установена както от медицинските документи, така и от експертното заключение на д-р Л.. Тази негова особеност е следвало да бъде оценена през призмата на правата на този пострадал. Подобни тежки психични увреди поставят пострадалия в изключително уязвимо положения, което е следвало да бъде отчетено и компенсирано през подходящи мерки за подкрепа, една от които е задължителното участие на професионален процесуален представител - адвокат. Без професионална правна помощ и съдействие, правата по чл. 75 НПК стават илюзорни и недостъпни за гражданина.

Конституционен принцип е, че гражданите са равни по закон. Тези, които страдат от някакви дефицити следва да получат разумни улеснения и подкрепа, така че да могат да бъдат равни с останалите граждани, в случая 3 пред процесуалния закон.

Конституционният принцип за равенство пред закона има доразвитие относно особените ангажименти спрямо хората с психични разстройства, на които съгласно чл. 51 ал.3 Конституцията на Република България се дължат особени грижи. Съдържанието на тази особена закрила е предвидено в редица, както специални закони, така и в НПК. Чл. 67 ал. 1 от Закона за хората с увреждания задължава всички държавни органи, включително и органите на съдебната власт да предприемат подходящи мерки, така че хората с увреждания да могат да участват пълноценно, независимо в какво качество, във всеки процес. НПК също има специални разпоредби, изискващи допълнителни мерки за подкрепа на уязвими лица. Такава разпоредба представлява чл. 101 ал.2 НПК, предвиждащ назначаване на особен представител - адвокат на недееспособни лица, имащи качеството "пострадал".

В решение №520/15.01.2010г. по н.д. 627/2009г.III н.о, ВКС е обсъдена специална хипотеза, аналогична на настоящата, като е разяснено, че когато пострадалият не е в състояние да осъществява защитата си поради психично заболяване следва да му бъде назначен процесуален представител, който да защити правата и законните му интереси в процеса. Неизпълнението на това задължение представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК, тъй като води до ограничаване процесуалните права на пострадалия.

Това разбиране е застъпено и в Решение №499/09.01.2008г. по н.д.

№563/2008г. на III н.о, ВКС, в което е прието, че когато пострадалият не е бил поставен под запрещение, макар че страда от заболяване, даващо основание за това, той също трябва да получи защита в образуваното наказателно производство и това е възможно именно чрез процедурата по чл. 101, ал.2 НПК, независимо, че буквалният прочит на нормата изисква противоречие между интересите му и интересите на неговия настойник или попечител. В противен случай интересите на пострадалия ще бъдат злепоставени и той неоправдано ще бъде изключен от реда на пострадалите, правоимащи по силата на закона.

По-нови разпоредби в НПК, а именно разпоредбата на чл. 144 ал.3 НПК, вр. с § 1 ал.4 НПК също предвиждат задължение да се изследват 4 специфичните нужди от защита на свидетелите, в каквото качество е участвал пострадалият в досъдебната фаза. В допълнителната разпоредба на НПК е изяснено и каква е целта на изследването и признаването на такива специфични нужди, а именно - прилагане на допълнителни средства за защита от вторично и повторно виктимизиране, заплашване и отмъщение, емоционална и психическа вреда, запазване на достойнството на пострадалите по време на разпит.

В случая нито разследващият, нито прокурорът са отчели специфичните нужди на И. Н., както и изричните му опасения от последващо отмъщение.

Пострадалият е описал ясно, че след като посоченият от него извършител е узнал, че споменава името му, е отправил закана за саморазправа, като е описан и конкретен случай на нападение.

Конкретните мерки, наред с процесуалния представител, които следва да бъдат предприети спрямо И. Н., следва да бъдат оценени по реда на чл. 7а, ал. 2 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления, към който препраща НПК.

На второ място, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство съдържа пороци при изграждане на фактическата обстановка (необоснованост), които са в резултат на процесуални нарушения при оценка на доказателствата. Въз основа на това прокурорът е достигнал и до неправилния извод, че няма доказателства за осъществено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Прокурорът е приел, че показанията на пострадалия са изолирани и не са достатъчни. Фактическите изводи на прокурора са необосновани. Показанията на пострадалия са логични и последователни на изложеното от него както в жалбите, така и в писмените обяснения в предварителната проверка и намират подкрепа в други косвени доказателства. Свидетелската годност на пострадалия, въпреки уязвимостите в резултат на заболяването, са запазени и това е ясно заявено от експертаа. Обстоятелството, че е подал жалба в покъсен момент е логически обосновано и подкрепено от показанията на св.

Кирил Тодоров. Това се е случило след като срещу него е започнало принудително изпълнение и след като е получил съвет от свой близък с житейска опитност.

5

Показанията на банковите служители неоснователно са възприети напълно безкритично, въпреки очевидните данни за злоупотреба с пострадалия, който е човек с нисък социален статус и опитност. В материалите по ДП е приложено съдебно решение (л. 579, том 3), с което е отхвърлен иск на една от Банките – кредитори, за установяване на вземане срещу пострадалия. В мотивите на решението е констатирано и това, че въобще липсват подписи на служителите на „Юробанк“ в договора, въз основа на което съдът е приел, че договорът, на който банката основава претенцията си, е нищожен. Съдът е обърнал внимание и на обстоятелството, че пострадалият е бил в „мърляв“ вид, когато е посещавал кредитната институция. Тези факти, съотнесени към писмените доказателства по досъдебното производство, че отпускането на потребителски кредит на името на пострадалия е било въз основа на доказателства за неговите доходи като управител на „Урал Лес“ ЕООД с обороти от стотици хиляди левове, и изплатени дивиденти над 82 000 лв. на пострадалия.

Прокурорът не е положил дължимото, за да събере контролни доказателства, чрез които да провери заявеното от пострадалия, че С. Л. първоначално е плащал месечните вноски по кредита. Част от плащанията по кредита, видно от приложените в том 2 вносни бележки, са правени от лица, за които не е установено каква връзка имат с пострадалия или Л. – Л. Д. Х. (л.

361) и В. Н. И. (л. 364), но същите потвърждават, заявеното от пострадалия.

Не е извършена проверка и по оригиналите на банковите документи – вноски бележки, дали в същите формално не е посочено името на пострадалия, но същият да не е полагал действително подпис за вносител.

Прокурорът е нарушил принципите на чл. 1, 13 и 14 НПК да проведе обективно, пълно и всестранно разследване, чрез което да бъдат разкрити престъпленията, за които пострадалият е съобщил данни още в първата жалба, в която е посочил, че С. Р. Л. го е заблудил да изтегли потребителски кредити, на така също да му прехвърли 3 фирми Урал лес, Централ макгруп и Ти би уан, да вземе от Еконт няколко пъти тежки пакети от по 15-20 кг, да вземе на негово име мобилни апарати от гр. София, ж.к. Овча купел.