Определение № 813 от 21.09.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813 гр. гр. Добрич, 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева М.

Членове:

Д. Г. Дякова

Г. Д. Жечева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева М. Въззивно частно гражданско дело № 20223200500610 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. Е. М. и Г. С. М. от гр.К., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №265/01.08.2022г. по ч.гр.д.

№310/2022г. на Каварненския районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които А. Г. К., Г. Н. К. и Р. Г. К. – И., всичките от гр.К., възнамеряват да предявят срещу частните жалбоподатели за осъждането им да заплатят на А. Г. К. сумата от 2041.38 лева, на Г. Н. К. сумата от 2041 .38 лева и на Р. Г. К. - И. сумата от 4082.76 лева, представляваща припадащата им се част от сторените от молителите разходи за труд за извършен през 2022 г. необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост в гр.К., ул.“***“ №16, чрез налагане на „възбрана“ върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.К., ул.„***” №16, представляващ апартамент №2, със застроена площ 121.83 кв.м., на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор ***.

В жалбата са изложени доводи в подкрепа на становище за недопустимост на бъдещите искове, чието обезпечаване е допуснато от първоинстанционния съд, както и за липса на убедителни доказателства за тяхната вероятна основателност. Обезпечаването им се счита за постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и след неговата отмяна 1 се настоява молбата за допускането му да бъде отхвърлена.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Обжалваното определение е постановено по молба на А. Г. К., Г. Н. К. и Р. Г. К. – И. за допускане на обезпечение на бъдещите искове по чл.48 ал.7 от ЗУЕС, които молителите смятат да предявят срещу Г. С. М. и Б. Е. М..

В молбата са изложени следните обстоятелства: молителите и ответниците са собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в гр.К., ул.“***“№16; общото събрание на етажната собственост взело решение за извършване на неотложен ремонт на общи части на сградата и за извършването му възложило на етажния собственик – молителката А. Г. К. да сключи договор с изпълнител; договорът за ремонта бил на стойност 35 000 лева; сумата за ремонта била събрана от присъствалите на общото събрание етажни собственици; припадащата се на ответниците част от общата сума за ремонта, съразмерно на притежаваните от тях 23.33% от общите части на сградата, възлизала на 8 165.50 лева.

Въз основа на тези изложени обстоятелства с бъдещите искове молителите щели да искат ответниците да бъдат осъдени да заплатят на А. Г.

К. сумата 2041.38 лева, на Г. Н. К. сумата от 2041 .38 лева и на Р. Г. К. - И. сумата от 4082.76 лева, представляваща припадащата им се част от разходи за извършен през 2022г. необходим ремонт на общи части на сградата.

Видно от обстоятелствената част на молбата, в нея не са изложени обстоятелства за реално извършване на необходим ремонт на посочената сграда в режим на етажна собственост, както и за извършването му със собствени на молителите средства. Твърдението за договаряне не е равнозначно на твърдение за реално извършване на ремонт. Твърдението за събиране на договорената сума за ремонта от присъствалите на събранието етажни собственици /неясно кои/ не е равнозначно на твърдение, че молителите са разходвали собствени средства за извършен ремонт - в повече от припадащото им се, съобразно дела им в общите части, плащайки и вместо ответниците и то именно, в размерите, в които всеки молител ще претендира тяхното осъждане. Освен това не са изложени никакви обстоятелства, обосноваващи искането за заедното осъждане на двамата ответници за една обща сума в полза на съответния бъдещ ищец.

2

С молбата са представени заверени писмени доказателства – препоръки от специалист за извършване на ремонт на процесната сграда, нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот и две съдебни решения, установяващи правата на молителите и ответниците върху три от общо четири самостоятелни обекта в сградата. Представени са още договор за възлагане на строително-ремонтни работи и друг документ с характер на разписка за получени плащания на парични суми. Тези доказателства, обаче, не са заверени и само поради това не могат да бъдат взети предвид.

Независимо от последното, съдът намира за необходимо да отбележи, че така, както е съставен документът с характер на разписка, не дава никаква яснота кой, от кого и на какво основание е получил на съответните изписани дати съответните посочени парични суми. Други писмени доказателства с молбата не са представени, вкл. за твърдяните от молителите решения на общото събрание на етажните собственици и събирани от последните парични суми, както и за релевантните за спор по чл.48 ал.7 от ЗУС обстоятелства за сторени от молителите вместо ответниците разходи за действително извършен ремонт на сградата в режим на етажна собственост помежду им.

От изложеното следва, че искането за обезпечение на бъдещите искове страда от редица недостатъци и не е подкрепено с писмени доказателства, което първоинстанционният съд не е взел предвид. Наистина, в междувременно депозираната с вх.№2486/29.08.2022г. искова молба /препис от която е представен по частното дело/ някои от недостатъците в обстоятелствената част и исканията за осъждане на ответниците са преодоляни. Но тук спорът е за допускане на обезпечение на бъдещи искове, наличието на предпоставките за което се преценява с оглед молбата за допускане на обезпечението и приложенията към нея, а не с оглед депозираната в последствие искова молба и действително предявените с нея искове, които при това не са напълно идентични на бъдещите такива, чието обезпечаване се търси в настоящото производство. Така, както са заявени в молбата за обезпечение, бъдещите искове не дават възможност за извод за опасност от затруднение или невъзможност за ищците да реализират права по едно изгодно за тях решение, поради което и поради липса на убедителни писмени доказателства, въззивният съд счита, че не са налице условията по чл.391 ал.1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение. Молбата за това е неоснователна и следва да се отхвърли, след отмяна на неправилното 3 обжалвано определение на районния съд, с което тя е удовлетворена.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №265/01.08.2022г. по ч.гр.д.№310/2022г. на Каварненския районен съд, като

ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г. К. с ЕГН **********, Г. Н. К. с ЕГН ********** и Р. Г. К. - И. с ЕГН **********, всички от гр.К., ул.“***“№16, за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу Г. С. М. с ЕГН ********** и Б. Е. М. с ЕГН **********, двамата о т гр.К., ***, за осъждането на ответниците да заплатят на А. Г. К. сумата 2041 .38 лева, на Г. Н. К. сумата 2041.3 8 лева и на Р. Г. К. - И. с ЕГН сумата 4082.7 6 лева, съставляваща припадащата се на ответниците част от сторените от молителите разходи за труд необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост в гр.К., ул.“***“ №16.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4