Решение № 472 от 23.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Габрово, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева в присъствието на прокурора В. Д. Р. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210102541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявени от К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Елена, ул.

„*********” № 9А, ет. 2, срещу Районен съд – Русе, с адрес: гр. Русе, ул.

Александровска № 57, Районен съд – Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

Васил Левски № 16 и Окръжен съд – Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

Васил Левски № 16, искове, с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, за солидарно заплащане на сумата 24000 лева (след допуснато изменение на размера на предявения иск с определение от 25.08.2025 г. по гр.дело № 320/2025 г. по описа на ОС – Габрово) – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на гр. дело № 5062/2024 г. на РС Русе в разумен срок, ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни материални права на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от нарушение на правото за разглеждане и решаване на гр. дело № 5062/2024 г. на РС Русе в разумен срок, което било образувано по предявена от ищеца на 09.09.2024 г. искова молба. При тези твърдения счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците за обезщетение на причинените от необосновано забавяне разглеждане на производството неимуществени вреди.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът Районен съд – Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът Районен съд 1 Велико Търново е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск..

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът Окръжен съд – Велико Търново е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск, евентуално за нередовност на исковата молба. По същество оспорва предявения иск по основание и размер.

Контролиращата страна РП- Габрово взема становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят относно фактите, поради което и не се налага самостоятелното им обсъждане.

Относно исковете с правна квалификация 2б ЗОДОВ

Съгласно чл. 2б ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно материално право на вземане, включва следните елементи: разглеждане на гр. дело № 5062/2024 г. на РС Русе в неразумно продължителен срок, т. е. извън рамките на обичайно необходимото време за разглеждане, настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера в причинно-следствена от необосновано забавяне разглеждане на производството.

Съгласно константната практика на ВКС (напр. решение № 62/29.06.2023 г. по гр. дело № 4227/2022 г. на ІІІ ГО и др.) предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, §1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. При наличие на тези предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения“, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок, като нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.

Съгласно съдебната практика, изводът дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период и дали този период е разумен. Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи акт по същество (решение) и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При формиране на преценката си съдът взема предвид сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи.

Възражението за недопустимост, евентуално за нередовност на исковата молба е 2 неоснователно.

Процесуалната допустимост на иска се обуславя от наличието на правен интерес, който произтича от твърденията на ищеца, които следва да сочат на съществуването на нарушено негово право, на което в производството да се даде защита. В случая, ищецът твърди, че в правната му сфера е налице неудовлетворено вземане за обезщетяване на неимуществени вреди, по което задължени лица са посочените ответници във връзка с разглеждане на гражданско дело в неразумно дълъг срок. Тези твърдения са достатъчни за наличието на правен интерес. Въпросът дали ответниците са страна по спорното материално правоотношение е въпрос по същество на спора и касае материалната, а не процесуална легитимация. Исковата молба не страда от порок и от гледна точка съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

По същество съдът намира предявените искове са неоснователни.

В случая ищецът твърди гр. дело № 5062/2024 г. на РС Русе да е образувано по предявена от него на 09.09.2024 г. искова молба, а настоящото производство, в което се претендира да бъде ангажирана отговорността на ответниците за обезщетение на причинените от необосновано забавяне разглеждане на производството неимуществени вреди е образувано на 10.03.2025 г., който времеви период сам по себе си изключва възможността да е налице неразумно дълъг срок за разглеждане на делото без да е необходимо да бъдат обсъждани други обстоятелства по делото. Към сезирането на настоящия състав с претенцията за обезщетение е изтекъл шестмесечен срок, в който обективно няма как гражданскоправен спор да бъде разгледан (освен ако не се касае за бързо производство), предвид установените процесуални срокове. Така срокът за упражняване на правото на отговор в защита на предявен иск в общия граждански процес е едномесечен, след което делото следва да бъде подготвено в закрито съдебно заседание и да бъде насрочено разглеждането му в открито съдебно заседание, в рамките на което да бъдат събрани допуснатите доказателства, като срокът за обявяване на решението е едномесечен, а то подлежи на въззивно и евентуално на касационно обжалване. Това категорично означава, че в конкретния случай не е налице период от време, през който необосновано по делото да не са извършвани процесуално-следствени действия. Ето защо, релевантният времеви период не може да се приеме за неразумен срок и да обуслови нарушение на правото на ищеца на процес в разумен срок, предвидено в чл. 6 ЕКЗПЧОС.

Предвид изложеното, само от фактическите твърдения на ищеца произтича извод за неоснователност на предявените искове. Установява се липса на елемент от правопораждащия съдебно-претендираното право по чл. 2б ЗОДОВ фактически състав – неразумно дълъг срок, откъдето следва, че в правната сфера на ищеца не се е породило правото на обезщетение за претърпени вреди. Не е необходимо изследването на останалите елементи от фактическия състав.

За пълнота следва да се посочи, че на съда е служебно известно, че ищецът в лично качество или като представител на неговата възходяща от първа степен - Д.Х.Г., ЕГН ********** е инициирал редица искови производства за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС с ответници различни органи на съдебната власт. Предявените от К. Г. Т. пред съда искания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване на правото на ЕС е свързано с позоваване на сходни/дори идентични по своя характер факти, като делата срещу 3 съответните ответници се отличават единствено по заявения номер на делото, в рамките на което се твърди да е нарушено на правото на ЕС. В рамките на образуваните производства ищецът депозира нередовна искова молба пред родово некомпетентен съд, който е и ответник по иска, след което депозира няколко молби за изменение на цената на иска, които водят до промяна на родовата подсъдност на делата, които налагат изпращането им за разглеждане от друг съд. При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че установеният брой и характер на инициираните от К. Г. Т. съдебни производства в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. В такива хипотеза наличието на достатъчно на брой искови молби, от твърденията и петитума на които може да се изведе единствен извод, че преследваната с подаването им цел не е защита на субективно право на ищеца, а съставлява преследване на други цели, несъвместими с добросъвестността. Така посоченото процесуално поведение на ищеца поражда основателни съмнения дали същият има валидно защитим правен интерес, който да се нуждае от санкцията на съда, за да бъде реализиран.

Действително, при упражняване на правата на страната да търси защита чрез подаване на искова молба, съвместимо с изискванията на чл. 57 КРБ, се поражда процесуално задължение на съда да проведе производство, което да бъде защитасанкция. Когато обаче с процесуалното си поведение страната предявява редица искови молби, то е ясно, че тези молби нямат за предмет защита на действително накърнени субективни материални права, а представляват единствено и само злоупотреба с правото на иск, за което се дължи съответната процесуална санкция, изразена в отхвърляне на подобен иск.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Елена, ул.

„*********” № 9А, ет. 2, срещу Районен съд – Русе, с адрес: гр. Русе, ул.

Александровска № 57, Районен съд – Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

Васил Левски № 16 и Окръжен съд – Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

Васил Левски № 16, пасивно субективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, за солидарно заплащане на сумата 24000 (двадесет и четири хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на гр. дело № 5062/2024 г. на РС Русе в разумен срок, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5