Решение № 880 от 26.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. В., 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Ж.а при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500854 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12959/15.02.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от С. В. С., ЕГН **********, В. В. С., ЕГН ********** и М. Д. П., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 158/15.01.2024г. постановено по гр.д. № 7229/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав, изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с Определение № 2648/27.03.2024г. В ЧАСТИТЕ, с които съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателите, че М. М. Г., ЕГН ********** е собственик по силата на саморъчно завещание от **г. съставено от В. С.

Г., починал на ****г. на следния недвижим имот: поземлен имот с ид. **** по Кадастралната карта на гр. Б., находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 21, с площ по скица 674 кв.м., а по документ за собственост – 635 кв.м., номер по предходен план: **, **, парцел: ХХ, при граници имоти с ид.**, **, ** и **, ведно с находящите се в имота 1) еднофамилна жилищна сграда с ид. ****.1, със застроена площ 46 кв.м. и 2) селскостопанска сграда с ид. ****.2, със застроена площ 42 кв.м. и ГИ Е ОСЪДИЛ да предадат на ищцата М. М. Г. владението на гореописаните имоти, на основание чл.108 от ЗС; ОСЪДИЛ е С. В. С., ЕГН ********** да заплати на М. М. Г., ЕГН ********** сумата 125,19 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на описаните по-горе недвижими имоти дължимо за периода от 24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД; ОСЪДИЛ Е В. В. С. , ЕГН 1

********** да заплати на М. М. Г., ЕГН ********** сумата 125,19 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на описаните по-горе недвижими имоти, дължимо за периода 24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Въззивниците – С. В. С., В. В. С. и М. Д. П., чрез процесуалния си представител заявяват становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на направените изводи по същество на спора. Поддържат заявените с отговора на исковата молба оспорвания на материалноправната легитимация на ищцата като собственик на процесния имот въз основа на съставеното в нейна полза саморъчно завещание от **г. от В. С. Г., които не са били зачетени от първоинстанционния съд при разглеждане на спора, а именно че завещанието е нищожно поради противоречие със закона – чл.181 от ЗУТ и чл.19, ал.1 от ЗН предвид на това, че към датата на смъртта на завещателя процесните сгради са били изградени без строителни книжа и за тях не е била проведена процедура по § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежите; противоречие с чл.110 от Наредба № 7/22.12.2003г. поради това, че жилищната сграда не съдържа минимално изискуемите помещения – кухня, баня-тоалетна и складово помещение, както и липса на светла височина на помещенията от минимум 2,60м.

Възразяват също, че селскостопанската сграда с ид.****.2 по Кадастралната карта на гр.Б., доколкото има самостоятелен характер и не е била предмет на завещателното разпореждане съставено в полза на М. Г., не е нейна собственост.

Поддържат и заявените от С. С. и В. С. възражения по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща В. С. Г. накърнено с извършеното в полза на М. Г. завещателно разпореждане от **г. Считат, че доколкото със завещанието е извършено разпореждане с конкретен имот, а завещателят В. Г. е притежавал и друго имущество към датата на смъртта си – 1200 кв.м. ид.части от лозе в местност „***“, землище на гр.Б. и парични средства по банкова сметка, то същото има характеристиките на завет, а не на универсално завещание.

В този смисъл потвърждават, че са узнали за съставеното завещание едва с получаване на копията от исковата молба и приложенията към нея по настоящото дело в процедурата по чл.131 от ГПК, т.е след като вече са били приели наследството от своя баща, поради което считат, че приложима е нормата на чл.55 от ЗН и не са длъжни да удовлетворят завета в полза на М. Г., доколкото той накърнява запазената им част от наследството на В. Г.. Възразяват срещу изводите на съда, че ответниците /въззивници в настоящия процес/ са узнали за съставеното в полза на ищцата завещание в деня на погребението на баща им предвид дадените от тях показания в този смисъл в рамките на проведеното досъдебно производство. Считат, че упражняването на правата по завещанието е сторено от М. Г. едва към момента на обявяването му в кантората на нотариуса, при когото е било оставено за съхранение, поради което фактът на съобщаването за наличието му не се 2 приравнява на приемане на наследството от нея. Поддържат, че са упражнили правата си на наследници по закон на В. Г. най-късно на 13.01.2021г., когато са изтеглили паричните средства от банковата сметка на своя баща в „Банка ДСК“ АД и са я закрили.

Считат, че доколкото завещанието е било открито след като те вече са приели наследството на своя наследодател, на основание чл.55 от ЗН имат право да не удовлетворяват завета на процесния имот, а да упражнят правата си по чл.30 от ЗН. На това основание считат, че следва да бъде съставена наследствена маса и да бъде извършена преценка за размера на накърняването, като в случай, че стойността на завещания имот надвишава с повече от ¼ разполагаемата част на наследодателя, на основание чл.36 от ЗН процесният имот предмет на завета следва да остане в патримониума на наследниците по закон, а заветникът да има облигационно вземане за него.

