Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17324 от 27.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55614/2023
Вид
Решение № 17324
Подписан
27.09.2024
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17324 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110155614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е от И. Г. К. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Й. Т., срещу „А св“ ЕАД с ЕИК ххх, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост на вземания в общ размер на 1924,87 лева, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между ищеца и банка “П” АД, от които 559,81 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 122,55 лева – наказателна лихва, 125 лв - за съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 15.12.2012г., на основание на който е образувано изпълнително дело №ххх/2023г. по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност, както и сумата от 150 лв. възнаграждение по изпълнителното дело, 76,80 лв. - такси по т.1,3,5 и 31а от ТТР по ЗЧСИ, 90 лв. - такса по т.9 от ТТР по ЗЧСИ, както и сумата от 175,78 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.

Ответникът „А св“ ЕАД, чрез юрк.Н, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание издаден изпълнителен лист срещу ищеца от 15.12.2012г., в полза на банка “П” АД, за сумите посочени в исковата молба, по молба на ответника от 10.05.2017г., било образувано изпълнително производство №ххх/2017г., по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС. Образуваното 1 изпълнително производство било прекратено с постановление на ЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради настъпила перемпция. С нова молба от ответника, подадена на 11.09.2023г., било образувано ново изпълнително производство №ххх/2023г., по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС, на основание посочения по-горе изпълнителен лист. Видно от представеното и прието като писмено доказателство, съобщение за образувано изпълнително дело от 11.09.2023г., на ЧСИ М Б, спрямо ищецът бил наложен запор на вземания по чл.507 ГПК, както и запор на МПС по чл.450 ГПК.

С предприемането на действия по изпълнението - налагането за запори на вземания на ищеца и на МПС, за които му било съобщено, по образуваното изпълнително производство №ххх/2023г., по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС, както и с подаването на молби от ответника, както следва: молба от 10.05.2017г., по която било образувано изпълнително производство №ххх/2017г., по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС, както и молба от 11.09.2023г., по която било образувано ново изпълнително производство №ххх/2023г., давността за вземанията по издадения изпълнителен лист, е прекъсната, съобразно приетото в т.10 от ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като без правно значение е дали конкретно поисканите от взискателя и предприети от ЧСИ, изпълнителни действия са произвели действие. Съобразно приетото в т.3 на ТР № 04.07.2024г., по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, настъпилата перемпция няма правно значение относно прекъсването на давността на вземането, като няма пречка относно същото вземане да бъде образувано ново изпълнително производство /приема се че е налице ново процесуално правоотношение/, в хода на което последиците от прекъсването на давността по отношение на вземането по предходното изпълнително производство, което е било прекратено поради настъпила перемпция, се запазват, като с молбата на взискателя за извършване за прилагане на нови изпълнителни способи, давността за вземането се прекъсва, стига молбата да е била редовна, тъй като последното представлява липса на процесуално бездействие и поддържане висящността на изпълнителното производство.

Процесното вземане се погасява на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, с общата петгодишна давност. С оглед на гореизложеното, се налага фактическият и правен извод, че подадените молби от взискателя с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, както и предприетите от ЧСИ изпълнителни действия - налагане на запори по изпълнително производство №ххх/2023г., са прекъснали общата петгодишна давност, с която се погасяват вземанията, като към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство, същата не е изтекла и поради това предявения иск за вземанията по издадения изпълнителен лист, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

По отношение на останалите предявени с исковата молба вземания, а именно за сумата от 150 лв. - възнаграждение по изпълнителното дело, 76,80 лв. такси по т.1,3,5 и 31а от ТТР по ЗЧСИ, 90 лв. - такса по т.9 от ТТР по ЗЧСИ, 2 както и сумата от 175,78 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, съдът намира, че с оглед установеното в разпоредбата на чл.439 ГПК, предмет на отрицателния установителен иск е вземането, за което е налице изпълнително основание, а именно съдебно установеното вземане, за което е бил издаден изпълнителен титул - изпълнителен лист. Посочените вземания, макар и включени в съобщението на ЧСИ до ищцата не се явяват предмет на настоящото производство, поради което съдът следва да остави без разглеждане като недопустима исковата молба в тази й част и да прекрати производството по делото.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се поражда правото на присъждане на разноски, като следва да му бъдат присъдени такива, в размер на 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от И. Г. К. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Й. Т., срещу „А св“ ЕАД с ЕИК ххх, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на вземания, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между ищеца и банка “П” АД, от които 559,81 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 122,55 лева – наказателна лихва, 125 лв - за съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 15.12.2012г., на основание на който е образувано изпълнително дело №ххх/2023г. по описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата претенция за следните суми: сумата от 150 лв. възнаграждение по изпълнителното дело, 76,80 лв. - такси по т.1,3,5 и 31а от ТТР по ЗЧСИ, 90 лв. - такса по т.9 от ТТР по ЗЧСИ, както и сумата от 175,78 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И. Г. К. с ЕГН **********, да заплати на „А св“ ЕАД с ЕИК ххх, сумата от 350 лв., разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част - в едноседмичен срок, с частна жалба по реда на чл.274 и сл. ГПК. Препис да се връчи на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4