Определение № 1813 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1813 гр. София, 01.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.а

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900944 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Д. чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Л., срещу решение № 457/21.12.2023г. по в.т.д. №660/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение №123/11.ІV.2023г. по т.д. №1487/2021г. на Старозагорски окръжен съд, с което е прието за установено, че касаторът дължи на „РИСК ТРАНСФЕР“ ООД на основание договор за заем от 24.VІ.2013г., анекс към него № 4/6.ІІІ.2017г. и договор за цесия от 28.ІХ.2020г., с нотариална заверка на подписите от 7.VІІ.2021г., вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение №1558/30.ІХ.2021г. по ч.гр.д.

№4452/2021г. на РС- Стара Загора, за следните суми: 93 523.84лв. - остатък от главницата по договора за заем, 19 639.94лв. - договорна лихва за периода от 28.ІХ.2018г. до 28.ІХ.2021г. в размер на 7% годишно, законна лихва върху главницата, считано от 28.ІХ.2021г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че има нарушения при издаване на заповедта за изпълнение, тъй като се твърди вземане по договор за паричен заем, който не е нотариално заверен, а била издадена заповед на основание писмен договор в нотариална форма. Счита, че неправилно въззивният съд не е уважил насрещното му възражение за прихващане за вземане в размер на 160 000 лв., произтичащо от споразумение от 03.08.2009г. Сочи, че неправилно съдът бил приел, че споразумението имало характер на предварителен договор за продажба на дяловете на „Митак“ ЕООД и че с подписването на договорите за продажбата им била изменена уговорената цена. Твърди, че въпреки своевременното оспорване на графологичната експертиза, съдът не назначил повторна, с което го лишил от възможността да обори документа и нарушил правото му на защита.

1

Поддържа, че по отношение на приетата лихва, не е съобразено възражението му за погасяването й частично по давност. Твърди, че извършеното от въззивния съд тълкуване на договора не е съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл. 20 от ЗЗД. Счита, че съдът е подменил волята на страните, като е приел, че заемодателят може да начислява възнаградителна лихва и след датата на падежа. Оспорва и извода на въззивният съд, че като страна по договора няма качеството на потребител, а напротив, твърди, че е такъв, с оглед на което клаузата за възнаградителна лихва счита за нищожна по смисъла на сочените разпоредби на ЗЗП. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност и по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е извършил тълкуване на клаузите на договора и анекса в противоречие с практиката по чл. 20 от ЗЗД на ВКС, обективирана в описаните решения. Сочи, че въззивният съд разрешил противоречиво и материалноправният въпрос за „Правото на заемателя да начислява възнаградителна лихва върху главницата след настъпване на падежа“, като се позовава на противоречие с т.2 от Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСТГК, решение № 111/27.10.2009г. по т.д.

№296/2009г., 1 т.о., решение №130/15.04.2020г. по т.д.№1829/2018г., 1 т.о. С оглед изложеното формулира следните въпроси:

1. „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за възнаградителна лихва по договор за заем?;

2. „До кой момент се начислява възнаградителна лихва върху предоставена заемна сума по договор за заем – до датата на падежа на главницата или до датата на ефективно връщане на главницата?“;

3. „Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен с анекс, да се търси действителната воля на страните и съответствието й с материалния закон и правния ред?“.

Ответникът по касационната жалба – „Риск трансфер“ ООД е подал писмен отговор от 18.04.2024г. чрез процесуалния си пълномощник - адв. Г.

В., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Претендира и разноски по приложените фактура и платежно за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач – „Абилико“ АД / с предишно наименование „Риск инженеринг“/ не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2

1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че в заповедното производство е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за процесните суми въз основа на акт по чл. 417, т.3 ГПК договор за заем от 24.VІ.2013год., сключен между заемодателя „Риск Инженеринг“ АД и заемополучателя М. И. Д., инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 183, том ІV, рег. №3837, н.д.

№352/2013год. на нотариус Пламен И., с рег.№ 308, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Въззивният съд е приел, че не се спори относно сключването на договора за заем от 24.VІ.2013г., по силата на който заемодателят „Риск Инженеринг“ АД е предоставил на М. И. Д. паричен заем в размер на сумата от 100 000лв., със срок на връщане - една година, т.е. до 24.VІ.2014г. и договорена лихва от 10% годишно върху паричната сума на заема, считано от предаване на сумата на заемополучателя до връщането й. Приел е, че не се спори и относно сключването между страните на следните допълнителни споразумения към договора за заем - Анекс№1/24.VІ.2014г., Анекс №2 от 1.01.2015г. / с който е договорено изменение на лихвения процент на заема от 10% на 7% годишно, считано от датата на сключване на анекса/, Анекс№ 3/22.ХІ.2015г. и Анекс№4/6.ІІІ.2017г., като с последния е договорен нов срок за издължаване на заема - до 15.ХІІ.2017г.

Въззивният съд е приел, че по договор за цесия от 28.ІХ.2020г., с нотариална заверка на подписите рег. №9352/7.VІІ.2021г. на нотариус Нели Лукова, заемодателят „Риск Инженеринг“ АД е цедирал вземанията си на „Риск Трансфер“ ООД, като с уведомително писмо по чл. 99, ал.3 ЗЗД, връчено на 9.Х.2020г., длъжникът М. И. Д. е бил надлежно уведомен за извършената цесия от цедента.