Поддържат се и заявените оспорвания от С. С. и В. С. касателно твърденията на ищцата, че те упражняват фактическата власт по отношение на процесните имоти, като посочват, че след сключване на сделката в полза на тяхната майка М. П. с нот.акт № 48/16.02.2021г. единствено тя владее имота.

Оспорват като незаконосъобразно и решението в частта, с която са уважени претенциите на ищцата срещу ответниците С. С. и В. С. за заплащане на обезщетение за възпрепятстване на ползването й по отношение на процесните имоти. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. М. Г., чрез процесуалния й представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС.

Счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и след извършения анализ на доказателствата е достигнал до правилни изводи за основателност на заявените искови претенции по чл.108 от ЗС за осъждане на всички ответници да предадат на ищцата владението на процесния имот, а също и по чл.59 от ЗЗД за заплащане от ответниците на обезщетение за ползването му без основание в периода от 24.02.2021г. до 20.05.2021г. равняващ се на спестения пазарен наем на имота. Излага, че правилно, на база на проведената СТЕ на вещото лице О., съдът е достигнал до извода, че двете сгради в имота представляват взаимосвързана постройка, която е служела за задоволяване на жилищни нужди и складова част, с която в цялост се е разпоредил В. Г. в полза на ищцата съставяйки процесното завещание.

Възразява срещу оспорването от въззивниците на изводите на първоинстанционния съд касателно момента, в който им е станал известен фактът на извършеното в полза на М. Г. завещателно разпореждане. Считат, че същият правилно е установен от съда – 10.01.2021г. денят на погребението на завещателя В. Г. на база на ангажираните гласни доказателства, а 3 така също и на лично дадените от въззивниците обяснения в хода на проведеното досъдебно производство № 440/2021г. по описа на ОД на МВР В., които са зачетени като признание на неизгоден за тях факт.

Считат за правилен изводът на съда, че спряно ответниците С. С. и В. С. не е налице материална предпоставка за реализиране на правото им по чл.30 от ЗН, предвид на това, че доколкото упражняват правото си на възстановяване на запазена част от наследството на своя баща спрямо лице, което е извън кръга на наследниците по закон, е следвало да приемат наследството му по опис, съгласно чл.30, ал.2 от ЗН.

Поддържа, че независимо от разпоредителната сделка извършена в полза на ответницата М. П., процесните имоти са във фактическата власт и на С. С. и В. С., поради което правилно осъдителните искове за собственост са уважени спрямо всички.

Заявява становище и касателно правилността на обжалваното решение в частта досежно уважените искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД с оглед установените размери на облигационните вземания и периода, за който са приети за дължими. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.

В съдебно заседание във въззивната инстанция страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища по жалбата. Въззивниците претендират за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски, а пълномощникът им - за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове от М. М. Г. срещу С. В. С., В. В. С. и М. Д. П. с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по Кадастралната карта на гр.

Б., с площ по скица 674 кв., при граници имоти с ид. **, ид.**, ид.** и ид. **, ведно с находящите се в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ 46 кв.м. и селскостопанска сграда с ид. ****.2, със застроена площ 42 кв. м. и за осъждане на ответниците да предадат владението на имотите на ищцата, както и искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата при условията на солидарност сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото на ползване на имота за периода 10.01.2021г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на процесния застроен имот по силата на направено в нейна полза саморъчно завещание от **г. от В. С. Г.. Излага, че завещателят Г. е починал на ****г., а завещанието му е било обявено пред нотариус с протокол на **г. Освен процесният имот в гр.Б. с молба от 29.09.2021г. посочва, че В. Г. е 4 притежавал приживе още лозе с площ 1 дка в гр.Б., къща в гр. Б., ниви с обща площ 22 дка в с. ***, общ. **, както и средства по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.

Твърди, че с договор за замяна от 16.02.2021г., позовавайки се на качеството си на наследници по закон /синове/ на В. Г., първите двама ответници – С. и В. С.и са прехвърлили на трета ответница – тяхна майка М. П. процесния имот, като считано от 15.01.2021г. ищцата е лишена от възможността да го ползва. Твърди, че понастоящем владението на имота се осъществява съвместно от тримата ответници без основание, поради което предявява искове за осъждането им да предадат владението му. Поради това, че е лишена от ползването на имота за периода от 10.01.2021г. до 21.05.2023г. предявява искове за солидарно осъждане на ответниците да и заплатят обезщетение в размер на 2000 лева, с които са се обогатили неоснователно за сметка на нейното обедняване.