Определение № 664 от 29.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Благоевград, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200500543 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от адв. В. Л., особен представител на М. Р. и адв.

З. Г. И., особен представител на У. Р., насочена против Разпореждане на ЧСИ А.Ц. от 21.03.2025 г. по изп. дело №426/24 г., с което е разпоредено приемане на разноски по изп.д.№426/2024 г. в размер на 9 950.00 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/ в полза на адв. Б. Б..

Твърди се в жалбата, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на закона и на наредбата за адвокатските възнаграждения. Сочи се, че са неправилни твърденията на ЧСИ, че хонорара е съобразен с наредбата за адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че адв. Б. е подал само 4 бр. молби до ЧСИ А.Ц. - за образуване на делото от 16.05.2024 г., за възстановяване на надвнесени суми от 14.08.2024 г., за изплащане на възнаграждение от 15.11.2024 г., за назначаване на особени представители от 08.02.2025 г., като за тези действия на адвоката, на взискателя са приети за разноски по делото сумата от 2 000.00 лв. по представеният първоначално договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024 г. - т.е. при образуване на делото.

Твърди се, че вторият договор от 26.03.2024 г. за сумата от 9 950.00 лв.

/девет хиляди деветстотин и петдесет лева/, адв. Б. е представил като допълнително заплатен хонорар, но ЧСИ я разпорежда след извършване на 1 публичната продан и възлагането на купувача на недвижимият имот. Сочи се, че дължимата от У. Р. и М. Р., сума в режим на солидарност по изп.д.

№426/2024 г. е в размер на 26 368.19 лв. /двадесет и шест хиляди триста шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ и в тази дължима сума е включена и посочената сума от 2 000.00 лв. /две хиляди лева/ по първоначално представеният договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024 г., която взискателя е заплатил на пълномощника си по първият договор за правна защита и съдействие. Твърди се, че допълнителния договор между взискателя и представляващият го адвокат, не следва да бъде за сметка на длъжниците, тъй като хонорара е неоправдано завишен и накърнява добрите нрави.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Разпореждане на ЧСИ А.Ц. от 21.03.2025 г. с което е разпоредено приемане на разноски по изп.д.№426/2024 г. в размер на 9 950.00 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/ в полза на адв. Б. Б., като неправилно и незаконосъобразно с всички произтичащи от това правни последици.

Процесуалния представител на взискателя - адв. Боби Б., по реда на чл.

436, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че атакуваното разпореждане е правилно. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба, а разпореждането да бъде потвърдено.

ЧСИ, в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, навежда съображения за неоснователност на подадената жалба. Подробно се изтъкват доводи за липса на основание за намаляване на присъдения размер адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд - Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.дело № 426/2024г. по описа на ЧСИ А.Ц. е образувано по молба от ЕС на вх.Д, сграда на Гранд хотел Банско, срещу М. Р., гражданин на *********, роден на ********** г. в ********* и У. Р. гражданин на *********, роден на ********** г. в ********* по изп.д.

№20247010400426, въз основа на изп. лист, издаден по гр.д №1229/17 г. по описа на РС – Разлог.

Видно от кориците на изпълнителното дело, е, че адв. Б., като процесуален представител на взискателя е подал 4 бр. молби до ЧСИ А.Ц. - за образуване на делото от 16.05.2024 г., за възстановяване на надвнесени суми 2 от 14.08.2024 г., за изплащане на възнаграждение от 15.11.2024 г., за назначаване на особени представители от 08.02.2025 г..

Видно от протокол за извършено погасяване /л.250 от изп.дело/, за тези действия на адвоката, на взискателя са приети за разноски по делото сумата от 2 000.00 лв., по представеният първоначално договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024 г. - при образуване на делото.

По изп. дело е представен втори договор от адв. Б., за сумата от 9 950.00 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/, като допълнително заплатен хонорар. По делото е постъпила молба от адв. Б., с която е направено искане за събиране на адвокатско възнаграждение по представения списък.

