Решение № 1498 от 29.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101625 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.

** чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **4**04, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ** представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] против „**“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ч**, представлявано от Р** , в която се твърди, че на 30.10.2023 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лева, срокът за погасяване е 15 дни, и в който договор **рът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,09%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 4,88 лв.). Твърди се, че според договора ищецът В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 56,27 лв., както и, че на същия е бил предоставен погасителен план, съгласно който дължи сумата в размер на 300 лв. главница, както и била начислена и сумата в размер на 56,27 лева такса експресно разглеждане, като по този начин общото задължение е било в размер на 361,15 лв. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло сумата по процесния договор.

Сочи се, че с оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Ищецът счита, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на 56,27 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага съображения в тази насока. Твърди, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК **рът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, както и, че в ал.2 на същия текст е предвидено, че **рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че посочената такса не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на **ра по предоставянето на кредита. Твърди, че целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на **ра при предоставяне на 1 допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, поради което таксата за експресно разглеждане не попадала в изброените в чл.10а, ал.1 ЗПК услуги. Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл сочи практиката на ВКС (Решение 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др). Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на **ра. Предвид гореизложеното, се твърди, че за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание. Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между В. С. С. с ЕГН: ********** и „**" ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ч**, представлявано от **в, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД – поради нарушение на материалния закон и на добрите нрави, както и да осъди, на основание чл. 55, ад. 1 от ЗЗД, ответника „**" ЕООД, да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв.

/частична претенция от общо 56,27 лв./, представляваща недължимо платени суми но договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Сочат се доказателства.

Формулирани са доказателствени искания.

В първото по делото заседание по молба на ищеца, съдът е допуснал изменение на размер на исковата претенция по чл. 55 ал.1 ГПК , като на основание чл. 214 ГПК тази претенция се поддържа след изменението в размер от 56,27 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „**“ ООД, ЕИК **, гр. София с управител **в - ответник чрез адв. С. С. , с БУЛСТАТ **, адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1407, р-н **, бул. **, имейл: [email protected], в който ответникът изразява становище, че относно фактическите обстоятелства, не оспорва, че между страните е бил сключен ИДПК № ** при условията, на който същите са уговорили отпускането на заем в размер и параметри на договора – така както са описани в исковата молба. Твърди се, че страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към „**” ООД, е следвало да бъде извършено по погасителен план, съгласно чл. 27, ал. 1 /приложение № 1 „Погасителен план от договора“/. Заявява се, че не се спори, че договорът е породил валидно и обвързващо действие по отношение на предоставената в заем главница, както и не се спори, че сумата е получена от заемополучателя. Не се оспорва още, че към момента кредитът е изплатен изцяло предсрочно. Твърди се също така, че договорът е бил сключен на 30.10.2023г., на която дата е била усвоена от ищеца заемната сума и е бил изплатен предсрочно на 02.11.2023 г., преди настъпване на падежа на уговорената вноска. Твърди се още, че ищецът бил внесъл 362 лева, която сума била покрила изцяло главницата по договора в размер на 300 лева, лихви по кредита 0,98 лв. и 56,27лв. такса експресно разглеждане, като бил надвнесъл сумата от 4.75лв. Твърди се още, че на 18.04.2024г. ищецът бил получил от „**“ ООД сумата в общ размер от 322,31 лв., като надвнесени суми по 5 броя кредити, измежду които бил и настоящият договор, предмет на съдебния спор. В тази връзка ответникът твърди, че било видно от приложеното платежно нареждане и справка по индивидуален кредит №**, че е върната по този договор сума, събрана по такса експресно разглеждане в размер на 56.27лв., покриваща сумата от такса експресно 2 разглеждане, както и, че за направения превод ищецът е бил известен с СМС съобщение и с имейл, които твърди, че прилага.

Изразено е становище по исковете, и с оглед разпоредбата на чл. 105 и сл. от ГПК, е направено възражение за неспазена местна подсъдност при предявяване на иска, като моли да се прекрати служебно производството по делото пред настоящия районен съд, и да се изпрати на компетентния местен съд - РС - София по седалището и адреса на ответника.

