Решение № 1591 от 10.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100509939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7107 от 18.04.2024г., постановено по гр.д. № 16256/2023г. по описа на СРС, 56. състав, е допуснато извършването на съдебна делба между И. Г. И., ЕГН **********, К. С. К., ЕГН **********, Р. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** по отношения на следния съсобствен между тях недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к.

****, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по документи 87,80 кв.м., при съседи на апартамента по първичен документ за собственост: стълбище, Т.Я., двор, Г. и М.Г., заедно със зимнично помещение № 16 с площ от 9,41 кв.м., при съседи по първичен документ за собственост: коридор, Ц.Д.В., двор, стълбище, заедно с 2,95 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, отстъпена към датата на придобиването с протокол № 2/28.01.1959 г. – статия 7 на ИК на СГНС, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. Директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район „Красно село“, ж.к. ****, ***, разположен на 1 1 етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна; разположена в поземлен имот с идинтификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 87,80 кв.м., прилежащи части: зимнично помещение № 16 с площ 9,41 кв.м., 2,95 % идеални части от общите части на сградата; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта: няма, над обекта:

***, при следните квоти: за И. Г. И. – 3/6 ид.ч. и за К. С. К. – 1/6 ид.ч. за Р. К. К. – 1/6 ид.ч.; за М. К. К. – 1/6 ид.ч.

С решението на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, К. С. К., ЕГН **********, Р. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** са осъдени да заплащат на И. Г. И., ЕГН ********** при условията на разделност при равни квоти сума в общ размер от 425 лева месечно (или всеки от тях да заплаща сумата от 141,67 лв. месечно) за лишаване от ползването на притежаваните от И. Г. И.

3/6 ид. ч. от същия имот, като искането по чл. 344, ал. 2 ГПК срещу всеки от ответниците е отхвърлено за разликата до 170 лв. месечно.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е допусната делба на процесния недвижим имот при посочените в решението квоти, е постъпила въззивна жалба в срок от съделителите К. С. К., Р. К. К. и М. К. К., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателите поддържат, че своевременно с отговора на искова молба са направили искане делбата да бъде допусната и извършена, като съсобствеността на тримата съделители – жалбоподатели им бъде поставена в общ дял, тоест делбата да бъде допусната при квоти – ½ за И. Г. И. и ½ за К. С.

К., Р. К. К. и М. К. К. в общ дял. Аргументите на СРС, че поставянето на имот в общ дял в производство по делба било допустим способ във фазата на извършването й във втора фаза при определени предпоставки, било дълбоко невярно и противоречащо на константната съдебна практика. След допускането на делбата сънаследниците можели единствено да предявяват искания за сметки помежду си. Становището на съда означавало, че след влизане на решението по допускане на делбата в сила, респ. по определяне на квотите, то във втора фаза, която единствено разглеждала исканията за сметки помежду тях, можело да се прекрояват и квотите – извод, който бил незаконосъобразен. Заявяват, че не възразяват да бъде допусната делбата на 2 процесния недвижим имот, но при квоти, както са поискали в отговора на искова молба - ½ за И. Г. И. и ½ за К. С. К., Р. К. К. и М. К. К. в общ дял. Молят за постановяване на съдебен акт в този смисъл.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от съделителя И. Г. И., в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемият поддържат, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

От приетите по делото писмени доказателства /нотариален акт, удостоверения за наследници/ се установява, а не е и спорно между страните, че правото на собственост върху процесния апартамент № 2, бл. 9, 1 етаж, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ведно със зимнично помещение № 16 и прилежащите 2,95 % идеални части от общите части на сградата е било придобито през 1963г. от Р.Н.Г. и Г. И. Г.. Р.Н.Г. е починала на 16.03.2004 г. и е оставила свои наследници по закон Г. И. Г. и двете си деца И. Г. И. и В.Г.И. – К.. Г. И. Г. е починал на 23.09.2015 г. е оставил свои наследници по закон двете си деца И. Г. И. и В.Г.И. – К.. В.Г.И. – К. е починала на 16.11.2019 г., като е оставила за свои наследници преживелия съпруг К. С. К. и двете си деца Р. К.

