Определение № 3991 от 12.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3991 гр. София, 11.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20238002101960 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А.

А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №433/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен за размера над присъдените 2 500 лв. до претендираните 30 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и предявеният между същите страни и на същото основание иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 347,09 лв. – разходи за гориво на лек автомобил.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 347,09 лв. е необжалваемо пред ВКС на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК и жалбата срещу него следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД – за обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени в случая; за отчитането на броя, характера и тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения в извършване на престъпления и предвидените за тях наказания; на взетата мярка за неотклонение „подписка“ и твърдяното от касатора нейно отпадане на осн. чл.234, ал.8 НПК при продължителността на наказателното производство; за отчитането в достатъчна степен на възрастта на пострадалия, продължителността на наказателното преследване и липсата на възможност за реализация в РБ.

Намира, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на 1

ТР №3/2005 г., ППВС №4/68 г. и цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК.

Касаторът сочи още, че въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК, поради липса на мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД, очевидна необоснованост на присъденото явно занижено обезщетение и неправилно тълкуване на нормата на чл.234, ал.8 НПК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че присъденото обезщетение от 2 500 лв. е достатъчно за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. За формиране на този извод е съобразил възрасттта му/ род. през 1990 г./, общественото му положение и липсата на данни за завършено образование и предишни осъждания; повдигнато му е обвинение само за едно, тежко по см. на чл.97, т.3 НК престъпление, по което е оправдан; продължителността на наказателното преследване/ над 8 години/; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“, която според съда не е изпълнявана, тъй като от 2016 г. ищецът се е установил трайно във Великобритания; не е установено, че наказателното преследване е препятствало развитието на ищеца в личен и професионален план; по отношение на него не е взета мярка „забрана за напускане пределите на страната“ и наказателното преследване не е медийно разгласено; доказателствата по делото не установяват наказателното преследване да е повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, а поради констатираното продължително отклоняване от мярката за неотклонение „подписка“ претърпените неимуществени вреди са дори помалки от обичайните; продължителността на наказателното производство се дължи на фактическата и правна сложност на делото и на множеството обвиняеми.

При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК – поради твърдяното от касатора противоречие на решението с цитираната практика на ВКС, по поставените въпроси, свързани с прилагането на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливото обезщетение в случая. Затова ВКС на РБ, трето г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 20.01.23 г. по гр.д. №433/22 г. в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.

Указва на касатора А. А. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса от 5 лв. за разглеждане на жалбата и да 2 представи вносния документ в същия срок. В противен случай жалбата подлежи на връщане...

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. А. срещу посоченото въззивно решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 347, 09 лв., на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3