Решение № 176 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500276 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №528 от 17.04.2024г., постановено по гр.дело №2839/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от „А.“ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. К.******, против Л. М. П. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.К. бул. О.*******, иск за обявяване за окончателен на Предварителен договор от 03.07.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот №*****, находящ се в землището на гр.Х., о. Х, ********“, с площ на имота от 0.369дка, ведно с построената в този имот сграда за преработка и производство на млечни произведения с площ от 314кв.м., като неоснователен, поради ненастъпил падеж за сключване на окончателния договор, и „А.“ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. К.******, е осъден да заплати на Л. М. П. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.К. бул. О.*******, сумата от 5350лв., представляваща разноски за 1 производството по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „А.“ЕООД, който чрез пълномощника адв.И. Р. го обжалва с конкретни доводи за неправилност, касаещи необсъждане на всички факти и доказателства по делото, включително изявлението на ответника за разваляне на договора, както и неправилна преценка на доказателствата и превратно обсъждане на доводите за нищожност на предварителния договор от 07.07.2023г., и претендира за отмяната му и уважаване на иска, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна Л. М. П. е депозирал чрез пълномощника адв.Л. К. писмен отговор на въззивната жалба със становище за неоснователност на доводите в нея и на исковата претенция, включително поради заявеното с представената декларация от съпругата му оттегляне на съгласието й за сключване на предварителния договор от 2015г. Моли въззивният съд служебно да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, с което счита да е разгледан непредявен иск, тъй като предявеният е за окончателно сключване на договор от 2015г., а е разгледан такъв за окончателното му сключване, съгласно „изменението му“ от 2023г. В случай, че се приеме да не са налице условия за обезсилване на обжалвания акт, претендира за потвърждаване на крайния резултат за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноските във въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „А.“ЕООД против Л.

М. П. иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им Предварителен договор от 03.07.2015г. за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот №*****, находящ се в землището на гр.Х., о. Х, ********“, с площ на имота от 0.369дка, ведно с построената в този имот сграда за преработка и производство на млечни произведения с площ от 314кв.м. Твърди се от ищеца уговорената продажна цена да е 30000лв., от която да е изплатил изцяло и в брой на ответника в деня на сключване на договора 27000лв., а остатъкът от 3000лв. да е платим в срок до четири години, считано от датата на сключването му, какъвто да е и срокът 2 за сключване на окончателния договор, но не по-късно от пет работни дни от датата на заплащане на сумата по чл.1,ал.1.2, респ. чл.2,ал.2.2 от предварителния договор – която от двете настъпи по-рано, като владението и ползването на процесния имот било предадено от продавача на купувача в деня на подписване на договора, а продавачът декларирал, че е едноличен собственик на имота. След като целия капитал на дружеството бил придобит през м.март.2020г. от Т Д П, тя многократно се опитала да осъществи контакт с ответника за сключване на окончателния договор, но и до настоящия момент не се свързала с него, като й е известно, че по независещи от предходния собственик и управител на фирмата И С Д обстоятелства продавачът не се бил явил при нотариус Л Т за сключване на окончателен договор в указания в договора срок, заявявайки готовност за незабавно доплащане на дължимия остатък от 3000лв. от договорената продажна цена.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения да не е подписвал процесния предварителен договор, заявявайки възражение за неговата нищожност поради липса на съгласие, както и да не е получавал каквито и да е плащания по него – нито сумата от 27000лв., нито сумата от 3000лв. Счита, че, ако договорът е подписан от него, той е привиден, тъй като е бил измамно убеден, че с него се урежда ползването на имота от ищцовото дружество и същият обезпечава цената по нотариалния акт, с който е придобил имота. Навежда да има валидно сключен на 01.05.1997г. граждански брак с Т. В. П.а, който не е прекратяван, поради което процесният имот да е съпружеска имуществена общност, а съпругата му да не е съгласна имота да бъде продаден. При евентуално отхвърляне на посочените възражения и твърдения ответникът поддържа разпоредбата на чл.362 от ГПК да е неприложима в настоящата хипотеза, при която страните по предварителния договор са постигнали съгласие окончателното сключване с нотариален акт да стане след изплащане на остатъка от цената, при което са уговорили срок, в който купувачът да я заплати, след което може да претендира окончателно прехвърляне, право на каквото за него да не е възникнало поради неизпълнение на условието за заплащане на цялата цена. Формулира изрично изявление за разваляне на предварителния договор от 03.07.2015г., поради неизпълнение от страна на дружеството-купувач на задължението му за изплащане на остатъка от цената. Изложил е като факти да е придобил процесния имот от ищцовото дружество на 02.07.2015г., когато едноличен 3 собственик на капитала и управител да е била И С Д, впоследствие нейната дъщеря А Р Д, а от 06.03.2020г. Т Д П. На 25.10.2018г. И Д, ползвайки пълномощно с фалшифициран подпис, от негово име и за негова сметка прехвърлила имота на сина си Р Р Д и учредила право на ползване на съпруга си Р Т Д, по повод на което той провел съдебно производство по гр.дело №338/2020г. на ОС-Пловдив и доказал по същото, че не е имал воля да продава имота, а в сделката по прехвърлянето на семейството Д. И Д ползвала неавтентично пълномощно, макар и заверено от нотариус, като с отговора на исковата молба баща и син Д. твърдели, че лично ползват процесния имот, при което счита да е налице поредна схема за възстановяване на вече продадения на него имот – отнемане чрез измама и връщането му в патримониума на фамилия Д. и свързани с тях фирми.