К. и М. К. К..

Така, при приложение на правилата за наследяване, закрепени в чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот – апартамент №2, понастоящем принадлежи на съделителите при следните квоти в съсобствеността – ½ ид.ч. за И. Г. И. и по 1/6 ид.ч. за 3 съделителите К. С. К., Р. К. К. и М. К. К..

Съгласно текста на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Предвид императивния характер на нормата съдът е длъжен да определи частите на съделителите съобразно правата, които всеки от тях има по закон и да допусне делбата при установените квоти, без да е обвързан от твърденията на страните за частите им в съсобствеността и искания за допускане на делбата при общ дял за някои от тях. Това е така, защото, както правилно е посочил и СРС в обжалваното решение, поставянето на имот в общ дял е способ, относим към втората фаза на производството по делба – фазата на нейното извършване.

Това е и етапът, в който подлежи на преценка наличието или липсата на необходимите предпоставки за възлагане в общ дял.

Решението по допускане на делбата обаче има императивно заложено съдържание и то изисква квотата на всеки съделител в съсобствеността да бъде индивидуализирана, защото влязлото в сила решение в първа фаза има сила на пресъдено нещо относно лицата, имащи право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите. Посочването на съсобственост в общ дял не този етап от производството би било в противоречие с императивната правна норма на чл.344, ал.1 от ГПК, поради което оплакванията във въззивната жалба в посочения смисъл, са неоснователни. Независимо от релевираното искане за допускане на делба при равни дялове: от една страна за съделителя И. И. и от друга страна – за останалите съделители при общ дял, районният съд правилно е посочил в диспозитива на обжалваното решение притежаваните от съделителите поотделно идеални части от делбения имот.

Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която делбата е допусната при посочените в него квоти на съделителите. В останалата част, по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, в която решението има характер на определение, същото е влязло в законна сила като необжалвано.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство 4 има единствено въззиваемата страна. Същата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, които следва да й бъдат присъдени.

Доводът на въззивниците, че разноските в първата фаза на делбеното производство не подлежат на присъждане в него, не касае производството пред въззивната инстанция, в какъвто смисъл е и съдебната практика / Определение № 50153/27.09.2022 г. по гр.д. № 2771/2022 г. на ВКС, I г.о. /.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7107 от 18.04.2024г., постановено по гр.д.

№ 16256/2023г. по описа на СРС, 56. състав, в обжалваната част, с която е допуснато извършването на съдебна делба между И. Г. И., ЕГН **********, К.

С. К., ЕГН **********, Р. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** по отношения на следния съсобствен между тях недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по документи 87,80 кв.м., при съседи на апартамента по първичен документ за собственост: стълбище, Т.Я., двор, Г. и М.Г., заедно със зимнично помещение № 16 с площ от 9,41 кв.м., при съседи по първичен документ за собственост: коридор, Ц.Д.В., двор, стълбище, заедно с 2,95 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, отстъпена към датата на придобиването с протокол № 2/28.01.1959 г. – статия 7 на ИК на СГНС, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-1850/20.06.2016 г. на изп. Директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район „Красно село“, ж.к. ****, ***, разположен на 1 етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна; разположена в поземлен имот с идинтификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 87,80 кв.м., прилежащи части: зимнично помещение № 16 с площ 9,41 кв.м., 2,95 % идеални части от общите части на сградата; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта: няма, над обекта:

5

***, при следните квоти: за И. Г. И. – 3/6 ид.ч. и за К. С. К. – 1/6 ид.ч. за Р. К. К. – 1/6 ид.ч.; за М. К. К. – 1/6 ид.ч.

ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, Р. К. К., ЕГН ********** и М. К.

К., ЕГН ********** да заплатят на И. Г. И., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 1022,58 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6