Решение № 47 от 15.06.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Царево, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20262180100281 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., ***Ц., **Б. , ул. „Р. Ш.“ № ***, чрез ***Н. Р. от ***, съдебен адрес: гр. Б., ул. „А. В.“ № ***, против: "П. К. Б.” ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ** С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл. ***, вх. **, ет. **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че Договор за потребителски кредит **** Стандарт с № ***от ***г. сключен между страните е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Да присъди на ищеца направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен и като основание и като размер.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:

По делото то не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на ****год. между ищцата и „П. К. Б.“ ***е сключен договор за потребителски кредит *** Стандарт № ****, по силата на който тя е получила в заем сумата от 5000,00 лв. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 36 месечни вноски, всяка от които по 238,15 лв. Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен процент на разходите в размер на 49,04%, като общата сума за плащане по договора възлизала- с включени вноски за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“- на 14520,96 лева. В процесния договор са предвидени възнаграждения за допълнителни незадължителни услуги по желание на кредитополучателя „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга „Фаст“ включва приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на 1 час от постъпване на искането, а услугата „Флекси“ включва право да променя едностранно погасителния план, при изпълнение на определени описани в общите условия изисквания чрез сключване на анекс.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

По делото то не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на ***год. между ищцата и „П. К. Б.“ ***е сключен договор за потребителски кредит **** Стандарт № *****, по силата на който тя е получила в заем сумата от 5000,00 лв. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 36 месечни вноски, всяка от които по 238,15 лв. Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен процент на разходите в размер на 49,04%, като общата сума за плащане по договора възлизала- с включени вноски за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“- на 14520,96 лева. В процесния договор са предвидени възнаграждения за допълнителни незадължителни услуги по желание на кредитополучателя „Фаст“ и „Флекси“.

Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на потребител. На 2 осн. чл. 7 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. При извършена служебна проверка по реда на чл. 7 ГПК за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, съдът констатира такива в процесния договор, водещи до неговата недействителност. На първо място съдът намира, че в договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Посочен е размер на ГПР от 47,99%, но липсват данни за другите разходи по кредита – възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Относно тези възнаграждения за допълнителни услуги следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от описанието на услугите в Общите условия се налага изводът, че уговорените „услуги“ касаят усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит – услугата „Фаст“/ и неговото управление /промяна на погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни вноски – услугата „Флекси“/. Предвид посоченото съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни „услуги“ е в нарушение на чл.10а, ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна правна норма. От доказателствата по делото и твърденията на страните е видно, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и е включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно възнаграждението за описаните услуги произтича от сключения договор за потребителски кредит, същото е инкорпорирано в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги. Изключването им от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за подобен вид допълнителни услуги не представлява плащане за реално предоставени услуги, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максимално допустимия съгласно ЗПК размер на ГПР. Видно от експертното заключение, посоченият в договора ГПР не е с коректно посочена стойност и при съобразяване с посочените разходи за допълнителни услуги, 3 размерът на ГПР би надвишил както посочената в договора стойност, така и максимално допустимите стойности съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

В Решение на ***от *****. по дело ****г. се сочи, че член 3, буква ж) от Директива **/**/**на ***и на ***от ****. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“ Според същото решение, „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем 4 главница.“

С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при определяне на ГПР в процесния договор, водещо до неговата недействителност на основание чл. 22 ЗПК.

По изложените съображения съдът счита за основателен иска за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушение на закона - осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 и чл.23 ЗПК.

Ищцата е претендирала деловодни разноски с приложен списък. На осн. чл. 78 ГПК разноски се дължат съобразно изхода на спора и въз основа на доказателства за тяхното действително извършване. По установителния иск, уважен изцяло в полза на ищцата се дължат деловодни разноски в размер на 296,97 евро за държавна такса, адвокатско възнаграждение 800,00 евро.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото е съобразено с цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., **Ц., **Б., ул. „Р. Ш.“ № **, чрез **Н. Р. от **, съдебен адрес: гр. Б., ул. „А. В.“ № ***и "П. К. Б.” ***, ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ** С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл. **, вх. **, ет. **, че договор за паричен заем Договор за потребителски кредит ***Стандарт с № ***от ****г. сключен между страните е нищожен.

ОСЪЖДА "П. К. Б.” ***, ЕИК *****, да заплати на адв. Н. Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата от 800,00 евро за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "П. К. Б.” ***, ЕИК ****, да заплати на Т. П. Л., ЕГН **********, сумата от 296,97 евро представляващи внесена държавна такса върху исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съдБургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6