Твърди се, че до датата на получаване на настоящата искова молба - 30.05.2024г., ответникът бил възстановил сумата уговорена като такса експресно разглеждане на ищеца съвсем добросъвестно, като този факт се бил осъществил при липса на изявление от страна на ищеца, че счита за недействителни отделни клаузи по договора, и липса на покана за възстановяване на средствата. Твърди, че е липсвало каквато и да било изискуемост на върнатите суми. С оглед на изложеното по-горе, предявените искове се считат за недопустими, евентуално - неоснователни.Твърди се, че исковете са недопустими, като се счита за същите, че има пълно отсъствие на правен интерес от тях. Изложено е становище, че в производството по искове по чл. 124 от ГПК, онзи, който иска да възстанови правото си или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, може да предяви иска, ако има правен интерес от това. Твърди се , че ответникът бил изплатил на ищеца претендираната сума преди датата на завеждане на исковата молба поради което , за ищеца правният интерес от предявяване на исковете бил отпаднал и не съществувал още към датата на подаване на исковата молба в съда. В тази връзка и доколкото ответникът не бил дал повод и основание за завеждане на иска, се сочи, че същият има право на разноски при прекратяване на делото на осн. чл. 78, ал.4 ог ГПК, което и се претендира. Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, че ищецът не е уведомил под никаква форма ответника, че счита процесната клауза от договора за нищожна, който факт да е бил оспорен от ответника, и той да е бил принуден да води настоящите искове, а с доброволното възстановяване от страна на ответника на надвнесените суми, без да е налице тяхната изискуемост, същият бил признал правото на ищеца да получи недължимо платеното.

Изложено е становище, че в ако съдът намери, че искът за прогласяване недействителност на клаузи в ИДПК №** за връщане на недължимо платена сума по този договор, обусловен от първия, също е допустим, то се оспорва искът по чл. 26 от ЗЗД като неоснователен, поради обстоятелствата за неговата недопустимост /описани по-горе в текста/, а по отношение на иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е заявено, че същият се оспорва като неоснователен, поради пълно погасяване на вземането, претендирано с него с плащане /в пълен размер/, за което са били ангажирани надлежни доказателства с отговора. С оглед посоченото на изложеното, се моли съдът, в тази хипотеза, да отхвърли исковете и да ни присъдите сторените в производството разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца. Сочат се доказателства.

С оглед указанията на съда с нарочно определение №1944/03.07.2024 г., по делото е постъпила молба от ищеца, в която заявява, че поддържа предявените искове, като моли на основание чл.214 от ГПК съдът да допусне изменение по размер на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като същия се счита предявен за сумата от 61,02 лева представляваща сбор от платени без основание суми от ищеца по процесния договор, а именно 56,27 лева такса експресно разглеждане и 4,75 лева остатък по сметка, който иск се сочи, че не е частичен, и представлява пълния размер на вземането. Заявено е, че не се оспорва обстоятелството, че ответното дружество е възстановило на ищеца сумата предмет на осъдителния иск в размер на 61,02 лева, при твърдение, че това плащане е било извършено в хода и за целите на процеса след завеждане на исковата молба. Сочи, че има правен интерес от предявения установителен иск и излага подробни доводи в тази посока.

С нова молба вх. № 20808/ 19.08.2024 г., ищецът чрез своят процесуален представител отново прави искане на основание чл. 214 ГКП за изменение на размера на 3 иска по чл. 55 ал.1 ЗЗД на сумата в размер от 56,27 лв. Освен това в противоречие от заявеното с предходната молба оспорва извършеното от ответника плащане, с представеното от него платежно нареждане.

Пазарджишки районен съд , като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **, съгласно който страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300,00 лева, срокът за погасяване е 15 дни, и в който договор **рът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,09%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 4,88 лв.). Според договора ищецът В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 56,27 лв.Не е спорно между страните , че договорът е сключен на 30.10.2023 г. , на която дата ищецът е усвоил заемната сума по договора в размер от 300,00 лв. и също така не е спорно , че на 02.11.2023 г. ищецът е изплатил предсрочно задълженията си по кредита, включително и начислената му такса в размер от 56,27 лв.