Решение № 140 от 25.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Благоевград, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Бакалова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело № 20201200101006 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от ХР. К. М., ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., бул. С.ш. № ***, представлявано от всеки двама от петимата изпълнителни директори: М.Г., П.Д., Г.Г., С. А. и Б.В..

Ищецът твърди, че на 21.08.2015 г. около 14:20 ч., в района на община Кресна, обл. Благоевград на ПП-1 Е-79 километър 393+500, на сух асфалтов, двулентов, двупосочен път правоспособния водач на МПС К.П. М. с ЕГН **********, от гр.Петрич, общ.Петрич, ул.”Бабуна” №35, категория „В” управлявайки лек автомобил марка и модел „Опел-астра” с peг. № Е98-80ВМ в посока на движение от гр.С. към с.Кулата, движейки се в колона от автомобили предприема маневра изпреварване без да се убеди, че няма насрещно движещи се МПС-та, излиза от колоната навлиза в насрещна лента за движение, отнема предимството на движещия се по ПП1 Е-79 в посока от с.Кулата към гр.С. товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Атеко” с рег.номер № КН10-34ВМ, управляван от правоспособния водач, категория, „В” и „С” , Др. Ст. Зл., ЕГН **********, от с.Овчарци, ул.”3дравец” 2, общ.

Сапарева баня, обл. Кюстендил, при което по непредпазливост допуска 1 настъпването на ПТП в резултат, на което е причинена смърт и телесни повреди на повече от едно лице.

Сочи се, че при посоченото по-горе ПТП настъпва смърт на едно от лицата, които са пътници в автомобила, а именно - Б.К. М.а, ЕГН **********.

Същата е сестра на ищеца и предвид изключително близката връзка между двамата - както родствена, така и емоционална, същият попада в кръга от лица, които могат да претендират обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили от смъртта на посоченото лице.

Към момента на смъртта сестра му е била само на 22 години. В следствие загубата й, която настъпва в деня, в който семейството е подготвяло сватбата на самият Х., ищецът получил посттравматичен стрес. Двамата са били изключително близки и като по-голям брат Х.М. е полагал грижи за своята сестра. Емоционалната връзка между двамата винаги е била много силна и до смъртта на Б. двамата са разчитали един на друг както в трудните си моменти, така и в положителните. Твърди се, че сватбата на Х., очаквана с огромно нетърпение, била отложена, но не това било същественото, а факта, че и до днес той свързва това събитие и честванията на годишнините със смъртта на сестра си. Посочва се, че всичко това и настъпилата смърт на този близък на ищеца човек, довели до изпадането му в депресия, същият бил емоционално и психически сринат, още повече че сестра му починала изключително млада.

Бил апатичен, отпуснат и трудно комуникативен. Затворил се в себе си, станал неуверен. Много тежко той приел случилото се и загубата на този изключително близък за него човек. Същата ще бъде преживявана много години занапред, предвид младата възраст на починалата. Именно поради това стресът и последвалият от това срив след загубата и са изключително големи и от същите ищецът не може да се съвземе и до момента. Всички тези психически и емоционални страдания представляват настъпили неимуществени вреди от ПТП в следствие смъртта на сестрата на ищеца, за обезщетяването на които претендира сума в размер на 100 000 лв.

Твърди се, че по повод произшествието е образувано ДП № 339зм547/2015 г. от РУ-Сандански, НП № 3589/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура Благоевград, което е прекратено поради смъртта на причинителя на същото - водача на МПС К.П. М..

Посочва се, че към момента на ПТП лек автомобил модел „Опел-астра” 2 с peг. № Е9880ВМ, е бил застрахован в ответното Дружество, като за целта е издадена полица за застраховка „ГО на автомобилистите” № 22114002222049.

Отправена е претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач ответника „ЗК Л.И.” АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 6794/11.06.2020 г. До настоящия момент застрахователят не е определил и изплатил обезщетение, поради което и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ пострадалото лице предявява съдебна претенция за обезщетяване на претърпените вреди. С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на 21.08.2015 г, то от този момент върху присъдената сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника „З.К. Л.И.” АД да заплати на ХР. К. М., ********** сума в размер на общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сестра му Б.К. М.а в следствие от ПТП, настъпило на 21.08.2015 год., ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като ответното дружество счита, че същите са неоснователни и завишени по размер.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност, като се посочва, че от датата на събитието- 21.08.2015 г., до дата на получаване от застрахователя на настоящата искова молба са изминали повече от 5 години. Давностният срок за предявяване на иска за обезщетение срещу застрахователя е изтекъл съгласно чл. 378, ал. 2 от Кодекса за З.то във връзка с параграф & 31 от Преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс.

Посочва се, че съгласно чл. 378, ал. 2 от КЗ правото на иск за застрахователно обезщетение се погасява с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че застрахователното събитие (пътно-транспортното произшествие) е настъпило на 10.11.2005 г./вероятно е фактическа грешка при изписването/, следователно погасителната давност в случая е изтекла и правото на иск на 3 увредените лица към застрахователя е погасено по давност, то не съществува.

Поради това счита, че иск следва да се отхвърли като недопустим.

