Решение № 502 от 16.12.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. ХАСКОВО, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500824 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 615/01.08.2024 година, постановено по гр.д. № 2754/2023 година по описа на РС-Хасково, районният съд е уважил предявения от „Ройбилд“ ЕООД - Кърджали иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като е осъдил Ю. Р. И. от ** да предостави на дружеството-ищец достъп до УПИ * ПИ **, кв.** по плана на ** и Трафопост Караманци 1, за да бъде изградена кабелна линия 0.4 k V , която да свърже изгражданата от дружеството с разрешение за строеж № 50/15.12.2022г. фотоволтаична централа с инсталирана мощност 149.6 KWp u външно ел. захранване с електроразпределителна мрежа, както и да се въздържа от действия, с които да пречи на „Ройбилд“ ЕООД да изгради кабелна линия 0.4 k V, която да свърже изгражданата от дружеството с разрешение за строеж № 50/15.12.2022г фотоволтаична централа с инсталирана мощност 149.6 KWp и външно ел. захранване с електроразпределителна мрежа. Съобразно изхода от делото са възложени деловодните разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал Ю. Р. И.. В 1 подадената въззивна жалба въвежда оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност. Въззивникът счита, че след като при закупуването на имота от Община Минерални бани не е бил информиран за съществуващ сервитут, нито тази тежест е намерила отражение при формиране на продажната цена, то той нямал задължение да допусне ищеца в имота си за изграждане на кабелния път. Освен това, правото на прокарване на кабели се отнасяло за въздушни, а не подземни такива. С тези и останалите доводи въззивникът прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Райбилд“ ЕООД - Кърджали подава писмен отговор, чрез упълномощен адвокат.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Акцентува върху безспорно установеното по делото обстоятелство, че трафопостът и прилежащите му сервитути били нанесени на плана на село Караманци значително преди момента, в който и двете страни са закупили имотите си от Общината. Следователно, процесният сервитут съществувал както към момента, в който ищец (през 2023 година) и ответникът (през 2014 година) са закупили от Общината имотите си, така и понастоящем. Сервитутът обвързвал ответника, поради което той бил длъжен да осигури на ищеца достъп до имота си и до трафопоста, както и да не пречи за изграждане на необходимите връзки за присъединяване на електрическата централа на ищеца към намиращия се в ответниковия имот трафопост. С тези и останалите доводи моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните, констатира следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът 2 на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от ответника възражения.

Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният негаторен иск е основателен и доказан, поради което правилно го е уважил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Възприема се и изложената от РС-Хасково фактическа обстановка, поради което ХОС се придържа към нея. В настоящата съдебна инстанция не се събраха нови доказателства, които да обосноват изводи, различни от направените от решаващия съд.

По оплакванията на въззивника ХОС приема следното:

Ответникът е собственик на недвижим имот – УПИ * – ПИ *** в кв.

** по плана на ***. Не се спори и се установява от заключението на извършената в първоинстанционното производство експертиза – в ответниковия имот съществува действащ трафопост Караманци, съставляващ част от електроразпределителната мрежа, стопанисвана от

„Електроразпределение Юг“ ЕАД – обществен доставчик на електроенергия.

Установено е също, че за първи път този трафопост е нанесен в плана на селото през 1965 година, а последната промяна в плана е нанесена през 1997 година, като са нанесени две тела (ниско и високо) на трафопост „Караманци 1“.

Не се спори по делото също, а и въззивникът с подадената жалба не прави оплаквания за противното – ищецът е собственик на УПИ ** в кв. *** по плана на **, като в имота си вече е изградил фотоволтаична електрическа централа, за която е сключил договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Нарушение на строителни правила и норми, в частност такива, които да рефлектират в правната сфера на ответника, не се твърдят.

3

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от ответника, се установява категорично, че Трафопост „Караманци 1" е съществувал поне от 1965 година (т.е. преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 година). При това положение, с оглед факта, че подземният кабелен колектор е бил изграден през 70-те години, когато това е било допустимо и не е съществувал съгласувателен режим, то е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен обект, изграден преди м. юли 1999 г. (преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност). До същите изводи е стигнал и районният съд, като въззивникът не ги оспорва. Основният му довод, застъпен с въззивната жалба е за това, че при закупуването на имота от Община – Минерални бани той не е бил известен за това, че придобИ.ият от него имот е обременен с процесния сервитут (сервитутът не е впИ.н в договора за продажба), нито това е намерило отражение при формирането на продажната му цена). ХОС намира този довод за неоснователен. Съгласно действалия към момента на изграждането на трафопоста, респективно захранващия го кабелен път, Закон за електростопанството - чл. 2, този обект, като и цялото електрическо стопанство е бил държавна собственост. По силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.), за електроразпределителното дружество за съществуващия енергиен обект е възникнало сервитутно право, запазило действието си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ. Ето защо, собственикът на имота, в който сега е заварен този обект, (в случая – ответникът), следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения. В това число той е длъжен да осигури достъп до трафопоста и съответната част от имота си, за изграждане на обслужваща трафопоста инфраструктура - както входящ, така и изходящ кабелен път, независимо от вида му (въздушен или подземен). От тук, след като по делото се установи, че носителят на сервитутното право „Електроразпределение Юг“ ЕАД е сключил договор с дружеството ищец за присъединяване на стопанисваната от обществения доставчик електрическа мрежа, както и след като събраните по делото доказателства установяват, че са налице изискуемите строителни книжа за изграждане на кабелния път през имота на ответника, то ответникът е длъжен да не създава пречки на ищеца при достъпване на трафопоста и изграждане на кабелния път, в рамките на обозначеното трасе.

4

До същите изводи е достигнал и РС-Хасково, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, направеното от въззиваемото дружество искане и представени надлежни писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред ХОС, сторените от „Ройбилд“ ЕООД разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 615 от 01.08.2024 година, постановено по гражданско дело № 2754 по описа на РС-Хасково за 2023 година.

ОСЪЖДА Ю. Р. И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на „Ройбилд“ ЕООД, ЕИК 108692092, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ***, представлявано от Р. М.

Р., съдебен адрес: **, адв. И. Б. от АК - Кърджали, сумата в размер на 1200 лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5