Решение № 358 от 31.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Варна, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20263100900175 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к."Владислав Варненчик-2 М.Р." № 235, ет.З, ап.13, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67а, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2023 г. в гр. Варна, бул.“Трети март“, по вина на водача на лек автомобил т.а.

„Фолксваген J I T " с рег.№ В **** ТХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22122001296048 със срок на валидност до 14.05.2023г ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2025 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция по чл.380 от КЗ, до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността виновното лице е ангажирана по силата на споразумение, одобрено с влязло в сила на 24.11.2025г. определение по АХД № 4030/2025г. по описа на ВРС, НО, за това, че на 08.05.2023 г. в гр. Варна, бул.“Трети март“ нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.37, ал.2 от ЗДвП, извършил неправомерна маневра изпреварване, завивайки от лявата пътна лента надясно с цел навлизане в стопански обект и допуснал удар с движещия се в дясна лента пътнически автобус „Соларис урбино“ с рег. В****НХ, в който като пътник пътувала ищцата, като при това й причинил травма на дясното ходило, изразяващо се в счупване /откършек/ в основата на пета предходилна кост на 1 дясното ходило, което травматично увреждане довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6 седмици. След настъпилото ПТП ищцата била отведена в Спешен център на МБАЛ „Св.

Анна"-гр. Варна, където отказала поставянето на гипс, а на мястото на увреждането била поставена ортеза за период от 4 седмици. Вследствие причинената й травма е била в отпуск по болест за период от около 2 месеца, през който не е могла да изпълнява трудовите си задължения. След възстановяването функцията на крайника в медицинския аспект на това понятие, болките в тази област продължили още около 5-6 месеца.

Понастоящем въпреки изминалия значителен период от време продължава да чувства спорадични болки в мястото на увредата най-вече при промяна на времето. Съществува и травма в психически аспект, като за период от около 34 месеца ищцата била изключително притеснена, сънувала случилото се и вследствие на това страдала от безсъние, плачела безпричинно, страхувала се да се качва в МПС, не излизала извън дома си дълго време. Към момента на възникване на ПТП ищцата е била изпълнила всички предписания на ЗДвП и ППЗДвП, които са й вменени като задължения от законодателя. Тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция на 07.03.2025г. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който поддържа, че искът е частично основателен, но значително завишен по размер.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и вината на застрахования водач.

На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че веднага след качването си в автобуса ищцата вместо да заеме място или да се захване за наличните в автобуса обезопасителни елементи – поручни, колони или друга опора, е пристъпила към закупуване на билет от автомата, като е държала чантата си в дясната ръка, видно от обясненията й в досъдебното производство. По този начин сама се е поставила в ситуация на повишен риск от загуба на равновесие при рязко спиране на автобуса, каквото е обичайно явление в градския транспорт. Счита, че съпричиняването следва да бъде определено на не по-малко от 30%. На следващо място поддържа доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, при съобразяване на факта, че временното затруднение в движението е продължило около 5-6 седмици, след което функцията на крайника е възстановена в пълен обем, ищцата е отказала поставянето на гипс и е ползвала ортеза само за 4 седмици, липсват данни за усложнения или оперативна намеса, ползвала е болничен около 2 месеца, пострадалата е напълно възстановена. Счита, че справедливото обезщетение не следва да надвишава 6 000 – 8 000 евро, като от него допълнително следва да се приспадне приносът на ищцата за настъпване на вредата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 24.11.2025г. по НАХД № 4030/2025 г. по описа на ВРС е одобрено споразумение, с което обвиняемият О. Р. О. се е признал за виновeн за това, че на 08.05.2023 г., в гр. Варна, при управление на 2 лек автомобил т.а. „Фолксваген" с рег.№ В **** ТХ, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1, чл.35, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗДв.П и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М. П. Т., изразяваща с е в счупване /откършек/ в основата на пета предходилна кост на дясното ходило, което определя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6 седмици

По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за т.а. „Фолксваген" с рег.№ В **** ТХ е действал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника като застраховател, обективиран в полица № 22122001296048, валидна до 14.05.2023г.