На следващо място се оспорва пасивната процесуална легитимация на ХР. К. М., тъй като с исковата молба не са представени документи, удостоверяващи родствена връзка между ищеца и Б.К. М.а.

Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца за предявяване на настоящата искова претенция, като се оспорва ищецът да има качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, както и да има материално притезание, основано на собствени права.

Твърди се, че той не е сред най-близкия кръг на пострадалата, към момента на събитието е имал стабилни емоционални отношения с момиче, за което се е оженил, създал е нов дом и деца. Новото семейство на ищецът е създало в него трайни емоционални отношения, които са заместили, тези в предишното му семейство. Животът за ищеца е продължил в правилна посока, той е имал толкова грижи и емоционални преживявания, че е нямал време да страда, гледал е напред.

Оспорват виновно и противоправно поведение от водача на л.а. „Опел Астра“ с peг. № Е 9880 ВМ, като навеждат доводи, че виновен за пътния инцидент е водачът Др. Ст. Зл. на товарен автомобил „Мерцедес 815“, с peг.

№ КН 1034 ВМ, „ГО“, ОЗК, полица № 23115000536016-03, който се е движил с превишена или несъобразена скорост и не е спазвал изискването да се движи в крайна дясна част на пътното платно в Кресненското дефиле при попътен наклон надолу, с което е причинил смъртта на Б.К. М.а, нарушавайки разпоредбите на чл. 8, чл. 15 от ЗДВП; чл. 20 или чл. 21 от ЗДВП. Твърди се, че представеният Констативен протокол № 13 на МВР- Благоевград няма обвързваща съда доказателствена сила на присъдено нещо в частта относно Обстоятелства и причини за ПТП, служителите на реда не са очевидци на произшествието. Няма влязла в сила присъда.

Навеждат се доводи за изключения от покритието, съгласно чл. 494 от КЗ.

Сочи се, че ищецът ХР. К. М. е собственик на л.а. „Опел Астра“, с peг. № Е9880ВМ, вписан в полица 2211400222049. ХР. К. М. няма качеството на трето увредено лице. Дори да е предоставил управлението на автомобилът си за управление от друго лице, той носи отговорност за това и в случай, че се 4 приеме липсата на изключение от покритието, би следвало да се отчете принос от ищеца.

Навеждат се доводи, че ищецът ХР. К. М. не е стопанисвал като добър стопанин собствения си л.а. „Опел Астра", с peг. № Е9880ВМ, което е станало причина за ПТП от дата 21.08.2015 г., поради лошото техническо състояние на автомобила.

Навеждат се довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Б.К. М.а, която в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП е пътувала в автомобил без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано.

П осочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Твърди се, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо, да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в държавата.

Посочено е, че се претендира парично обезщетение, за определянето на което трябва да се постави обективен стойностно-паричен еквивалент, за да бъде определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Първият паричен еквивалент за определяне на обезщетение към момента на събитието е Минималната работна заплата за страната, която е отражение на потребителската кошница и на покупателната способност на населението. Претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 380 лв., съгласно ПМС № 139/04.06.2015 г.). Претендират се 100 000 лв., които са 263 броя минимални работни заплати за страната, възнаграждение за 22 г.

Твърди се, че претенцията е завишена и с оглед на платената от 5 застрахования премия по застраховка Гражданска отговорност, която е 153.47 лв. Претендираната сума е съпоставима с премийния приход на ответника за целия Благоевградски регион за една година, което е обезщетение в изключително завишен размер.

Оспорва се претенцията за лихви, тъй като неоснователността на главния иск води до недължимост на претенцията за лихва. Претенцията за лихви е погасена по давност, 3 години след събитието, съгласно чл. 111, буква В от ЗЗД.По отношение иска по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва, считат същия за неоснователен, оспорват периода, за който се претендира лихва от дата на ПТП 21.08.2015 г., като недопустима и неоснователна. Ищецът не е представил банкова сметка, по която застрахователят да има реалната възможност да изпълни към дата. на ПТП. Ответникът изпада в забава, след като бъде уведомен и се представят всички необходими документи, включително банкова сметка на пострадалия. Не представянето на банкова сметка, се счита за забава на кредитора, съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ.

Отправено е искане на основание чл. 219 ГПК да бъде конституирано в настоящия процес на Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК-З.", седалище и адрес за призоваване - гр. С., п.код: 1000. ул. "Света С." 7.

С оглед указанията на съда е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се сочи, че искът не е погасен по давност, доколкото е подаден в петгодишният срок, за което по делото са налице и съответните доказателства.

Счита за неоснователни възраженията за липса на валидно застрахователно правоотношение на виновния за ПТП и ответника в производството. За целта е приложена полица за застраховка „ГО” с ответното Дружество, сумата по нея е изцяло заплатена, а валидността и е до 29.08.2015 год. След като събитието е настъпило на 21.08.2015 г., то същото се обхваща именно от този договор и правоотношението е валидно и като такова обвързва страните по него.Неоснователни счита и възраженията за липса на близка родствена връзка между ищеца и починалата при спорното ПТП Б. М.а.