Решение № 18 от 06.04.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Административно наказателно дело 261/2025
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Пламен Георгиев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.29,ал.1 · Закон за българските лични документи
- чл.81,ал.1,т.2 · Закон за българските лични документи
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. К., 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20251430200261 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. Д.,с ЕГН**********,от с.Б.,общ.К.,ул.“Х. Б.“№** против Наказателно постановление №2850000081/20.08.2025г.,издадено от Началник РУ-К.,с което за нарушение на чл.29,ал.1 от Закона за българските лични документи, на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.81,ал.1,т.2 от ЗБЛД,е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв./петдесет лева/.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.Поддържа се,че разпоредбата на чл.29,ал.1 от ЗБЛД вменява задължение на самото лице,навършило 14-годишна възраст, а не на неговия родител,както и че не е ясно защо е ангажирана отговорността именно на майката. Навеждат се и възражения за допуснати процесуални нарушения и се иска отмяна на наказателното постановление.В представената писмена защита процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна не изразява становище по подадената жалба.
По делото се проведе 1бр.о.с.з.,за което страните са редовно призовани.
Бяха разпитани свидетелите на въззиваемата страна Х. Р. и С. С..
Видно от показанията на св.Х. Р.,същият е актосъставител по отношение на въззивната жалбоподателка,на която парвоначално е бил съставен фиш ,с който е наложил глоба в размер на 30лв.,но тъй като тя е отказала да подпише фиша и е искала да обжалва същия.
Поради това и е бил съставен от него АУАН/АУАН Серия АД №285000081/13.08.2025г. ,с бл.
№0526619/ в присъствието на св.С. С. за извършено административно нарушение чл.29,ал.1 от ЗБЛД за това,че не е подала в срок документи за лична карта на непълнолетния си син.
Свидетелката С. потвърди,че е присъствала при съставянето на АУАН като свидетел и е възприела всичко записано в него.
Въззивната жалбоподателка даде обяснения пред съда ,че се е явила в полицията,тъй като 1 бащата на децата й го няма при тях и живее сама с трите им деца.Там разбрала ,че следва да й съставят фиш ,с което не е съгласна и след това са й съставили АУАН.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото св.Р. и св.С.,както и на обясненията на въззивницата като счита същите за достоверни и непротиворечиви по между си.
След като се запозна по отделно и съвкупно с доводите на страните и събраните по делото доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
На 31.07.2025г. на жалбоподателката е бил съставен от служителката Валентина Нейкова Фиш за глоба с №Т285000188 за нарушение на чл.29,ал.1 от ЗБЛД,който тя е отказала да подпише и е искала да обжалва.
Предвид последното на 04.08.2025г. срещу жалбоподателката е съставен АУАН №2850000081,в който е прието,че на 31.07.2025г. около 13:17ч.в гр.К.,ул.„Д. Б.“№***,при подаване на заявление за издаване на български документ за самоличност е установено,че лицето,като родител,не е направило необходимото да снабди с лична карта и да подаде заявление за издаването й в 30-дневен срок след навършване на 14-годишна възраст на лицето Г. Кр. Сп.,с ЕГН**********. Посочено е,че с това виновно е нарушила чл.29,ал.1 от ЗБЛД.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №2850000081/20.08.2025г.,с което на И. Д. Д. е наложена глоба от 50лв. В наказателното постановление е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието,че жалбоподателката е нарушила чл.29,ал.1 от ЗБЛД,което й е било връчено на 11.12.2025г.
Жалбата е подадена на 15.11.2025г. в срока по закона, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.29,ал.1 от ЗБЛД/Закона за българските лични документи/ всеки български гражданин,който живее на територията на страната,е длъжен в срок до 30дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта. От съдържанието на разпоредбата е видно,че законът адресира това задължение до всеки български гражданин лично. Същото следва и от административната уредба по издаване на лични карти,според която за лица от 14 до 18години заявлението се подава лично от непълнолетния и в присъствието на родител,настойник или попечител,който полага подпис в заявлението.Следователно участието на родителя е необходимо за валидното протичане на административната процедура,но това не означава,че родителят е субектът на административното нарушение по чл.29,ал.1 от ЗБЛД.
В конкретния случай административно-наказателната отговорност е ангажирана спрямо майката на непълнолетното лице,а не спрямо лицето, за което законът вменява задължението.Нито в АУАН,нито в наказателното постановление е посочена правна норма,която изрично да предвижда административно-наказателна отговорност на родител за неподаване в срок на заявление за първа лична карта от лице,навършило 14-годишна възраст. Само по съображения за фактическа родствена връзка не може да се разширява кръгът на административно-наказателно-отговорните лица,тъй като нормите,установяващи състав на административно нарушение и наказание,подлежат на стриктно прилагане без разширително тълкуване.
Съобразно това,съдът счита,че процесното наказателното постановление е издадено срещу лице,което не е надлежен субект на вмененото нарушение,което представлява неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за неговата отмяна. При този извод съдът не следва да обсъжда останалите възражения на жалбоподателката,включително относно процесуалната законосъобразност на акта и евентуалната маловажност на случая, тъй като и без това наказателното постановление подлежи на отмяна изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изложеното ,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени 2
Наказателно постановление №2850000081/20.08.2025г., издадено от Началник РУ К. като неправилно инезаконосъобразно.
Да осъди ОДМВР-гр.Плевен да заплати на И. Д. Д.,с ЕГН**********,от с.Б.,общ.К.,ул.“Х.
Б.“№** направените деловодни разноски в размер на 250евро/двеста и петдесет евро/,за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2850000081/20.08.2025г., издадено от Началник РУ К.,като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОДМВР-гр.Плевен да заплати на И. Д. Д.,с ЕГН**********,от с.Б.,общ.К.,ул.“Х. Б.“№** направените деловодни разноски в размер на 250евро/двеста и петдесет евро/, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-гр.К. пред Адм.съд-гр.Плевен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3