Определение № 1885 от 23.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1885 гр. Варна, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900613 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Д. Н., ЕГН ********** от гр. В., с която са предявени против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, по реда на гл. 32 от ГПК, обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма и имуществени вреди по разходи за лечение, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава за периода от 18.09.2025 г., , до окончателното издължаване на сумата.

Между страните са разменени книжата по делото. С оглед изтеклия срок по чл.373, ал.1 от ГПК, в който не е депозиран отговор на допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на исковите претенции:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователното покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищцата (и местонастъпването на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

Неоспорени по делото са твърденията на ищцата за извънсъдебното предявяване на претенцията за обезщетяване на пострадалото лице, поради което съдът намира, че е спазена и специалната предпоставка за допустимост на иска за обезщетяване.

1

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.

Съдът намира, че проведената преди сезирането на съда, извънсъдебна процедура по чл. 380 от КЗ, обезсмисля насочването на страните към информационна среща за процедура по медиация, поради което страните не следва да се задължават за провеждане на такава среща- чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК.

По искането за привличане на подпомагаща страна:

Искането за привличане на подпомагаща страна е заявено от ответника в преклузивния срок за отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК. Предпоставка за привличане на трето лице-помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице.

Такъв интерес е налице, когато решението може да разпростре силата на пресъдено нещо и по отношение на това трето лице, или когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би могла да предяви обратен иск срещу третото лице.

В случая ответникът се е позовал, че подпомагаща страна е извръшила произшествието под влиянието на наркотици, с което обосновава евентуална бъдеща регресна претенция срещу третото лице (чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ).

Тези твърдения сочат на интерес на застрахователя да обвърше подпомагаща страна със силата на мотивите на решението по делото относно вида и размера на вредите, за които се ангажира отговорността му. Искането следва да се уважи.

По доказателствените искания:

Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмените доказателства, представени от ищцата, следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото заседание.

Основателно е искането на ответника по делото да бъдат изискана и приобщена от с-р „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, цялата административно-наказателна преписка по НП №25-0819-001355/ 10.04.2025г., ведно с резултата от извършената проба за наркотични вещества.

Съдът намира за основателно искането на ищцата за допускане до разпит на 2 двама свидетели, при режим на водене, за установяване на понесените болки и 2 страдания, емоционално-психически изживявания, вследствие на претърпяното пътно произшествие.

Съдът намира за допустимо и относимо към спора искането на ответника за задължаване на третото лице-помагач, П. А. А., с ЕГН **********, с адрес: град В., *********, да се яви в съдебно заседание и да отговори на изрично поставени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК въпроси.

Tъй като относно отговорността на застрахования водач на МПС не е постановен акт на наказателен съд, в настоящото производство следва да бъде изяснен въпроса за механизма на ПТП. За целта следва да се назначи комплексна СМАТЕ.

Преди изготвянето на тези експертизи вещото лице- авто експерт следва да е запознае с обясненията на трето лице-помагач в о.с.з.

Допустимо е искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за предходни заболяване и лечения на ищцата. Искането е относимо към защита на ответника, че част от урежданията, за които се претендират обезщетения по делото, се дължат на предходни заболявания, респ. за липсата на причинна връзка между противоправното деяние и увредата.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно обезщетение, по чл. 498, ал. 3 от КЗ.

КОНСТИТУРА като трето лице- помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788- П. А. А., с ЕГН **********, с адрес: град В., *********, на осн.чл. 219 от ГПК.

