Определение № 7512 от 23.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8098/2024
- Вид
- Определение № 7512
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7512 гр. София, 23.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110108098 по описа за 2024 година Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, с която срещу Р. М. С. е предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2000 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит от разстояние № ********, ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане, 230,94 лв. - договорна лихва за периода от 20.12.2023 г. до 18.06.2023 г., 11,11 лв. - обезщетение за забава за период 18.06.2023 г. до 07.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 46132/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022 г. между Р. М. С. и „Изи Финанс“ ЕООД, чрез сайта www.minizaem.com е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********, след регистрация на ответника в сайта, попълване на въпросник и натискане на бутона „Съгласен съм с общите условия“, след което кредитополучателят е получил преддоговорна информация, договор за кредит и общите условия към него на личния електронен адрес за потвърждаване.
Потвърждението е извършено по следния начин: ответникът е получил на своя електронен адрес специален линк, при отварянето на който е въвел предварително получен на телефонния си номер уникален код. След извършване на паричния превод от ищеца към ответника заемателят е получил обаждане за потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил своя снимка заедно с личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. По силата на сключения договор ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 2000 лв. на каса на „Изи пей“ АД, която той следвало да върне, заедно с договорна лихва на 6 вноски, от които 5 в размер на 333,33 лв. и последна шеста вноска в размер на 333,35 лв. за периода от 19.01.2023 г. до 18.06.2023 г., при лихва в размер на 40,15 %. Поддържа ответникът да не е направил плащания по договора, а всички вноски по същия да са падежирали. Сочи дължимото договорно възнаграждение да възлиза на сумата 230,94 лв., начислено за периода от 20.12.2023 г. до 18.06.2023 г.Ето защо, от падежа на последната вноска по кредита – 18.06.2023 г. ответникът е изпаднал в забава в погасяването на цялата дължима сума, поради което 1 и претендира обезщетение за забава за периода 18.06.2023 г. до 07.07.2023 г. в размер на 11,11 лв. Поддържа, че вследствие на неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответника, „Изи Финанс“ ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение. Оспорва автентичността на договора за кредит като твърди, че електронно волеизявление не принадлежи на ответника, както и че няма потвърждение на самоличността на последния и липсва съгласие за сключване на договора. Оспорва верността на договора за кредит. Твърди, че посочените в договора телефонен номер и имейл не са регистрирани на името на ответника. Оспорва, че ответникът е отправил волеизявление за сключване на договора, както и че е получил електронно съобщение за одобряване на кредит заедно с преддоговорна информация, СЕФ, Договор за кредит и общите условия към него. Оспорва ответникът да е получил договора за кредит на електронна поща ****_*****@*****, както и че потвърдил сключването му на посочения в исковата молба телефонен номер. Оспорва приложената разписка за превод на сумата 2000 лв. на „Изи пей“ АД, както и ответникът да е получил сумата.
Моли за отхвърляне на исковете.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание; че твърдяната сума е предоставена на кредитополучателя; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; настъпването на падежа на всяка една погасителна вноска; размерът на непогасената част от главницата по договора за кредит; размерът на непогасената част от договорната лихва; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че плащане на задълженията на падежа, както и положителните факти, на които основава възраженията си.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Следва към настоящото дело да се приложи ч.гр.д. № 46132/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на трето лице - „Изи пей“ АД да предостави разписката, която се попълва от касовия получател във връзка с извършеното от „Изи Финанс“ ЕООД плащане към „Изи пей“ АД, съдът намира за 2 основателно, тъй като ще допринесе за изясняване на спора от фактическа страна, но следва на ищеца да бъдат дадени указания да приведе доказателственото си искане в съответствие с разпоредбата на чл. 192 ГПК.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени в исковата молба задача, съдът намира за допустима, относима и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Доказателствените искания на ответната страна за изискване на служебна справка от СДВР Дирекция „БДС“, от „Виваком България“ АД и от „Нет инфо“ ЕАД следва да бъдат оставени без уважение, доколкото няма да допринесат за изясняване на делото от фактическа страна.
Съдът не намира за необходимо назначаване на поискана от ищеца съдебносчетоводна експертиза, с оглед на представените доказателства и допуснати доказателствени искания.
Искането на ответната страна задължаване на ищеца да представи оригинал на приложената за плащане разписка, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е оспорена нейната автентичност, а и същата представлява частен документ, чиято доказателствена стойност съдът ще цени съобразно останалите ангажирани доказателства.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 46132/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно- техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 230 евро, платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К. – тел. *********, което да се уведоми след внасяне на депозита.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 192 ал.1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи писмена молба, копие от която да се връчи на третотото, неучастващо в делото лице „Изи пей“ АД, въз основа на която да предостави посочената в исковата молба информация - разписката, която се попълва от касовия получател във връзка с извършеното от „Изи Финанс“ ЕООД плащане към „Изи пей“ АД. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 183, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на служебна 3 справка от СДВР Дирекция „БДС“, от „Виваком България“ АД и от „Нет инфо“ ЕАД.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.