Определение № 214 от 23.04.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Русе, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Велизар Бойчев Въззивно частно наказателно дело № 20264500600348 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341, ал.1 вр. чл.250, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

С разпореждане №679/24.03.2026г., постановено по НЧХД№410/2026г. по описа на РРС, съдът, на основание чл.250, ал.1, т.1 и 2 îò ÍÏÊ, е прекратил производството по делото, като изложил мотиви, че тъжбата е подадена извън определения за това срок по чл.81 от НПК и че в нея е описано деяние, което не представлява престъпление.

Разпореждането на РРС било обжалвано от частния тъжител по делото Ж. Н. Н., който е изложил съображения за необоснованост и неправилност на атакувания акт, както и се поддържа становище, че съдът е следвало да спре производството по делото, а не да го прекратява, тъй като по жалба за същото престъпление протичала прокурорска проверка, която следвало да приключи, преди произнасянето на съда.

Русенски окръжен съд, след проверка на събраните по делото доказателства и като съобрази наведените в жалбата доводи за неправилност на разпореждането, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена са в срока по чл.342, ал.1 от НПК и от лице, легитимирано за такова действие. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

1

Производството по делото е образувано по тъжба на Ж. Н. Н. от гр.Русе против И. Н. Н. от гр.Русе, негов брат, за това, че последният, с цел да набави за себе си имотна облага, го въвел в заблуждение, с което му причинил имотна вреда. От доказателствата по делото- нотариални актове се установява, че на 17.12.2024г. и на 27.12.2024г. лицето И. Н. дарил на тъжителя 1/2 идеални части от дворно място с къща в с.Долна Студена, обл.Русе и гараж в гр.Русе, от които имоти вече тъжителят притежавал другите части. Впоследствие И. Н. било осъден да заплати на лицето Т.П. пари, което дало повод на адв.М. от АКПловдив да отправи покана за доброволно изпълнение към тъжителя да плати на П. дълга на брат си, неизпълнението на което щяло да доведе до съдебно производство за обявяване на недействителност на двете дарения на основание чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Поканата била получена от Ж. Н. на неуточнена дата през м. юли 2025г. Поради тези обстоятелства тъжителят решил, че е измамен от брат си, тъй като последният не му е съобщил, че е длъжник за посочените в поканата към него суми преди да му дари двата имота.

Дадената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Напълно правилно на първо място съдът е преценил, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК, а именно да бъде подадена шестмесечен срок от узнаване за извършване на престъплението. Съгласно съдържанието на тъжбата, дадената по- горе покана за доброволно изпълнение, с която тъжителят е узнал за дълговете на брат си и съответно дала му основание да мисли, че е измамен, е получена от Ж. Н. през м. юли 2025г., откогато до подаване на тъжбата на 12.03.2026г. е изминал период от време, надхвърлящ значително срока по чл.81, ал.3 от НПК. Поради това правилно е прието, че са налице условията за прекратяване на наказателно производство по чл.24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Освен това, действително в описаните в тъжбата факти, пресъздадени и с доказателства, приложени към нея, липсва поведение на лицето И. Н., което би могло да се квалифицира като изпълнително деяние на престъплението измама. Не са налице основни елементи от обективна страна на разглежданото престъпление. Няма никакво разпореждане на тъжителя с негово имущество, следствие на внушения на брат му, което разпореждане да се яви вреда за него и да облагодетелства И. Н.

2 по неправомерен начин. Напротив, лицето, срещу което е подадена тъжбата, е облагодетелствало тъжителя, като напълно безвъзмездно му е прехвърлило частите си от общите им имоти, каквото действие няма как да има цел да набави за себе си имотна облага за сметка на имуществото на тъжителя.

Правилно районният съд е отбелязал, че дори и да се развият някакви хипотетични производства по ЗЗД, посочени в поканата, това няма да доведе до намаляване на имуществото на тъжителя, съществувало преди даренията, а още по малко до облагодетелстване на лицето И. Н.. В заключение следва да се отбележи, че развитието на производството по чл.213 от НПК по повод на процесните факти, понастоящем приключило, не е основание за спиране на процеса пред РРС, тъй като няма законово основание за това.

Всичко изложено предпоставя потвърждаването на разпореждането на РРС, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.345, ал.1 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №679/24.03.2026г., постановено по НЧХД№410/2026г. по описа на РРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3