С молба вх.№17558/30.06.2022г. преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото ищецът е формулирал на основание чл.7,ал.2,предл.4 от процесния предварителен договор във връзка с чл.87,ал.2,предл.1 от ЗЗД изявление за разваляне на този договор, поради очевидна невъзможност ответникът да го изпълни, с оглед наличие на сключен от него граждански брак и липса на съгласие на съпругата за сключване на окончателен договор, с оглед на което разваляне е заявил искане да бъде допуснато изменение на иска, който да се счита предявен за заплащане на: сумата от 27000лв., представляваща част от продажната цена по предварителния договор; сумата от 7500лв., представляваща обезщетение по чл.7,ал.2,предл.4 от предварителния договор; сумата от 30350лв., с която се е увеличила стойността на процесния имот – сграда, в резултат на извършените от него подобрения, с право на задържане на имота до заплащане на подобренията. В първото проведено на 04.07.2022г. съдебно заседание препис от молбата е връчен на ответника чрез процесуалния му представител.

Искането на ищеца за изменение на предявения иск е оставено без уважение.

Процесуалният представител на ответника е уточнил, че твърдените с отговора измамливи действия на И Д при сключване на договора са, че тя го е убеждавала с него да уреждат ползването на имота и плащането на продажната цена, а не продажбата на имота, което са били и мотивите му да го сключи.

С Определение №745 от 26.03.2023г. производството по делото е спряно 4 на основание чл.229,ал.1,т.1 от ГПК по съгласие на страните, с оглед водените помежду им преговори. С молба вх.№26155/24.08.2023г. ищецът е поискал възобновяване на производството и е навел като новонастъпил факт сключването между страните на 07.07.2023г. на нов предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, който е представен. Позовавайки се на декларативната част на същия, ищецът поддържа в нея страните да потвърждават действието на процесния предварителен договор от 03.07.2015г. като подписан със съгласието им, включително и това на Т. П.а. С тази молба ищецът е предявил искове за прогласяване на нищожността на предварителния договор от 07.07.2023г. поради противоречието му със закона – чл.3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и поради липса на съгласие относно продажната цена като съществен елемент на договора, за което е изложил конкретни обстоятелства и доводи. С писмена молба ответникът е заявил съпругата му изрично с подписана от нея и представена от него декларация да отказва да даде съгласие за окончателно сключване на процесния предварителен договор, като по повод сключването на предварителния договор от 07.07.2023г. твърди, че вместо между страните да бъде постигнато споразумение, за което производството по делото е било спряно, той за пореден път да е бил въведен в заблуда, и счита, че материализираното в декларативната част на този договор следва да се цени с оглед събраните по делото доказателства и твърдението за нищожност на ищцовата страна, поддържайки исковете за прогласяване на такава да са недопустими. В проведеното на 15.01.2024г. открито съдебно заседание е оставено без уважение искането на ищеца да бъде приет за разглеждане инцидентен установителен иск за нищожност на предварителния договор от 07.07.2023г. и да бъде конституирана като ответник Т. В. П.а.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че посредством декларираното в подписания между ответника Л. П. и съпругата му Т. П.а като продавачи и ищецът „А.“ЕООД като купувач предварителен договор от 07.07.2023г. - между ищеца и ответника да има сключен и действащ предварителен договор от 03.07.2015г., те са потвърдили валидността и действието на последния, а с последващия изменят действието му. Приел е за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на предварителния договор от 07.07.2023г. Приел е, че, тъй като с изменението от 07.07.2023г. на процесния договор от 03.07.2015г. е договорен нов срок за 5 сключване на окончателния договор до 05.08.2033г., то падежът не е настъпил, поради което предявеният иск е неоснователен.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Неоснователно въззиваемият счита то да е постановено не по предявения иск. С него съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения иск за обявяване за окончателен именно на процесния предварителен договор от 03.07.2015г. Сключването в хода на производството на предварителния договор от 07.07.2023г. съдът е съобразил по силата на чл.235,ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право, приемайки с този договор да е изменен процесния и страните да са обвързани от признатото с него действие на процесния, съобразно валидно уговорените промени, зачитайки определения с тях нов падеж за сключване на окончателния договор.

Разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК задължава съда да вземе предвид настъпилите в хода на производството факти от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на спорното право, съобразно основанието на предявения иск. Това е така, тъй като правното положение на страните се установява към момента на приключване на устните състезания по делото, към който се формира силата на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат правопораждащите защитаваното субективно материално право юридически факти, очертаващи правоотношението, от което то произтича. Преклудиращото й действие обхваща всички настъпили до приключване на устните състезания, включително пред въззивната инстанция, факти, релевантни за съществуването или несъществуването на съдебно предявеното право, предмет на спора. Дори преждевременно предявен, искът следва да бъде уважен ако в хода на производството се осъществят предпоставките от неговия фактически състав, макар и да не са съществували към момента на предявяването му, съответно следва да бъде отхвърлен ако съществувалите тогава предпоставки отпаднат по време на процеса. Защитаваното субективно материално право произтича от конкретно правоотношение, породено между съответни субекти от определен юридически факт, според както са очертани от ищеца обстоятелствата, на които се основава претенцията му. Ако новонастъпилият факт касае различно от индивидуализираното с основанието по исковата молба право, то тогава той е допустимо да бъде зачетен само при 6 изменение на основанието на иска или при предявяване на нов иск, основаващ се на този факт, в противен случай би било нарушено диспозитивното начало, залегнало в чл.6,ал.2 от ГПК, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, и произнасянето на съда би било недопустимо като такова по непредявен иск. В настоящия случай първоинстанционният съд е приел посредством сключения в хода на производството предварителен договор от 07.07.2023г. да е изменен процесния предварителен договор от 03.07.2015г. С изменението на договора не възниква ново правоотношение различно от породеното от същия, за да се приеме то да е източник и на ново право и основание за отделна самостоятелна претенция, поради което, зачитайки такова, първоинстанционният съд не е излязъл извън предмета на спора и решението му е допустимо.