Решение № 14971 от 26.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14971 гр. С, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110141313 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против О. Т. Д.,ЕГН **********,с постоянен адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1017,38 лева ( 520,18 евро ) – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, сумата от 198,49 лева ( 101,49 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г.,сумата от 48,02 лева ( 24,55 евро ) цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 10,90 лева ( 5,57 евро ) мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. до 23.01.2025 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в *****,при което ответницата е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената не е заплатена и възлиза на 1017,38 лева,която съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от 198,49 лева. С исковата молба са претендирани и суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху дялово разпределение,съответно в размер от 48,02 лева и 10,90 лева. Исковата 1 претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването й по реда на чл.47,ал.5 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

Ответницата О. Т. Д. чрез назначения особен представител изразява становище за недоказаност наличието на облигационно правоотношение предвид липсата на представени доказателства,че наследството е прието.

Оспорва се доставката и консумацията на топлинна енергия. Твърди се,че не е доказано реализиране на реален отчет. Оспорена е възможността да бъде начислявана служебно топлинна енергия. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва се дължимостта на мораторната лихва като се поддържа,че липсва уговорен падеж. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по основание.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от О. Т.

Д. сумите от 1017,38 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2024 г.,198,49 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г.,48,02 лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2021 г. до м.04.2024 г.,10,90 лева мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. до 23.01.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 4988/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От удостоверение,издадено от Столична община район „И“ се установява,че ***** е идентичен на *****.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.05.1990 г.,съгласно който Т Д и Т Д. се легитимират като собственици на недвижим имот в гр.С,***** *****.

Видно от удостоверение за наследници,Т В Д е починал и е оставил като наследници по закон съпругата си Т Д. и дъщеря си О. Т. Д.. Според справка от НБД „Население“ Т Д. е починала и е оставила като наследница дъщеря си О. Т. Д..

С писмо от 09.05.2018 г. „Т С“ЕАД е уведомило О. Д.,че е вписана като титуляр на партида за недвижим имот в **** на *****.

Установява се от договор от 20.09.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД и етажните собственици в сградата в **** на *****,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството е приело да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните 2 собственици са приели да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици в ***** ****.

По делото са представени общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател О. Т. Д..

Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че за процесния период е начислявана топлинна енергия за отоплително тяло щранг лира и за сградна инсталация,общият топломер е отчитан по електронен път,след което са приспадани технологичните разходи,общият топломер е преминал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,главницата за процесния период възлиза на 519,17 евро.

Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза прогнозните месечни задължения са сторнирани,когато са издадени общите фактури,главницата за топлинна енергия възлиза на 1017,38 лева,а лихвата за забава върху главницата е 198,55 лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 48,02 лева,а мораторната лихва е 10,71 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано какви права и задължения са уговорени,да бъде установено доставеното количество топлинна енергия,както и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 28.01.2025 г.

Софийският районен съд приема,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,в това число в сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответницата Д. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот. За да счете,че ответницата Д. е клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид,че ответната страна е наследница по закон на Т Д и Т Д.,които са придобили имота по време на брака си,а с настъпване на наследственото правоприемство правото на собственост е преминало в 3 единствената наследница – ответницата Д.. Съдът като съобрази,че вписаните постоянен и настоящ адрес на ответницата съвпадат с адреса на топлоснабдения имот,както и като взе предвид,че приемането на наследството може да бъде реализирано чрез различни конклудентни действия,а и предвид липсата на проведено доказване ответницата да се е отказала от наследството,приема,че ответната страна отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕ законът не поставя изискване за наличието на сключен в писмена форма договор,а договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на ползване.

Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат от общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия – четиридесет и пет дни,считано от изтичане месеца на доставката. Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия е възложено на ответницата Д. като възражение,изключващо основателността на исковата претенция. В хода на производството не са събрани доказателства да е заплатена цената изцяло или отчасти,поради което исковата претенция подлежи на уважаване. От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,което означава,че собственикът на отделен имот заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дяловото разпределение. С оглед обстоятелството,че според съдебно-техническата експертиза дяловото разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,съдът приема,че исковата претенция за главницата в размер от 519,17 евро подлежи на уважаване,защото това е стойността на доставена топлинна енергия за процесния период,без да има задължения извън този период,а за разликата до пълния претендиран размер от 520,18 евро искът следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са доводите на ответницата Д. чрез назначения особен представител,че искът е недоказан поради липса на основание за служебно начисляване на топлинна енергия. В тази насока от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че за имота е начислявана топлинна енергия за щранг лира,чието начисляване е регламентирано в нормативната уредба,както и е начислена топлинна енергия за сградна инсталация,каквато се начислява за всеки имот според отопляемия обем на имота. Така мотивиран,съдът намира,че искът за главницата е доказан по основание,а по размер за сумата от 519,17 евро. Софийският районен съд приема,че и искът за сумата за дялово разпределение е доказан по основание и по размер и подлежи на уважаване – съгласно чл.12 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик стойността на сумата за дялово разпределение купувачът изплаща на продавача. Предвид обстоятелството,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза сумата за дялово разпределение за процесния период възлиза на 48,02 лева ( 24,55 евро ) и няма 4 данни същата да е заплатена,съдът счита,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване. Изводът на съда за основателност на исковете за главница и за сума за дялово разпределение налагат разглеждането на възражението за погасителна давност,което е своевременно формулирано в писмения отговор. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за суми за топлинна енергия е тригодишната давност при съобразяване приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Софийският районен съд приема,че възражението за погасителна давност е основателно за главницата за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.11.2021 г.,докато за главницата за м.12.2021 г.,която е платима в периода 01.01.-15.02.2022 г.,както и за всички по-нови вземания искът се явява предявен преди да са изтекли три години,поради което при отчитане възражението за давност исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 928,51 лева ( 474,74 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне. С оглед това,че задъжението за заплащане сума за дялово разпределение няма срок или падеж,при отчитане разпоредбата на чл.114 от ЗЗД изискуемостта настъпва,считано от възникването на вземането,което означава,че сумата за дялово разпределение за м.12.2021 г. също се явява погасена по давност,т.е. искът подлежи на уважаване за сумата от 46,76 лева ( 23,91 евро ), а за разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.