Решение № 221 от 19.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500286 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 350/07.05.2025 год. по гр.д.№ 147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдено „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц. Я. С., да заплати на С. Т. М. с ЕГН ********** и К. Г. М. с ЕГН **********, двамата с адрес ***********************, със съдебен адрес гр.

**************************, сумата от общо 24 859,56 лв., представляваща дължима неустойка съгласно чл.24 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2021 г. дължима за периода от 01.10.2022 г. до 10.05.2023 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над сумата от 24 859,56 лв. до сумата от 25 086 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане. Осъдено е „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 1

205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц. Я. С., да заплати на С. Т. М. с ЕГН ********** и К. Г. М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.

*****************, със съдебен адрес гр. *************************, сумата от 1 403,95 лв. разноски. Осъдени са С. Т. М. с ЕГН ********** и К.

Г.

Маринов с

ЕГН

**********, двамата с адрес гр.

***************************, със съдебен адрес гр.

*************************, да заплатят на „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул.

„Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц. Я. С., сумата от 65,72 лв. разноски. Осъдено е „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц. Я. С., да заплати на адв. С. Н. И. от АК В.

Т. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 2 637,36 лв.

С определение № 1423/30.05.2025 г. по гр.д. № 147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е изменено решение № № 350/07.05.2025 год. по гр.д.№ 147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като : -е осъдено „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц.

Я. С., да заплати на С. Т. М. с ЕГН ********** и К. Г. М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. ******************, със съдебен адрес гр.

************************, сумата от 1 591,24 лв. разноски. Осъдено е „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц.

Я. С., да заплати на адв. С. Н. И. от АК В. Т. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 4 074,27 лв.

1.Срещу решението в осъдителните за ответника части е постъпила въззивна жалба от „Хоризонт Билдинг“ ООД с ЕИК 205731356, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Тимок“ № 3, представлявано от управителя Ц. Я. С., чрез процесуален представител адв.М.

А.-*АК. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилнопостановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че не е извършена правилна съвкупна преценка на доказателствата по делото. Изложени са твърдения, че 2 съдът е внесъл недопустима промяна в обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Сочи се, че както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба е поискана договорената неустойка по чл.24 от договора във връзка с твърдяно неизпълнение в срок на задълженията по чл.6, 7 и 8 от предварителния договор от 25.08.2021 г., а като се е произнесъл за неустойка само поради неизвършени в срок допълнителни довършителни работи, съдът е допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало, пропускайки да се произнесе за това дали са изпълнени задълженията на ответника по чл.7, в каква степен са изпълнени задълженията по чл.6 и довършителните работи в имота на ищците, поради което постановеното решение е непълно и немотивирано. Твърди се, че като е приел, че се претендира неустойка само за неизпълнение по чл.6 от договора, съдът е ограничил пределите на търсената от ищците защита, игнорирайки другите им две претенции. Твърди се също, че исковата молба на ищците относно неизпълнение по чл.6 от договора не е достатъчно конкретизирана, като не е посочено какво точно не е било изпълнено, което е нередовност на исковата молба, която не е била отстранена от окръжния съд. От начина по който е бил формулиран петитума на исковата молба, ответникът е изградил защитата си срещу твърденията, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по чл.6, 7 и 8 от договора, а от събраните доказателства се установява, че дори да е имало някакво забавяне за изпълнение на СМР в имота на ищците, то е било частично и незначително, поради което не може да се приеме, че неустойката следва да се присъди в пълен размер. Изложени са съображения, че по отношение на чл.7 и 8 от договора е налице пълно и точно изпълнение на задълженията на ответника, а по чл.6 претенцията е неясна. Сочи се, че доказателствената тежест не е била ясно разпределена от окръжния съд, който едва с решението си е посочил коя от страните кои обстоятелства следва да установи, поради което този пропуск на окръжния съд следва да бъде отстранен от въззивния съд, като последният извърши разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.146, ал.1, т.5 от ГПК и даде възможност на страните да ангажират доказателства. Твърди се вътрешна противоречивост на мотивите на съда относно момента на извършване на довършителните СМР и избирателно кредитиране на показанията на свидетелите. Оспорени са като необосновани изводите на съда за забава от 222 дни, като се твърди, че те почиват на предположения, тъй като ищците не са посочили кога са 3 извършени твърдените от тях недовършени работи в жилището им, при положение, че е установено по делото, че не е налице пълно неизпълнение на довършителните работи, поради което и неустойката не следва да се дължи в пълен размер. Твърди се също, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните по чл.24 от договора, тъй като по този член неустойка се следва само при пълно неизпълнение от страна на ответника, кумулативно на всички задължения по чл.6, 7 и 8 от договора. Ако се приеме, както е приел съда, че неустойка в пълния размер се следва за всяко едно, дори частично и кое да е неизпълнение на задължения по чл.6, 7 и 8 от договора, то договорения размер излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции, като води до неоснователно обогатяване на ищцовата страна. Сочи се, че твърдяното забавяне с 222 дни от страна на ответника също е останало недоказано, като от страна на ищците не е точно посочено към кой момент кои от забавени СМР са останали недовършени, а изводите на съда за такова забавяне са необосновани и също почиват на предположения. Сочи се, че възраженията на ищците за недовършени СМР са направени една година след като те са станали собственици на процесния обект и са го приели, но не са се отзовали на поканата на ответника за съвместен оглед. Поддържа се тезата, че със сключване на окончателния договор във формата на нотариален акт, действието на предварителния договор е прекратено, както и, че договорената неустойка е недействителна поради липсата на договорена горна граница и краен срок. Твърди се също, че ищците не са понесли каквито й да е вреди от забавено изпълнение на ответника, като те са получили владението и собствеността върху имота дори преди договорения краен срок за сключване на окончателния договор. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Направено е искане за предоставяне на възможност за представяне на доказателства, след разпределение на доказателствената тежест от въззивния съд.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. Т.