На 07.03.2025 г. при ответника е образувана преписка по щета №00001000-03-25-7167 за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата вреди, по която застрахователят се е произнесъл с изричен отказ № 495/14.01.2026 г.

От показанията на свид. Е. С. – снаха на ищцата, се установява, че инцидентът настъпил през юни 2023г., когато ищцата, която трайно работи като готвач в ресторант в Кипър, била на почивка в България. Относно инцидента ищцата разказала на свидетелката, че се качила в автобус, но докато купува билети от автомата, автобусът рязко спрял и тя паднала, тъй като нямало къде да се хване. При падането ищцата получила счупване на долната част на десния крак. Изпитвала силни болки. Поставена й била шина, която трябвало да носи един месец. Две седмици останала в България, след което отпътувала за Кипър, тъй като й свършил отпускът. В Кипър са махнали шината и още един месец била в болнични. Ходела на рехабилитация, раздвижване. Било й много трудно докато започне да се движи нормално.

След това се върнала на работа. Понастоящем не може да ходи или да стои права дълго време, не може без чужда помощ да става когато е седнала на земята, при по-студено време изпитва болки. На работа са й намалили работното време и трудовото възнаграждение. В емоционален аспект била травмирана, не се качва в автобуси, изпитвала страх при движение с по-висока скорост от 30 км./ч., Страхува се да ходи на почивки, не иска да пътува дълго време с автомобил.

По делото е допусната комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. След запознаване с материалите по воденото АНД №4030/2025год и ДП, вещите лица са установили, че не е извършван оглед на настъпилото ПТП, не е заснета вътрешната част за превоз на пътници на автобуса участвал в пътната ситуация. При отсъствие на оглед с описване позициите на двете МПС, не е възможно да се локализира с точност мястото на ПТП. Липсата на данни за точката на възникнала опасна ситуация, води до невъзможност за изчисление скоростта на движение на виновния водач, извършващ рискова маневра с критичната, максимално възможна скорост за извършвания завой. По воденото ДП няма приложена справка от GPS системата на автобуса, поради което е невъзможно да се определи скоростта му на движение, интензивността на спиране и разликата в скоростта на застигане между двете МПС. При отсъствие на данни за скорост на застигане и критична за изпълнената маневра от лекотоварния автомобил, не е възможно да се разгледа предотвратимостта на ПТП с или без аварийно спиране.

Отсъствието на снимка на салона на автобуса, описване на позицията на превоз на пострадалата, седнала спрямо седалка или превозвана права в салона и липсата на данни от G P S системата, не дават възможност да се 3 определи интензивността на спиране от страна на водача на автобуса. При интензивно спиране кинетичната енергия на тялото, политащо в обема на салона за превоз на пътници, е равна на масата на пътника спрямо скоростта на предходно движение на автобуса, като в настоящия случай и двете входни данни не са известни. По делото няма входни данни, които да опишат в пълнота настъпилата рискова ситуация, довела до необходимостта от аварийно спиране на автобуса. При отсъствие на данни за установяване скоростта на движение на автобуса и интензивността на реализираното спиране, не е възможно да се изготви обосновано изчисление на реализираното спирачно закъснение. При отсъствие на данни за стойността на спирачното закъснение, не е възможно да се анализира възможността на пътничката да избегне инцидента посредством захващане за металните парапети в обема за превоз на пътници. В резултат на инцидента ищцата е получила счупване на базата на пета метатарзална кост на дясното стъпало без разместване, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 45 дни. Полученото увреждане може да се получи по описания в исковата молба начин. Поради липса на медицинска документация за проведено лечение след оказаната първа помощ следва да се приеме, че ищцата се е възстановила в рамките на обичайния срок около 45 дни.

Процесното травматично увреждане не обуславя наличие на трайни последици. При рязка смяна на атмосферното налягане може да изпитва дискомфорт в областта на увредения крайник. Не може да се даде категоричен отговор, дали ако ищцата се бе държала за опора, щеше да избегне травмата, тъй като това зависи от много други фактори – килограми, сила на захват, сила на мускулатурата на долните крайници и др.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на съответния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.