НАСРОЧВА производството по т. д. № 613/ 2025 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2026 г. от 9,30часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

Приети са за разглеждане обективно съединени искове на М. Д. Н., ЕГН 3

**********, с адрес: гр. В., *********, против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от пътно-транспортно произшествие, причинено на 28.02.2025 г., около 09,50 часа, в гр. В., *********, в посока бул. „8-ми Приморски полк", от П. А. А., с ЕГН **********, последният като застрахован при ответника водач на автобус „Соларис Урбино" с рeг. № *********, както следват:

1. сумата от 30 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради телесни увреждания и психически стрес от травмата;

2. сумата от 1 265 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медикаменти и лечение (110 лева за рентгенография; 225 лева за първичен и вторичен преглед; 900 лева за избор на екип), както и законната лихва върху тези главници, считано от 18.09.2025 г., датата на която изтича тримесечният срок за становище от ответника по предявена извънсъдебната претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на претендираните суми, по Б.а сметка на процесуалният представител на пострадалото лице.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно: наличие на действително и валидно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС автобус „Соларис Урбино“ с рeг. № *********, съгласно застрахователна полица № *********, валидна към датата на пътното произшествие- 28.02.2025 г.; както и предявяването на основание чл. 380 от КЗ претенция за обезщетяване пред застрахователя на дата 18.06.2025 г., с която са заявени вреди, съответни на тези с исковата молба, за които ответникът не е изплатил обезщетение.

По твърденията за спорните факти:

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2025 г., около 09.50 часа, в гр. В., на бул.

„Васил Левски” до бл.№5 в посока бул. „8-ми Приморски полк”, е настъпило пътно произшествие, с участието на автобус „Соларис Урбино" с рeг. № *********, собственост на „Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна, управляван от П. А. А., с ЕГН **********, и ищцата, като пътничка в автобуса. Сочи се, че произшествието е последица от управление на моторното превозно средство с несъобразена скорост и реализирано аварийно спиране, в резултат на което пътничката М. Н. е паднала на пода на автобуса и е получила травматична увреда. Във връзка с настъпилото 4 произшествие е съставен Констативен протокол за пострадали лица от 28.02.2025 г., както и АУАН и ********* г. на Началник група в ОДМВР, Сектор Пътна полиция Варна. Твърди се, че след падането, ищцата е изпаднала в „комоцио”. Била е хоспитализирана за период от 28.02.2025 г. до 02.03.2025 г.в МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, Клиника по неврохирургия с диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътрешно черепна травма“. Страдала от постоянно главоболие, болки във врата и гърба, замаяност, загуба на равновесие, шум в ушите, вегетативно, паметови и зрителни нарушения. Консервативното лечение не е довело до желаните резултати, поради което е било извършено оперативно лечение (вертебропластика на L5 прешлен) на 22.04.2025 г. За операцията са заплатени 900 лева.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не е налице вина, като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на водача на застрахования автобус „Соларис Урбино“ с peг. № *********. Счита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, във връзка с което водачът П. А., не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като пътното произшествие е било технически непредотвратимо. Позовава се на крайна необходимост.

Ответникът оспорва причинно-следствена връзка между счупване на гръбначния стълб на ищцата и поведението на застрахования водач. В тази връзка сочи, че травмата е установена два месеца след транспортното произшествието Поддържа, че в посочената област при ищцата са били налични дегенеративни изменения, предхождащи пътният инцидент. В случай на уважаване на исковите претенции, ответникът възразява срещу размерът на тази за неимуществени щети, счита същата за прекомерна.

В депозирана допълнителна искова молба обосновава, че вината на застрахования водач е установена чрез неоспорените констативен протокол, АУАН и влязлото в законна сила наказателното постановление.

Сочи, че болката в гръбнака значително е влошила качеството на живот на ищцата. Твърди, че е изпаднала в депресия, наред с това имала постоянно главоболие и световъртеж. Поддържа, че протичането на цялата клинична симптоматика в рамките на 2-месечен срок след произшествието, установява наличието на причинноследствена връзка между настъпилите увреждания и процесното пътно произшествие.

Правна квалификация на твърденията и възраженията на странтие (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които

5 се позовава ищеца обуславят квалификацията на иска за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил- чл. 432 от КЗ.

Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на МПС, покриващо фактическия състав на деликт (чл. 45 ЗЗД).