Решение № 147 от 28.04.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. К., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100883 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца А. О. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., предявена чрез адвокат А. Д., срещу ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С., с която се иска да бъде признат за недействителен Договор за потребителски кредит № 1222172 от 06.01.2025 г., сключен между ищеца и ответника, съответно в качествата им кредитополучател и кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в ИМ, че на 06.01.2025 г., ищецът е сключил с ответника цитирания договор за заем, ведно със споразумение за консолидиране на плащанията от същата дата, като е постигната договореност за предоставяне на заемната сума от 7 000 лева при условия да я върне за срок от 18 месеца при лихва от 50%, ГПР от 63.31%, като първи пет вноски са с размер от 291.67 лева а останалите 13 по 708.27 лева, последната от които на 06.07.2026 г.

/грешно е обозначена друга дата в ИМ/, като общата дължима сума е в размер на 10 665.86 лева, със застрахователна премия от 40 лева и обезпечение поръчител/и.

Твърди, че с чл. 13, ал. 5 от договора е създадено задължение за предоставяне на обезпечение в 14-дневен срок, като при неизпълнение е посочена неустойка в размер на 6 656.45 лева.

Твърди, че договора и стандартния европейски формуляр не е посочено какво се включва в ГПР. Т върди направени плащания от ищеца в размер на 7 002.31 лева. Твърди нищожност поради нарушение на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, като счита, че 1 договорената неустойка представлява скрито възнаграждение, което не е включено в ГПР,, поради което се позовава на съдебна практика, че това представлява липса на този елемент от договорите за кредит, сключени с потребител, какъвто е ищеца.

Твърди нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави и необосновано висок размер.

Твърди наличие на заблуждаваща търговска практика с записването в договора на ГПР, което не е реално прилаганото в отношенията между страните.

Твърди нищожност и на споразумението за консолидиране, като изтъква сключването му на датата, на която сключен договора.

Предявява евентуално съединен два иска, по които, в случай, че бъде отхвърлен първият, да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 13, ал. 5 от договора е недействителна, а като самостоятелен иск в тази насока се иска и недействителност на клаузата на чл. 5, ал. 1, т.5.

По отношение на чл. 13 от договора, отнасящ се до създаване на задължение за представяне на обезпечение счита, че това противоречи на Директива 2008/48/ЕО, като противоречаща на добрите нрави и справедливостта.

По отношение на чл. 5, отнасящ се до размера на договорната лихва счита, че размера от 50% надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което счита, че това противоречи на добрите нрави.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК

Претендира разноски, както и възнаграждение по реда на 38 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника подава отговор чрез адвокат Х. М.. Прави искане за провеждане на информационна среща от процедура по медиация, като се позовава на договореност за това.

Оспорва предявените искове, като твърди съответствие с разпоредбите от ЗПК, съответствие с максималния размер на ГПР, съгласно ЗПК, като изтъква, че е задължен да посочи размера на ГПР към момента на договора, като е налице отлагателно условие за неустойката.

Оспорва твърдението за противоречие на договорната лихва с добрите нрави.

Счита за действителна неустойката.

Оспорва твърденията за неравноправност и заблуждаваща търговска практика.

Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски.

По делото са ангажирани само писмени доказателства от ищеца и ответника, които не са оспорени, като предвид тях и направените изявления, съдът намира от фактическа и 2 правна страна следното:

Ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключила с ответника – кредитодател, договор за потребителски кредит № 1222172/06.01.2025 г., съгласно който на първия е отпуснат заем в размер на 7 000 лева, като в договора е записано, че тази сума следва да бъде върната на 18 месечни вноски, 5 от които в размер на 291.67 лева и 13 по 708.27 лева, с последна вноска на 06.07.2026 г. Договорена е лихва от 50% и ГПР в размер на 63.31% с обща дължима сума от 10 665.86 лева.

Договора е сключен при условията на ЗПФУР

В договора е посочено само, че договора ще бъде обезпечен с поръчител.

С чл. 6 от договора е предвидено задължение за ищеца да обезпечаване на договора с един или двама поръчители в 14-дневен срок от сключване на договора за кредит.

С чл. 13, ал. 5 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение – осигуряване на поръчител, за ищеца възниква задължение да заплати на ответника неустойка в размер на 6 656.45 лева, като сумата е дължима след изтичане на срока за представяне/осигуряване на обезпечение. Посочено е също така, че тази сума не е включена при определяне на ГПР.

Страните са подписали и споразумение с датата на сключване на договора, съгласно което при непредставяне на обезпечение общите задължения се консолидират в размер на 10 665.86 и размера на неустойката от 6 656.45 лева, като по този начин е формиран размер на месечната вноска от 975 лева, като само първата от посочения общ брой е в размер на 747.31 лева.

При тези факти, установени по несъмнен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страните съдът намира, че предявения иск за недействителност на договора е изцяло основателен.

Без съмнение е налице задължение с договора за представяне на обезпечение, което е въведено с отделни клаузи от него, като е установен срока за представянето му и размера на неустойката при неизпълнение на задължението.

Без съмнение това е било известно при сключване на договора, в който не е отразено като разход по кредита размер на тази неустойка, като предоставянето на заемната сума преди представяне на обезпечение е отклонение от правилото в ОУ за представяне на такова при сключване на договора.

Само за пълнота следва да се отбележи, че е налице нищожност на клаузите отнасящи се до изискването за представяне на обезпечение заради принципното положение, че такова е допустимо и се представя преди сключване на договора чрез предоставяне на заемната сума, а не е последващо, както е договорено с допълнителното споразумение, а извън това, размерът на неустойката – половината от заемната сума, очевидно е извън предмета на неустойката като предварително определени вреди за една страна по договора при неизпълнение на насрещни задължения.

3

Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

Основание за този извод е задължителния характер на съдебна практика - Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., че невключването в ГПР на разходи по кредита се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект, след като продължава практиката за претенции по недействителни клаузи и договори.

Поради това съдът намира, че между страните е съществувало неформално заемно правоотношение, възникнало между ищеца и ответника, съгласно което първата е получила заемната сума от 7 000 лева и дължи връщане на тази сума, при установените в ЗЗД общи условия за неформално заемно правоотношение.

Предвид изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което следва да признае за недействителен-нищожен договор за потребителски кредит № 1222172 от 06.01.2025 г., сключен между ищеца и ответника.

На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 703 лева за направени разноски заплатената ДТ за производството, като сумата следва да се присъди в евро – 359.44.

В полза на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 200 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит № 1222172 от 06.01.2025 г., сключен между ищеца А. О. К., ЕГН ********** и ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ******.

ОСЪЖДА ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца А. О. К., ЕГН ********** сумата от 359.44 евро /703 лева/ за направени разноски.

ОСЪЖДА ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А. З. Д., Л№ 1000768210 сумата от 200 евро за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5