Решение № 253 от 16.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. С.З., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20265501000202 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „А.Ш.*“ ЕООД срещу решение № 268/25.03.2026 г., постановено по гр.д. №3010/2025г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е отхвърлен предявения от въззивника против въззиваемия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6485,87лв., представляваща неплатено задължение по Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 20.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Развити са подробни оплаквания и доводи, посочена е съдебна практика. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което изцяло да се уважи предявения иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия чрез особения представител на страната, с който е взето становище по всички направени оплаквания във въззивната жалба. Направено е искане да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

1

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за заплащане на сума в общ размер на 6485,87лв., представляваща представляваща неплатена част от продажна цена по Предварителен договор за покупкопродажба на МПС от 20.08.2021г. (вноски с падеж съответно 20.01.2023г. и 20.02.2023г., и част от вноска с падеж 20.12.2022г. в размер на 285,87лв.) ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковете - главен и акцесорен, като е приел, че изпълнението на задължението на ответника по предварителен договор не може да бъде реализирано извън производството п о чл. 19, ал. 3 от ЗЗД , поради което в полза на ищеца не е възникнало субективното право да искат реално изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена по предварителния договор.

По делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 20.08.2021г. с който ищецът се е задължил да прехвърли на ответника собствеността върху собствения си лек автомобил марка „BENTLEY”, модел „CONTINENTAL GT”, с регистрационен номер СТ **** ВН. Плащането на продажната цена следвало да се извърши на вноски, съобразно приложен погасителен план - Приложение №1, от който се установява, че цената на вещта да се изплати в периода 20.09.2021г. – 20.02.2023г. на 18 броя месечни вноски по 3100,00лв. всяка. Ответникът е заплатил изцяло петнадесет бр. вноски, след което преустановил плащанията на сумите, като незаплатени останали част от шестнадесета вноска с падеж 20.12.2022 г., седемнадесета и осемнадесета вноска с падеж съответно 20.01.2023г. и 20.02.2023г.

Страните уговорили владението на автомобила да се предаде на купувача в деня на сключването на предварителния договор, което е сторено на същата дата, видно от представения по делото – приемно-предавателен протокол към договор от 20.08.2021г. - Приложение №2.

Съгласно чл.7 от договора, при коректното изплащане на всички задължения и възникнали разходи във връзка с договора от страна на купувача, продавачът се е задължил да прехвърли собствеността на МПС на купувача в 15 дневен срок от последното погасено задължение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Страните са сключили предварителен договор, съдържащ всички съществени елементи на окончателния договор. По предварителния договор страните са поели задължения - за жалбоподателя в качеството му на продавач е възникнало задължението да прехвърли собствеността на МПС- предмет на договора в изискуемата от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 154 от ЗДвП, както и да предаде владението върху вещта, а за ответника в качеството на купувач е възникнало задължение да заплати продажната цена в уговорения размер и по визирания в договора начин.

2

В случая не се спори, че ищецът в качеството на продавач е изпълнил задължението си да предаде на ответника вещта, предмет на договора, срещу което за него е възникнало правото да иска заплащане на уговорената цена, на уговорените падежи по погасителния план на части. Вземането за цената на лекия автомобил е изискуемо - в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца в пълния му размер.

Установено е по делото, че ответникът е платил само част от продажната цена, както и че е налице неизпълнение на поетото от него задължение да плати в уговорените размери и падежи продажната цена.

По въпроса дали може продавачът по предварителен договор да претендира предварителното му изпълнение чрез авансово плащане на цената ВКС се е произнесъл с решение № 56 от 18.09.2015 г. по т. д. № 804/2014 г., II т. о., ТК, като е приел, че продавачът по предварителен договор има право да получи авансово уговорената част от цената или цялата цена, като при настъпване на изискуемостта на вземането му може да иска както реално изпълнение чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.

19, ал. 1 ЗЗД. Изложени са мотиви, че независимо, че подготвя сключването на окончателния договор и поради това следва да съдържа уговорки относно съществените елементи на обещаната сделка като предпоставка за нейната действителност, предварителният договор е самостоятелен договор, което на общо основание обуславя приложимостта на разпоредбата на чл. 9 ЗЗД.

