Решение № 4600 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4600 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330114288 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. И. И. против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - „Решение“ № ******г., сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от **** г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия- „Решение“ № ***** г., а с втория ответник на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД.

Договорът за кредит бил сключен при следните параметри: общ размер на кредита 500 лева, при срок на кредита 6 месеца, годишен лихвен процент в размер на фиксирани 36 %, а ГПР бил в размер на 43,56 %, платим на 6 равни месечни вноски в размер на 92,30 лв. всяка, с общ размер на всички плащания 553,80 лв. При условията на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, ищецът сключил на същата дата и договор за възлагане на поръчителство с втория ответник, съгласно който поръчителят ще отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по сключения договор за кредит. За предоставянето на тази допълнителна услуга той дължал на поръчителя възнаграждение в размер на 460,20 лв., което се дължало на месечни вноски съгласно погасителен план към договора за поръчителство, като то се заплащало по сметка на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Като краен резултат от сключения договор за кредит заемателят следвало да върне обща сума в размер на 1014 лв., от които: 500 лв.- предоставен заем по договора за кредит, 53,80 лв.- договорна лихва по кредита, 460,20 лв. възнаграждение за поръчителска услуга за обезпечаване на сключения договор за кредит. За срока на договора ищецът извършил плащания в общ размер на 500 лева, 1 като твърди, че договорът е потребителски по смисъла на ЗПК и по отношение на него следва да се прилагат императивните разпоредби на този закон. Сочи, че договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че заплащането на възнаграждение във връзка с изискването за предоставяне на обезпечение по чл. 4 от договора следвало да се включи като разход по кредита.

Договорът с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД нямал самостоятелен характер, а следвало да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото потребителят бил фактически принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредита. При включване на разхода за поръчителство в ГПР размерът на същия щял да надвиши значително императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. Изискваният от кредитора допълнителен разход представлявал случай на скрито оскъпяване на договора за кредит. Липсата на информация за този разход следвало да се осъществи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишавала ограничението по чл.

19, ал. 4 ЗПК, представлявало неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора за потребителски кредит. Посоченият размер на ГПР бил заблуждаващо по-нисък и представлявал заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ищецът смята, че при сключването на процесния договор е бил лишен от възможността да се запознае с пълния обем от свои задължения, като ответникът кредитор е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, представяйки стойност на ГПР, в която не са включени всички разходи по кредита, поради което договорът следвало да бъде обявен за недействителен и да бъде постановено, че ищецът следва да върне само чистата стойност на кредита в размер на 500 лева.

Договорът за възлагане на поръчителство бил акцесорен и единствено основание за сключването му бил договорът за кредит и предвиденото в него задължение. Предвид недействителността на договора за кредит и доколкото от постигнатите между страните уговорки не можела да се изведе друга причина за сключване на договора за възлагане на поръчителство, различна от обезпечение на заема, липсвало и основание за сключването на договора. Договорът бил лишен от основание, тъй като с него не се предоставяла услуга в полза на потребителя. На основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят следвало да върне само чистата стойност на кредита в размер на 500 лв., като ищецът твърди, че е направил плащания в общ размер на 500 лева. С оглед на изложеното по отношение на ответниците се иска да бъде прогласена недействителността на процесните договори. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че на **** г. между ищеца и ответника бил сключен процесният договор за кредит, въз основа на който ищецът още на същия ден усвоил сума в размер на 500 лева, като кредитът следвало да бъде върнат на 6 последователни месечни вноски, всяка от които в размер на 92,30 лева. Твърди, че към настоящия момент от кредитополучателя били заплатени само три вноски и била налице забава в плащанията. Неправилно било посочено от ищеца, че възнаграждението за поръчителство следвало да бъде заплащано на този ответник. От исковата молба не ставало ясно по кой от двата договора били извършени плащания в размер на 500 лева.

Счита, че договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 от ЗПК реквизити и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство, поради което е действителен. Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и счита, че ГПР е изчислен правилно и при спазване на формулата, предвидена в ЗПК. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит посоченият разход за поръчителство не е бил известен на ответника. Сочи, че не можело да бъде споделено мнението на ищеца, че при сключването на процесния договор за кредит той бил лишен от възможността да се запознае с пълния обем на своите задължения. По подробно изложените в отговора съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за присъждане на направените 2 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава сключването на процесните договори и прави признание на иска, като моли да бъде постановено решение по чл.

237 ГПК и да не бъдат възлагани разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като твърди, че с поведението си не дал повод за завеждане на делото.

С определение от **** г. на основание чл. 211 ГПК са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство обективно съединени насрещни искове от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД против А. И. И. с правна квалификация по чл. 79 вр. 240, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност, в случай че бъде уважен предявения първоначален иск за установяване на нищожност на договор, е предявен иск по чл. 23 ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 223,10 лева главница, представляваща остатъчния размер от усвоената главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия- „Решение“ № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – *** г. до окончателното й изплащане.

В насрещната исковата молба се сочи, че на *** г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като кредитодател и А. И. И. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия- „Решение“ № **** г. Твърди, че на същата дата И. усвоил главница по кредита в размер на 500 лева. Кредитът следвало да бъде върнат на 6 вноски до ****г., но към датата на подаване на насрещната искова молба в съда, общо заплатената сума от Н. по кредита била в размер на 276,90 лева, с която сума била погасена главницата. Претендира единствено остатъчния размер от усвоената сума след приспадане на заплатените вноски. По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция в размер на 223,10 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника по нея А. И..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По установителния иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр.

3 дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания, а именно нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, водещо до недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 ЗПК.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит тип кредитна линия – решение № ***** от **** г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 500 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата сумата следвало да се върне на 6 погасителни вноски всяка в размер от 92,30 лв., съгласно погасителния план (л.20 от делото), при лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите 43,56%. Общият размер на дължимите плащания по договора възлизал на 553,80 лв. съгласно погасителния план към договора. Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство от **** г., на основание чл.1 ал.2 от договора за кредит.