Във връзка с възражението за прихващане, Пловдивски апелативен съд е приел, че по силата на споразумение между М. Д. и „Риск Инженеринг“АД, ответникът е предоставил на другата страна инвестиционно предложение от консервно предприятие Митак от май 2009г. за придобиване на дружествени дялове от „Митак“ ЕООД, а другата страна е заявила намерение да придобие дялове, които представляват най-малко половината от капитала на „Митак“ ЕООД. Посочил е, че в чл. 1, ал.1 от споразумението страните са договорили първата страна да продаде, а втората страна да купи 220 дяла от по 100лв., които представляват 11% от капитала на „Митак“ ЕООД, срещу цена от 400 000лв., която се плаща по начин и срокове, определени в споразумението /чл.6, ал.1/, както следва: 150 000лв. - в срок от един месец от подписване на споразумението, 150 000лв. - при прехвърляне на дружествените дялове, което се счита окончателно извършено с вписването му по партидата на „Митак“ ЕООД в ТР и 100 000лв. - в срок от 9 месеца след подписване на споразумението. Счел е, че е уговорено, че в срок от три месеца от сключване на споразумението, втората страна има право да извърши чрез своите представители проверка на счетоводните и други документи на „Митак“ ЕООД за установяване дали финансовото и имущественото му състояние съответства на гаранциите и декларациите, представени от първата страна по 3 чл.4, ал.1 и 2 от споразумението, за да вземе решение дали да изпълни задълженията си за плащане на цената на закупуваните дружествени дялове и/или стойността на записаните нови дялове, или да упражни правата си по чл. 4, ал.3 от споразумението, като направи отбив от цената, съответстваща по размер на разликата в декларираното и действителното или да се откаже да закупи дялове/те, записването на нови дялове или внасянето на стойността на записаните дялове. Въззивният съд е приел, че с два договора, съответно договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 21.Х.2009г., с нотариална заверка на подписите рег.№11262/5.ХІ.2009г. на помощник нотариус Елена Божичкова, при нотариус Валентина Механджийска, с рег.

№074, М. Д. е прехвърлил на „Риск Инженеринг“ АД принадлежащите му 110 дяла, с номинална стойност на всеки дял 100лв., на обща стойност 120 010лв. от капитала на „Митак“ ЕООД, като с втори договор също от 21.Х.2009г., с нотариална заверка на подписите М. И. Д. като продавач е прехвърлил на „Лаурис“ ООД като купувач 110 дяла, с номинална стойност на всеки дял 100лв., на обща стойност 120 010лв. от капитала на „Митак“ ЕООД, като изрично в чл. 3 от тези договори, страните са се договорили, че с плащането на цената, отношенията между страните по прехвърлянето на дружествени дялове от капитала на „Митак“ ЕООД се считат изцяло уредени.

Апелативният съд е счел, че от заключението на ССЕ се установява, че за продадените 220 дружествени дяла от капитала на „Митак“ ЕООД, М. И. Д. е получил сумата 240 020лв.

Въззивният съд е приел, че от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че ръкописният текст, изписан върху молбата за потвърждаване на салда към 31.ХІІ.2016г., изпратена от „Риск Инженеринг“ АД до М. И. Д., в частта, касаещ „споразумение“, е изписан върху част от елементите на подписа, положен от името на главния счетоводител на дружеството Емил Николов, т.е. тези елементи - буквите „и“ и „е“ от „споразумение“ от изписания ръкописен текст, са насложени върху елементите на подписа, положен върху молбата за потвърждаване на салда, от името на главния счетоводител Емил Николов. Посочил е, че от показанията на свидетелката Й. Ж. Д.а, съпруга на ответника М. Д., се установява, че тя е изписала ръкописния текст върху молбата за потвърждаване на салда към 31.ХІІ.2016г. Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетеля Богомил Любомиров Манчев, който е бил изпълнителен директор на „Риск Инженеринг“ АД, и е посочил, че никога не е оставял официален документ с ръкописен текст, да няма негова резолюция и подпис, както и че главният счетоводител на дружеството нямал право да изпраща писма на контрагентите, без да са съгласувани с него. Въззивният съд е посочил, че свидетелят е потвърдил, че дялове от капитала на „Митак“ ЕООД са закупени по времето, когато е бил изпълнителен директор на „Риск Инженеринг“ АД, но като установили, че в счетоводните баланси на „Митак“ ЕООД е укрито действителното финансово и имуществено състояние на дружеството, т.е. че има задължения, които не били посочени на новите собственици, „Риск Инженеринг“ АД се възползвало от уговорката в чл. 4, ал. 3 от споразумението за отбив от цената.

4

Апелативният съд е счел за неоснователно възражението за прихващане със вземания по споразумението, като е приел, че по своя характер то представлява предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Митак“ ЕООД, което следвало от преамбюла на същото. Приел е, че договорената в чл.1, ал.1 от споразумението цена на 220 дяла от капитала на „Митак“ ЕООД е била намалена, след като купувачите „Риск Инженеринг“ АД и „Лаурис“ ООД са установили финансовото и имуществено състояние на дружеството, а окончателната цена била уговорена с договорите за прехвърляне на дружествените дялове, в които е посочено, че страните нямат други претенции една към друга. Кредитирайки заключението на почерковата експертиза, въззивният съд е приел, че не е доказано, че „Риск инженеринг“ АД е потвърдил наличието на свое задължение към М. Д. в размер на 160 000лв. на основание споразумението от 3.VІІІ.2009г., тъй като е налице дописване на документа.