М. и К. Г. М., чрез процесуален представител адв. С. И.- *АК, с който са оспорени възраженията на въззивника, като е взето становище по всяко от тях.

Сочи се, че съдът не е излязъл извън предмета на спора и правилно е определил, че исковата претенция почива единствено на твърдения за неизпълнени довършителни работи в срок до 30.09.2023 г. Възразено е срещу 4 поставения във въззивната жалба акцент върху професиите на ищците, при положение, че никъде по делото те не са се позовали на това, още повече, че всички книжа по делото са изготвени от процесуалния им представител. Като опити за отклоняване от предмета на спора са описани твърденията, че исковата молба е нередовна, тъй като претенцията на ищеца не е уточнена.

Отречено е съдът да е допуснал нарушение при разпределение на доказателствената тежест, като се твърди, че ответникът добре е разбрал нейното разпределение, което е явно от ангажираните от него доказателства по делото и направените искания. Сочи се, че не се твърди да са налице доказателства за новонастъпили или нововъзникнали обстоятелства, нито се сочат доказателства, които окръжният съд е отказал да приеме, поради което възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Сочи се, че решението е обосновано според правилно определения от съда предмет на спора, тъй като претенцията на ищците не е за недостатъци при изпълнението, а е за неизпълнение за предаване на имота в договорения срок и за неизпълнение на довършителните СМР по чл.6 в срока. Твърди се извършена обективна оценка от страна на съда на събраните доказателства, включително на свидетелските показания, въз основа на която е направен законосъобразен извод за периода на забавата. Като софистични са определени част от възраженията относно крайната дата, на която са били изпълнение всички СМР. Посочено е също, че търговецът не би могъл да се позовава на нищожност на неустоечна клауза поради прекомерност, а окръжният съд правилно е приложил задължителната съдебна практика по ТР 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката, съобразно обжалваемия интерес.

2.Срещу посоченото по-горе определение № 1423/30.05.2025 г. по гр.д.

№ 147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, постановено по чл.248 от ГПК, в частите, с които не е уважено искането на ищците и на техния адвокат за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, е подадена частна жалба от С. Т. М. и К. Г. М. , чрез процесуален представител адв.С. И.- *АК, както и от адвокат С. И.- *АК в лично качество. Твърди се, че в обжалваните части определението е неправилно, като е направено искане за присъждане от страна на въззивния съд на осн.

5 чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката на ищците на сумата от 250 лв. – за явяване в о.с.з. на 08.07.2024 г. и сумата от 1318,68 лв. – за осъществено процесуално представителство на ищците по изпълнително дело № 573/2023 г. на ЧСИ Г.Михалев, образувано въз основа на издадена обезпечителна заповед по делото.

Постъпил е отговор по частната жалба от „Хоризонт Билдинг“ ООД, чрез процесуален представител адв. М. А., в който е посочено, че възраженията по частната жалба са неоснователни, като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на определението в обжалваните части.

3.Срещу посоченото по-горе определение по чл.248 от ГПК, в частите, с които е уважено искането на ищците и на техния адвокат за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК е подадена частна жалба от „Хоризонт Билдинг“ ООД, чрез процесуален представител адв. М. А. с твърдение, че неправилно в полза на адвоката на ищците по чл.38, ал.2 от ЗА са присъдени отделни разноски за явяване в съдебни заседания, като не е следвало да се присъждат и разноски в обезпечителното производство, тъй като първоначално допуснатото обезпечение е било отменено от горната инстанция. Изложени са и съображения, че не е ясна волята на съда и дали сумата от 4074,27 лв. е пълния размер на разноските дължими от ответника на ищците или това е допълнително присъдена сума извън разноските присъдени с решението в тяхна полза. Направено е искане за извършване на тълкуване на определение № 1423/30.05.2025 г. по гр.д. № 147/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, както и след отмяна на определението в обжалваните части да бъде постановено друго, с което молбата по чл.248 от ГПК да бъде изцяло оставена без уважение.