С атакуваното разпореждане е разпоредено приемане на разноски по изп.д.№426/2024 г. в размер на 9 950.00 лв. /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/ в полза на адв. Б. Б..

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна – длъжници по изпълнението, с която се оспорва разпореждане от 21.0.2025г. на А.Ц., с което са определени дължими по изпълнението разноски.

С действащия ГПК законодателят значително е стеснил възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител, както по отношение на легитимираните да обжалват лица, така и по отношение подлежащите на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител. Жалбоподателите безспорно са легитимирани да подават жалба срещу обжалваеми действия и актове на съдебния изпълнител, като в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично и лимитивно са изброени тези действия на ЧСИ, срещу които може да бъде насочена жалбата, като в този случай разноските са изрично посочени, като обжалваеми пред съдебната инстанция.

На обжалване пред ОС по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в които се определя размера на задълженията на длъжника за разноските за изпълнението. Съгласно чл. 79 от ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично изключените от закона такива, са за сметка на длъжника, като без значение е дали изпълняемото право е парично или непарично. По повод на разноските в 3 изпълнителното производство между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение по силата на което взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има задължението да плати, за да ги възстанови. За дължимите разноски съдебният изпълнител съгласно чл. 434 от ГПК дължи произнасяне с изричен акт/протокол или постановление/, като може да се произнесе във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство. В закона обаче липсва задължение това произнасяне да се следва при всяко приключване на всеки отделен изпълнителен способ, нито произнасянето на съдебния изпълнител с един обобщаващ окончателен акт, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските за изпълнението, като такова задължение на може да бъде изведено по тълкувателен път, тъй като процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително. В конкретния случай обаче, както вече се посочи, жалбата е насочена срещу размера на определените от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение.

За да могат да бъдат предмет на съдебен контрол в този случай, определените от съдебния изпълнител разноски, е необходимо произнасяне на ЧСИ по въпроса,респ. постановяване на отказ. До постановяването на такъв изричен отказ, настоящият състав намира че няма предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК и съдът не може да се произнесе за първи път по този въпрос преди произнасянето на ЧСИ.

Горните мотиви, относно невъзможността на съда да извърши проВ. по възражение за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение произтича и от следните съображения:

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 от ГПК. В посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител.

Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която обаче може да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е също в част първа „Общи правила“ и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебния 4 изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на съдебен контрол. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по - висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника, без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на чси /в този см.

Определение № 403/2008 г. по гр. д. №1762/2008 г. на V Г. О. на ВКС и Определение № 170 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV г. о., ГК/. За да може обаче да се разгледа такова искане, направено от длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство поради прекомерност трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това е така, защото съгласно ТР №3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа, като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че ЧСИ следва да се произнесе първо по искане за намаляването на адвокатското възнаграждение. Ако искането бъде отхвърлено и не бъда уважено от ЧСИ чрез изричен акт в рамките на изпълнителното производство, актът на ЧСИ по въпроса за разноските ще подлежи на обжалване пред съда.

В приложените материали по образуваното изпълнително дело от ЧСИ, липсва възражение на длъжниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 9950 лв., прието за събиране в образуваното изпълнително дело, както и начинът на определянето му, като такова е направено едва с настоящата жалба.

Предвид изложеното следва да се приеме, че компетентен да се 5 произнесе по искането на длъжниците за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, е частният съдебен изпълнител и едва след постановяването на изричен акт от него, с което искането е оставено без уважение и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - чл. 437 ГПК, ще може да извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК в рамките на съдебно производство пред ОС. Компететността на съда по въпроса за разноските в изпълнителното производство е обусловена от произнасянето на ЧСИ по искането за изменение и евентуалното последващо несъгласие на длъжника.

С оглед изложеното, жалбата следва да бъде върната на съдебния изпълнител за произнасяне с изричен акт по основателността на възражението за прекомерност на определените разноски по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от адв. В. Л., особен представител на М. Р. и адв. З. Г. И., особен представител на У. Р., насочена против Разпореждане на ЧСИ А.Ц. от 21.03.2025 г. по изп. дело №426/24 г.