Решение № 424 от 30.03.2016, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ………. гр. София, 30.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 13-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ, мл. с. НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ, при секретаря Е.Г. и в присъствието на прокурора Димитър Петров, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 41 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI НПК.

С присъда от 16.10.2014 г. по НОХД № 14306/2011 г. на Софийски районен съд (СРС) – Наказателно отделение (НО), 22-ри състав, подсъдимата М.Д.И. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода”, в размер на три месеца, чието изтърпяването, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от три години.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила въззивна жалба от подс. М.И.. в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в противоречие с всички доказателства по делото. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда. Сочи се, че ощетеното юридическо лице – „Р.И.“ ООД, не е престирало два пъти дължимата сума - 416 лв. – наемна цена за офис и разходи за чистачка на входа. От това обстоятелство се прави извод, че дружеството не е ощетено и неправилно е било конституирано като „пострадало лице“. Твърди се, че дружеството „не се е обеднило“, поради противоречия относно обстоятелството подсъдимата или св. Е.М. е председател на „Дом. съвета“. Изнася се, че по делото са събрани гласни доказателства, установяващи, че подсъдимото лице е предало сумата „в цялост“, веднага след получаването и, на св. С. К.. В подкрепа на това обстоятелство се изтъква съставен писмен документ – разписка, подписан от св. К., в присъствието на св. Х.Ц.. Поради това обстоятелство, подсъдимата смята, че не е осъществила престъплението „измама“, тъй като не се е облагодетелствала с дадените и пари. Сочи се, че св. К. не оспорва автентичността на положения върху разписката, в присъствието на св. Ц., подпис. Излагат се аргументи, че към момента на получаване на сумата, подс. И. все още е била представляваща етажната собственост, тъй като на провелото се на 08.10.2007 г. общо събрание на входа, не се е събрал необходимия кворум за взимане на решения, респективно такива не са взети, включително и за избирането на нов председател и касиер на „дом. съвета“. В подкрепа на така изтъкнатото обстоятелство, се навеждат показанията на св. С. К. и на св. Г.Г.. Подсъдимата твърде, че не е налице и субективната страна на престъплението, за което е призната за виновна от първоинстанционния съд, тъй като по делото не са били събрани доказателства, че е била запозната със сочения протокол, поради което не е имало как да узнае, че е била сменена като „председател на дом. съвета“. Приложеното копие от протокол подс. И. смята, че не представлява годно писмено доказателство, тъй като от него не ставало ясно кои лица са гласували „за“ и кои - „против“. Сочи, също така, че според нея, съставът на съда неоснователно е отказал да се отведе, при направения му от нея отвод, с оглед близкото познанство на председателя на състава – с-я Г., със свидетел по делото – Е.М..

С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327, ал. 1 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, служебно назначеният защитник на подс. И. - адв. Б.К. - А., САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Сочи, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, както на фазата на досъдебното, така и на фазата на съдебното производство, а също и при неправилно приложен материален закон. Според нея, съществените процесуални нарушения на досъдебното производство се изразяват в непризоваването на обвиняемата и непредявяване на материалите от приключилото разследване, което е нарушило правото и да представи доказателства в своя защита. Веднага след това, защитата посочва, че всъщност обв. И. е била призована. Друго съществено, според служебно назначения защитник, нарушение на процесуалните правила, се е изразявало в неразясняване на правата на обвиняемото лице по чл. 227, ал. 2 от НПК, с което отново е било нарушено правото на защита. Претендира ограничаване по този начин на правото на защита на обвиняемата, в нарушение на разпоредбата на чл. 15 от НПК, изразяващо се в лишаване от възможност да се запознае с материалите по делото, да разбере какви са доказателствата срещу него, да направи доказателствени искания, да представи доказателства, да направи възражения и да поиска защитник, ако прецени, че такъв му е необходим. Смята, че така допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните права на подзащитната и е съществено, по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2002 г. и обосновава връщане на делото на досъдебната фаза на процеса, тъй като е отстранимо. Твърди, че първоинстанционният съд не е констатирал посочените по-горе нарушения, въпреки че е бил сезиран за това с жалби на подс. И. от 30.09.2011 г. и от 21.11.2011 г., с което сам е допуснал съществено нарушение на правото на защита на подсъдимото лице, като не е прекратил на посочените в жалбата основания съдебното производство и не е върнал делото на прокуратурата. Друго съществено процесуално нарушение на първия съд било неоснователното отхвърляне на направените му от подсъдимото лице отводи. На следващо място, защитата сочи, че по делото са налице безспорни доказателства, че подс. И. била върнала инкриминираната сума. Те произтичали от свидетелските показания на Х.Ц. и обясненията на подсъдимата. Неправилно районният съд не бил приел представеното от подсъдимото лице копие на разписка за връщането на сумата от 416 лева на касиерката на входа – св. Ц. К.. Твърди, че оспорването на получаването на сумата се правило единствено от св. К., но в проведената между нея и подсъдимата очна ставка, това получаване се доказало. Посочва, че присъдата е била постановена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, тъй като не били уважени правените от подсъдимата и от прокуратурата доказателствени искания. В частност визира неизясняване на конфликтите и споровете при избор на домоуправител и касиер в етажната собственост и проведените няколко събрания на същата в периода октомври 2007 г. – януари 2008 г. Поради тази причина намира, че първоинстанционната присъда е била постановена въз основа на предположения и превратен анализ на събраните доказателства. Пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото на стадия на досъдебното производство, алтернативно – за оправдаване на подс. И..

