Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4498 от 30.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2277/2023
Вид
Определение № 4498
Подписан
30.11.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4498 гр. Варна, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100502277 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. , чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. от САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата над присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ.

В жалбата се излага, че решението на РС-Варна в обжалваната му част е неправилно.

Твърди се, че уважаването на исковете в пълните им размери би довело до по-справедливо и по-пълно обезщетяване на пострадалите, съобразно болките и страданията, които двамата търпят, имайки предвид актуалната съдебна практика и икономическата обстановка в страната. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи предявения иск в пълен размер.

В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна – „Савимекс“ ООД не депозира писмен отговор.

Постъпила е въззивна жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: 124034688, чрез процесуалния му представител адв. К.

К. от АК-Добрич, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, да заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН **********, сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ.

Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради постановяването му при нарушение на 1 процесуалноправни и материалноправни норми. Счита, че първоинстанционният съд не е определил размера на неимуществените вреди правилно. Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и размерът на уважените претенции да бъде намален до минимум.

В срока по чл. 263 от ГПК от насрещната по жалбата страна – Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв. Я. Я., е постъпил писмен отговор. Моли се подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Доказателствени искания в двете въззивни жалби и в отговора не са направени.

От двете страни се претендират разноски.

Постъпила е въззивна частна жалба входящ № 11569/14.02.2023г. по описа на РСВарна, подадена от „Савимекс“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АКДобрич, срещу решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, което има характер на определение, в частта му, в която РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл.

49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна. Счита, че първоинстанционният съд е следвало или първоначално да прекрати производството по предявените искове по чл. 49 от ЗЗД, като преди това събере дължимата държавна такса или при постановяване на определението си да събере дължимата държавна такса. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв.

Я. Я., оспорва частната жалба, като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отделил евентуално съединените искове, тъй като съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лева. Правилно не е събрана държавна такса, тъй като, когато между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е една, съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК. Главните искове по първоинстанционното дело произтичат от трудово правоотношение, защото правоотношението между загиналия работник и „Савимекс“ ООД изрично е обявено за трудово с акт на Инспекцията по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1от ГПК ищците по тези искове не следва да внасят такси и разноски по делото. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира, че решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, има характер на определение от категорията на тези по чл. 118 от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК в частта му, с която РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна и по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 118 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.

При това положение частна жалба входящ № 11569/14.02.2023г. по описа на РСВарна, подадена от „Савимекс“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АКДобрич, срещу решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, имащо характер на определение от категорията на тези по чл. 118 от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК в частта му, с която РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна и депозирания от насрещната страна отговор по нея, подлежат на разглеждане по различен 2 съдопроизводствен ред и следва да се разгледа в отделно частно производство.

Разглеждането на въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа на РСВарна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. , чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. от САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата над присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ; въззивна жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: 124034688, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-Добрич, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, да заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН **********, сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание чл. 200 от КТ и отговора по нея, следва да продължи под административния номер на въззивното гр. дело – № 2277/2023 год. по описа на ОС – Варна.

До приключване на частното производство, производството по настоящото в. гр. дело № 2277/2023 год. по описа на ОС – Варна, следва да бъде спряно, на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗДЕЛЯ производството по въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. , чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. от САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата над присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ.; въззивна жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: 124034688, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-Добрич, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, да заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН **********, сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание чл. 200 от КТ, отговора по нея и по: въззивна частна жалба входящ № 11569/14.02.2023г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: 124034688, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АКДобрич, срещу решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, имащо характер на определение от категорията на тези по чл. 118 във вр. с чл. 121, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в частта в която РС-Варна е прекратил 3 производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна и отговора по нея.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на въззивна жалба входящ № 11789/15.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. , чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. от САК, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна е отхвърлил исковете за разликата над присъдените суми от по 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева за всеки един от двамата - Ю. Т. Ю. и М. Т. З., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т.

Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ; въззивна жалба входящ № 13502/21.02.2023 г. по описа на РСВарна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: 124034688, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК-Добрич, срещу Решение № 4132/29.12.2022 г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в частта му, в която РС-Варна: е осъдил „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, да заплати на Ю. Т. Ю., ЕГН **********, и М. Т. З., ЕГН **********, сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, в резултат на трудова злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на основание чл. 200 от КТ и отговора по нея, ДА ПРОДЪЛЖИ под номера на настоящото въззивно гр. дело № 2277/2023 год. по описа на ОС-Варна.