Решение № 519 от 16.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 16.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 1626 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, действащи като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН за осъждане на „К.М.” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да върне в патримониума на банката сума в размер на 4400000 евро; „Х.Е.У.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да върне сума в размер на 1900000 евро;

„А.” ЕООД, ЕИК*******, да върне в масата на несъстоятелността сума в размер на 500000 евро; „Ф.” ЕООД, ЕИК *******, - да върне сума в размер на 500000 евро; „К.Ф.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, да върне сума в размер на 1600000 евро, „Е.” АД, ЕИК *******, да върне в патримониума на банката сума в размер на 1600000 евро; „Д.5.” ЕООД, ЕИК *******, да върне сума в размер на 1600000 евро; „Н.0.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* - да върне сума в размер на 1600000 евро; „С.С.0.” АД, ЕИК********* - да върне сума в размер на 1600000 евро и „П.И.1” ЕООД, - в несъстоятелност, ЕИК *********, да върне в масата на несъстоятелността сума в размер на 1184496 лева, които суми са предоставени на всеки от ответниците чрез банков превод от „Т.” ЕООД – в несъстоятелност - кредитополучател по договор за банков кредит от 18.06.2012 г., без насрещна престация.

Ищците твърдят, че „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност сключила на 18.06.2012 г. с „Т.” ЕООД (н) договор за банков кредит с предмет предоставянето на сума в размер на 6100000 евро, която кредитополучателят да ползва срещу възнаградителна лихва от 9 % годишно и която да върне на 25 равни месечни вноски до 15.08.2015 г., като с последващи анекси размерът на кредита бил увеличен до сумата 23470000 евро.

В периода 20.06.2012 г. – 07.02.2014 г. кредитополучателят „Т.” ЕООД (н) извършило в полза на всеки от ответниците банкови преводи на суми без насрещна престация, затова получателите следвало да бъдат осъдени да върнат получените суми в масата на несъстоятелността на банката. От изложените факти се извеждало наличие на специалната хипотеза, предвидена в чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН – прекият длъжник на банката „Т.” ЕООД (н) прехвърлило предоставените му в заем парични средства в полза на ответниците без да получи някаква насрещна престация.

Ответникът

„Н.0.” ЕООД (н) чрез синдика В.М. е депозирало отговор на исковата молба, в който счита искът за процесуално недопустим, предвид откритото производство по несъстоятелност на това дружество. Такова становище изразява и „К.Ф.” ЕООД (н) чрез синдика Ч., както и синдикът на „Х.Е.У.“ АД (н), който обаче счита иска, предявен срещу дружеството за неоснователен, тъй като липсвали доказателства дружеството да е получило паричен превод от „Т.” ЕООД (н).

По отношение на релевираните от ответниците в несъстоятелност възражения за процесуална недопустимост на предявените срещу тях искове, е налице произнасяне на ВКС по частно търг. дело № 22/2019 г., с което възражението е счетено за неоснователно и съответно този въпрос не може да се преразглежда, а настоящият състав е длъжен да счита исковете за процесуално допустими.

Ответникът

„Е.” АД също счита исковата молба за процесуално недопустима, но поради неспазване на преклузивния срок за предявяването й.

Това възражение е неоснователно, тъй като исковата молба е предявена в първия присъствен ден след неприсъствения 22.04.2017 г.. По същество оспорва иска като твърди, че дружеството не се е намирало в някакви правоотношения с „Т.” ЕООД (н) и не е получавало парични суми от него. Дори такива преводи да са били извършени, то „Е.” АД не е било краен получател на плащанията.

Ответникът

„А.” ЕООД твърди, че не е имало никакви правоотношения с „Т.” ЕООД (н).

Ответникът

„Ф.” ЕООД счита исковата молба за нередовна, тъй като липсвали изложени факти относно връзката между дружеството и „Т.” ЕООД (н). Недопустимо били съединени исковете срещу всички ответници за разглеждане в общо исково производство. Възражението е неоснователно – в исковата молба се твърди, че дружество, получило парична сума я е наредило в полза на всеки от ответниците без насрещна престация, като тези твърдения са достатъчни за редовност на всеки от обективно съединените искове.

По същество оспорва иска с твърденията, че разпоредбата на чл. 60а ЗБН нямала обратно действие и не могла да преурежда отношения, осъществени преди приемането й. Оспорва паричните суми, преведени в полза на дружеството да са с произход банката.

Останалите ответници („Д.5.” ЕООД, „С.С.0.”

АД, „П.И.1” ЕООД (н) и „К.М.” ЕАД (н)) не депозират отговори на исковата молба.

Ищците

– синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност са депозирали допълнителни искови молби по отношение на всеки подал отговор ответник, във всеки от които конкретизират фактическите твърдения, че кредитополучателят „Т.” ЕООД (н) е наредило парични преводи по сметки на ответниците без насрещна престация и затова всеки от тях се явявал трето лице, което дължало връщане на сумите в масата на несъстоятелността на банката, тъй като тези суми били с произход последната.

Ответникът

„К.Ф.” ЕООД (н) в депозиран допълнителен отговор поддържа оспорването на иска, като го допълва с доводи за противоречие на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, на която ищците основат исковете, с Конституцията на Република България, с ДФЕС и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧОС.

В допълнителния отговор „А.” ЕООД поддържа фактическото твърдение, че не е имала правоотношения с „Т.” ЕООД (н).