Прокурорът при Софийска градска прокуратура намира жалбата за основателна. Счита, че действително са допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, ограничили правото на защита на обвиняемото лице. Предлага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на прокуратурата, за отстраняване на допуснатите нарушения.

Подс. И., в правото си на лична защита, поддържа изложеното от защитника си. Уточнява, че била призована по телефона за предявяване на материалите от приключеното разследване, в присъствието на адвокат. Когато отишла, обаче, със защитник, в уговорения ден и час, разследващият полицай твърдял, че не е на работа, а на следващия ден изпратил досъдебното производство в съда. За тези твърдения, обаче, нямало доказателства по делото. Твърди, че имала предходни взаимоотношения с председателя на състава, силна предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. Умишлено председателят на състава не си направил отвод, не приемал представените доказателства и не уважавал исканията и. Посочва, че събраните доказателства били изцяло в подкрепа на невинността и, като единственото лице, което твърдяло, че сумата не и била предадена, била самата касиерка, която имала финансов интерес от това. И преди, и сега била председател на домсъвета, поради което несъбирането на доказателства в тази насока било изцяло в нейна вреда. Неизясняването на въпроса била ли е или не председател на домсъвета към онзи момент, респективно въвела ли е в заблуждение определени лица че е, е накърнило правото и на защита. Изнася, че проблемите и произтичали от действия на бившия и съпруг, във взаимодействие с МВР през последните 10 години, по повод спора за родителски права над детето им. Същият подбуждал определени лица, негови приятели, съседи, да пишат срещу нея жалби, че са измамени, направил кампания във „Фейсбук”, но в крайна сметка родителските права били присъдени на нея от съда. Неговите опити, обаче, да промени родителските права, продължавали. В тази насока сочи, че преди две години и половина бил извършен грабеж и кражба от дома и, при съпричастност на полицай, по поръчка на бившия и съпруг. По този случай в момента работели от ДАНС, тъй като били отнети важни документи, относими към източването на държавния резерв. Присъдата била абсурд, както и предходните присъди. Всички те били в резултат на незаконни задържания за неща, които не е извършила и които са достатъчно дребни и незначителни, поради което вече два пъти е осъдила държавата в С.. Подчертава натиск и взаимодействие на ниските нива на МВР.

В последната си дума, подс. И. моли да се отмени присъдата, като постановена при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон и от заинтересован състав.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното :

За да постанови обжалваната присъда,

СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключение на способ за доказване - експертиза, а именно :

Дадените в съдебно заседание показания на свидетелите С. К., Е.М., Х.Ц. и Г. М., обясненията на подс. И. ; заключението на графическа експертиза, писмените доказателства и доказателствени средства от досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, сред които удостоверение № 69/25.02.2008 г., протокол от провелото се на 08.10.2007 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес гр. *************”, Протокол №

084/2011 г., квитанция от 02.01.2008 г., издадена от М.И., свидетелство за съдимост на подсъдимото лице.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на районния съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и използвания способ за доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите С. К., Е.М. и Г. М., частично показанията на св. Х.Ц. и обясненията на подс. И., както и заключението на приетата графическа експертиза, а също и посочените по-горе писмени доказателства и на база на тези доказателства, доказателствени средства и способ на доказване е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

Разпечатката съдържа 27 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08242098-ec10-4a4f-899d-a61f91eea29c