Решение № 203 от 13.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Бургас, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева С.а

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора С. Й. П. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600550 по описа за 2023 година С присъда 179 от 16.12.2022 год. по НОХД № 4205/2022 год. Районен съд - Бургас признал Т. С. Т. за виновен в това, че на 31 май 2020 г. в гр.

Бургас, причинил средна телесна повреда – счупване на носни костици на Б.

И. У., довело до силно затруднение на носното дишане два месеца след инцидента, с което е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и на основание чл. 129 ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, които на основание чл. 66 НК отложил за изтърпяване за срок от три години.

В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на Т., изразяващ несъгласие с присъдата. Не е налице причинена средна телесна повреда по смисъла на закона. Пострадалият е приет в болница с диагноза счупване на носни костици и опериран, при която е извършена репозиция на костиците и поставена шина. Ден след операцията е изписан от болницата в добро общо състояние и назначени два контролни прегледа на 9 и 16 юни 1

2020 година. Не е бил прегледан на контролни прегледи, не изпълнил лекарското предписание. На 4 август с.г. е прегледан от лекар и издаден амбулаторен лист, в който е описано, че е установено изкривяване основата на хрущялния септум, силно стесняващо левите носни ходове. Въз основа на последните констатации, е изготвена медицинска експертиза, достигнала до заключение за наличието на средна телесна повреда. Вещите лица по делото не са дали убедителни отговори на поставените им въпроси, свързани с първоначално установеното увреждане и последващо усложнение на здравето на пострадалия. Било им е отказано друго експертно изследване.

Съдът не е приел и аргументите им за преквалификация на деянието по чл. 132 ал.1 т.2 НК. Подсъдимият изпитал силна емоция като узнал за поведението на пострадалия същия ден сутринта, което замъглило съзнанието му. По време на инцидента е бил провокиран от пострадалия, който обиждал братовчедка му, напсувал го и посегнал да го удари. В резултат на това е и ответната реакция на Т., който нанесъл само един удар и с което конфликтът приключил.

Защитата прави искане присъдата да бъде отменена и Т. признат за невиновен по повдигнатото обвинение или поведението му да бъде прекварифицирано в по леко наказуемо деяние по чл. 132 ал.1 т.2 НК.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Защитата представи писмени документи, удостоверяващи роднинската връзка между подсъдимия и свид. М. Н.. По инициатива на съда също бяха приобщени документи с подобна насоченост.

Прокурорът оспори жалбата и поиска присъдата да бъде потвърдена.

От обективна страна са изяснени всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, а първоинстанционният съд е извел мотивите си за липса на основание да преквалифицира поведението на Т. в по леко наказуемо деяние по чл. 133 или чл. 132 ал.1 т.2 НК. Тези правни изводи напълно се споделят от държавния обвинител и разкриват липсата на материални предпоставки за уважаване на жалбата.

Частният обвинител У. и повереникът му адв. Н. оспориха жалбата.

Според тях обстоятелствата са правилно и пълно установени и липсват основания за изменение на квалификацията на стореното от Т. деяние.

Защитата поддържа жалбата си. Според тях не е доказано по безспорен 2 и категоричен начин причиняването на средна телесна повреда на У. от Т. на основания, изложени в жалбата. Поискаха деянието да бъде преквалифицирано по чл. 132 НК. Налице е роднинска връзка между подсъдимия и свид. Н.. Пострадалият У. е предприел действия против свидетелката, която е близък родственик на подсъдимия.

Подсъдимият Т. подкрепи доводите на защитника.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени в жалбата и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Производството е разгледано по реда на чл.371 т.1 НПК. В разпоредително заседание защитата е поискала съкратена съдебна процедура на това основание – свидетели И. П. и И. И., да не бъдат разпитвани, а прочетени показанията им от досъдебното производство. Прокурорът и частното обвинение са дали съгласието си тези свидетели да не бъдат разпитани, а прочетени показанията им от предварителното разследване.

Извършени са всички процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата. След изслушване на съдебните прения съдът постановил присъдата си.

Районния съд подробно описал установената по делото фактическа обстановка. Анализирал доказателствата и доказателствените средства и достигнал до фактически и правни изводи на извършеното от Т. престъпление.

На 31 май 2020 година пострадалият посетил дома на бившата си приятелка свид. Н., в с. Росен, област Бургас. Заварил момичето с новия си приятел свид. П.. Независимо от прекъснатата връзка, това ефектирало У. и на излизане от дома им нанесъл вреди на различни вещи, включително и автомобил. За това му поведение била уведомена полицията в гр. Созопол.

В 21.30ч. същия ден пострадалият с приятели бил на разходка в морската градина в гр. Бургас. В близост до бар „Б.“ подминали пейка с компания от младежи – подсъдимият, братовчедка му свид. Н. и техни приятели. Първоначално У. не разпознал познати лица от групата, но свид. К. му споделил, че между тях е бившата му приятелка Н.. Пострадалият и приятелите му К. и А. се насочили към групата младежи и възникнал спор 3 между У. от една страна и подсъдимия и свид. Е. за инцидента от сутринта.