В допълнителния отговор на исковата молба „Х.Е.У.“ АД (н) твърди, че получените от „И.М.“ ООД и „С.С.Х.Х.“

АД суми, уточнени в допълнителната искова молба представлявали престация на продажната цена на недвижими имоти, прехвърлени на тези дружества от „Х.Е.У.“ АД (н).

Ответникът

„Ф.” ЕООД в допълнителния отговор не излага допълнителни факти и правни доводи.

Ответникът

„Е.” АД в депозиран допълнителен договор поддържа вече изложените в отговора оспорвания на допустимостта и основателността на иска.

С определение от 20.09.2019 г. производството по предявения срещу „А.” ЕООД осъдителен иск за връщане на сумата 500000 евро е прекратено, поради оттеглянето му, като определението е влязло в сила на 28.09.2019 г..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от събраните в производството доказателства се установява, че в правната действителност са осъществени твърдените в исковата молба факти относно отнемането на лиценза на „К.Т.Б.“ АД и обявяването й в несъстоятелност, както и предоставянето на суми в полза на третото лице-помагач „Т.” ЕООД (н) по процесния договор за банков кредит.

С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС. Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение и обуславя обявяване на банката в несъстоятелност.

С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.. С решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.

С договор за банков кредит, сключен на 18.06.2012 г., „К.Т.Б.“ АД (н) се задължила да предостави за временно възмездно ползване на „Т.” ЕООД (н) сумата от 6100000 евро, срещу поето от последното задължение за връщането й в срок до 15.08.2015 г., заедно с възнаградителна лихва от 9 %. Не е спорно, че с последващи анекси, последният от които №

4 от 24.01.2014 г. размерът на отпуснатия кредит бил увеличен до сума в размер на 23470000 евро, при запазване непроменени на останалите договорни клаузи, уреждащи правоотношението. За обезпечаване вземанията на банката по договора за банков кредит е сключен договор за учредяване на особен залог на вземания, съгласно който кредитополучателят учредява залог по реда на ЗОЗ върху всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за платежни сметки, сключени с банката-кредитодател.

За изискуемите си и неудовлетворени вземания по договора за банков кредит „К.Т.Б.“ АД (н) се снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по частно гр. д. № 50638/2015 г. на СРС, 31 състав, за сума в общ размер 27317211,04 евро и 1603364,63 лева - разноски за производството, като не се установява някаква част от тези вземания да са погасени чрез плащане или друг способ.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 11, том І, рег. № 409, дело № 10 от 28.02.2014 г. на нотариус *********на НК, „Х.Е.У.“ АД (н) прехвърлило в полза на „С.С.Х.Х.“

АД правото на собственост върху 14 недвижими имота срещу цена в размер на общо 1809450 евро без ДДС.

С договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен в нотариален акт № 10, том І, рег. № 407, дело № 9 от 28.02.2014 г. на нотариус *********на НК, „Х.Е.У.“ АД (н) се разпоредило в полза на „И.М.“ ООД с правото на собственост върху два недвижими имота срещу цена в размер на 1582000 евро без ДДС.

Съгласно лицензия, рег. № 095/27.07.2004 г. на Българска Народна Банка, на ответника „Ф.” ЕООД е разрешено да извършва сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин, като с определение от 09.07.2019 г. за безспорен в отношенията между страните по предявения срещу този ответник иск е отделен фактът, че за периода 20.06.2012 г. – 07.02.2014 г. дружеството е извършвало такива сделки.

В производството е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на събраните в производството доказателства и въз основа на които приема за установено, че разрешеният размер на предоставения кредит на „Т.” ЕООД (н) е 24470000,00 евро, а усвоеният размер на крeдита е 28618500 евро, като нетният размер на усвоените средства след приспадане на погашенията е 23435650 евро. Погасените от кредитополучателя суми по договор за банков кредит от 18.06.2012 г. са в размер на 12678127,85 лева, като първото погасяване на задълженията по кредита е извършено на 25.06.2012 г., а последното – на 25.10.2013 г., така размерът на непогасената част от главницата по процесния банков кредит възлиза на сумата 23435650 евро.

Преведените суми към трети лица от „Т.” ЕООД (н) за периода 20.06.2012 г. – 07.02.2014 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN: ***325118,62 лева, а от разплащателна сметка във валута с IBAN: ***ми в размер на 5726815,59 евро с левова равностойност 11200677,74 лева. От всички извършени от „Т.” ЕООД (н) банкови преводи в рамките на очертания в исковата молба период (20.06.2012 г. – 07.02.2014 г.), само две от дружествата-ответници са получили по свои сметки парични суми - „Ф.” ЕООД и „П.И.1” ЕООД (н). В полза на „Ф.” ЕООД са извършени 4 превода на суми в общ размер 3710996,78 лева, с посочено основание покупко-продажба на валута в периода 26.07.2012 г. – 01.11.2012 г. и към „П.И.1” ЕООД (н) с два превода са наредени суми в общ размер 592018,49 лева с посочено основание: по договор. Действително извършените преводи от „Т.” ЕООД (н) към „Ф.” ЕООД, които вещото лице е установило са 7, но три от тях са извършени преди сключването на договора за банков кредит между „Т.” ЕООД (н) и „К.Т.Б.“ АД (н), поради което средствата по тях нямат сочения в исковата молба произход от банката. По същият начин следва да бъдат третирани и преводите към „Н.0.” ЕООД (н) на суми в размер на общо 1866000,00 лева, тъй като са извършени на датите 18.08.2011 г. и 20.01.2012 г., които предхождат предоставяне на сумите от страна на банката по посочения в исковата молба договор за банков кредит, сключен на 18.06.2012 г..