Поради това освен породените от спецификата му право, респ. задължение за сключване на окончателен договор, няма пречка страните по него да прикрепят допълнителни правни последици, детерминирани от съгласието им, т. е. такива, каквито самите те желаят и съответно постигнат съгласие за настъпването им. От това следва, че договорната автономия на страните следва да бъде зачетена на общо основание при сключването на предварителен договор, израз на която е уговарянето на авансово плащане на цената. В съответствие с чл. 9 ЗЗД страните могат да постигат съгласие не само по отношение на съществените елементи на окончателния договор, но да включат и допълнителни уговорки като предварително предаване на вещта от купувача на продавача и авансово плащане на цената и доколкото тези допълнителни клаузи са неразделна част от предварителния договор и регулират същите правоотношения между страните, разделянето на договорения бъдещ транслативен ефект от тези уговорки би било в разрез с правилата за тълкуването на договорите, установени в чл. 20 ЗЗД. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 98 от 08.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 931/2010 г., ТК, II т. о.

Доколкото в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД вземането за цената не е предмет на делото, тъй като проверката относно съществуването на това вземане има значение единствено за режима на решението, с оглед поставянето на условие задължението за плащане на цената да се изпълни в законовия срок по чл. 362 ГПК, за жалбоподателя в качеството му на продавач по предварителния договор не съществува правна възможност да реализира 3 правото си да получи продажната цена на процесното МПС в производство по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, инициирано от него, а единствената правна възможност да упражни правото си, регламентирано с разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, е по общия исков ред.

Следователно, в случая полза на ищеца като изправна страна по договора е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на задължението от ответника, заедно с обезщетение за забава, която правна възможност е изрично регламентирана в чл. 79, ал.1 от ЗЗД и намира приложение и в настоящия случай.

В случая не са налице доказателства, които да сочат, че предварителният договор за покупко-продажба от 20.08.2021 г. е развален, нито такива, че претендираната сума в общ размер на 6485,87лв., представляваща неплатени вноски с падеж съответно 20.01.2023г. и 20.02.2023г., и част от вноска с падеж 20.12.2022г. в размер на 285,87лв. е заплатена от ответника. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на иска, основателна и претенцията за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.

С оглед изложеното, следва решение № 268/25.03.2026 г., постановено по гр.д. №3010/2025г. по описа на Районен съд – гр.С.З. да бъде отменено изцяло, като бъде уважен предявения от „А.Ш.*“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Д.

С. А., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6485,87лв., представляваща неплатено задължение по Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 20.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1 038,63 евро, от които държавна такса – 112,75 евро, възнаграждение за особен представител – 460,16 евро и адвокатско възнаграждение – 460,16 евро.

С оглед изхода на спора, Д. С. А. следва да заплати на „А.Ш.*“ ЕООД сумата 1 038,63 евро – разноски в първоинстанционното производство.

В производството пред въззивната инстанция ищецът е направил разноски в общ размер на 1032,06 евро, от които държавна такса – 66,33 евро, възнаграждение за един адвокат – 480 лв. и депозит за особен представител – 485,73 евро.

С оглед изхода от делото Д. С. А. следва да заплати на „А.Ш.*“ ЕООД сумата 1 032,06 евро – разноски във въззивното производство.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 268/25.03.2026 г., постановено по гр.д.

№3010/2025г. по описа на Районен съд – гр.С.З., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ********** от гр.Р., ул.****** да заплати на „А.Ш.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Ю., общ.М., обл.С.З., сумата 3 316,17 евро (три хиляди триста и шестнадесет елро и седемнадесет евроцента, с равностойност 6485,87лв.), представляваща неплатено задължение по Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 20.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -01.07.25 г.до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ********** от гр.Р., ул.****** да заплати на „А.Ш.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Ю., общ.М., обл.С.З. сумата 1 038,63 евро (хиляда тридесет и осем евро и шестдесет и три евроцента) – разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН ********** от гр.Р., ул.****** да заплати на „А.Ш.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Ю., общ.М., обл.С.З. сумата 1 032,06 евро (хиляда тридесет и две евро и шест евроцента) – разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5