Подсъдимият запитал пострадалия за влизането му в къщата на Н. сутринта, а У. отправял обидни реплики към Н.. В разгорещения диалог били на разстояние, когато Т. се доближил и нанесъл удари в областта на лицето на У.

– носа, дясната скула и брадата, тялото. От насилието У. паднал на асфалта на алеята и си ударил главата над дясна вежда.

Пострадалият и приятелите му се отдалечили от местопроизшествието, а по късно сигнализирали полицията. Служителите на МВР установили У. и спътниците му тази вечер, към които се присъединил и брат му, извикан бил екип на спешна помощ. След прегледа У. е бил насочен за прием в болницата за лечение.

Съдът задълбочено и аналитично е обсъдил доказателствата и доказателствените средства. Приел е, че показанията на свидетелите, възпроизвеждащи процесното събитие, са еднопосочни и всеки от тях допринася за разкриване в детайли на обследваното събитие. Установено е словесното отношение на У. към Н., предхождащо физическата агресия против него, така и нанасянето на удари от страна на подсъдимия Т..

Наличието на противоречия в показанията на някои от свидетелите са изяснени по реда на закона с прочитането на дадените пред органите на разследването сведения за процесното събитие. Обвързани с гласните доказателствени източници намират съвпадения и другите информационни източници – техническа експертиза, свързана с първоначалното уведомяване за случилото се събитие на тел. 112. За вида и характера на причинените телесни увреждания и последиците за здравето на У. са заключението по съдебно-медицинската експертиза на досъдебното производство, потвърдено и разширено по обхват и съдържание в съдебното производство. На вниманието на аналитичната дейност на съда са били и писмените доказателства по делото.

От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и е ненужно тяхното преповтаряне. Настоящата инстанция приема, че доказателствените източници правилно са оценени като допустими, ценени обективно в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК.

4

В аналитичната си дейност съдът достигнал до изводи за фактическата и субективна съставомерност поведението на Т., по което е признат за виновен. То е квалифицирано по чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 НК. Няма съмнение относно автора на причиняването на телесните увреждания на У., както и причинно-следствената връзка между нанесените удари и получените наранявания и последици от тях за здравето на пострадалия. Прякото поражение за У. са счупване на носни костици, довело до силно затруднение носно дишане два месеца след инцидента, което е пряка причинно-следствена връзка с действията на Т. в обследваното събитие. Причинено е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което законът – чл. 129 НК и съдебната практика по приложението му – ППВС 3/79 г., квалифицират като средна телесна повреда. Деянието е извършено умишлено от Т. при форма на вината пряк умисъл.

Съдът е отделил внимание на позицията на защитата относно наличието на деяние с друга квалификация – по чл. 133 НК – причиняване на телесна повреда по непредпазливост. Ударът на Т. в областта на носа е бил пряк и целенасочен и той е съзнавал последиците за здравето на У.. Не са установени никакви други характеристики от външно установеното поведение на подсъдимия, сочещи на липса на знание за последиците от личните си действия. От субективна страна Т. е знаел, искал и целял настъпването на тези последици, свързани със здравето на У..

Няма основание за правна преквалификация на обвинението на прокурора в по леко наказуемо деяние по чл. 132 НК – причиняване на телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Афектното състояние е силна и бурна реакция, в която деецът не е в състояние да обмисли поведението си и последиците. Той е поставен в стресово състояние, в което и действа. Но от обективна страна съдът не е установил външно проявявани симптоми на такова състояние, които да се отнесат към емоционалното състояние на Т., мотивирало го да действа по този начин. Състоянието на афект е фактическо състояние, което се изяснява с всички средства на закона. В настоящото производство достигането на такъв извод за липса на афект се съдържа в 5 показанията на всички свидетели, присъствали на място и време на инцидента. Те подробно описват поведението и състоянието на Т. преди, по време и след упражненото над У. насилие.

По основателността на жалбата:

Защитата оспорва причинно-следствената връзка между поведението на Т. и средната телесна повреда на У. – постоянно общо разстройство на здравето, свързана с затруднено дишане. След оперативно лечение на У. са били предписани контролни прегледи, които не е изпълнил и неоснователно установеното затруднено дишане се свързва с предходната травма на носа.

Не се оспорват фактите по делото, че след инцидента и получените поражения за здравето, негови познати са сигнализирали на тел. 112, в резултат на което били посетени от полиция и екип на бърза помощ.

Прегледан на място, по лекарско предписание У. бил насочен към болница за последващи медицински манипулации. От медицинската документация – л.

95-96 ДП, е видно, че У. е доведен от екип на СМП в МБАЛ Бургас в 22.05ч., а по късно на 1.06.2020 год. прегледан и от специалист, който предписал „за хоспитализация в УНГ отделение“. Пострадалият е приет в отделение УНГ на 1 юни и изписан на 4 юни 2020 год., като в медицинската документация са описани изследвания, операция, възстановяване и състояние на изписването му, последващи предписания – епикриза л. 104 ДП. Чрез нея са били предписани два контролни прегледа. След операцията, по лична преценка, У. не е имал нормално дишане около 3 месеца – л. 33 гърба ДП. На 4 август 2020 год. е прегледан от лекар, участвал в оперативното лечение, и е установено затруднено дишане, по силно изразено вляво – л. 106 ДП.