Решение № 5 от 07.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501739 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на С. В.

Я. с ЕГН **********,с постоянен адрес: *****, чрез процесуален представител адв. А.Панайотова, със служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“№16, ет.3, офис 1, подадена срещу Решение №1706/15.08.24г. по гр.д. №4155/2023 по описа на РС-Бургас, с което жалбоподателят ответник е бил осъден да заплати на въззиваемия ищец сумата от 1081,71лв., дадена от ищеца за обучението на ответника за периода 01.09.20г.-15.05.23г., съгласно споразумение от 01.09.20г. към Трудов договор №53/01.04.20г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска11.07.23г., до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва от 17,75 лв., начислена за периода от 16.05.23г. до 05.07.23г., а претенциите му за обявяване недействителността на клаузи:1.1,1.2,1.3,1.4 и 1.5 от Споразумението от 01.09.20г.към трудовия договор на ответника от 01.04.20г., са отхвърлени.

Жалбата съдържа съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение в горепосочените ЧАСТИ от крайния съдебен акт, като се дирят с оглед изхода от делото и съдебни разноски.

Доводите за неправилност са следните: Споразумението от 01.09.20г. не представлява Договор за повишаване на квалификацията на работника по смисъла на чл.234 от Кодекса на труда(КТ).Страните по делото са били в трудово правни отношения от над 10 години до момента на прекратяването им през 2023г., освен това ищецът ЦОБДУХЗ- гр.Бургас не е изпратил до ответника уведомление за изменение на трудовия договор, така както повелява чл.62, ал.3 от КТ.

Срещу произнасянето по насрещния иск се възразява с довода, че цитираните по- горе 1 клаузи от споразумението към трудовия договор от 01.04.20г.са санкционни, поставящи трудовоправната връзка в зависимост или добавящи към нея уговорки с гражданско правен характер, чийто предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение(ТПО). Конкретно се поддържа, че първо: модулите за обучение по програмата не са посочени с точна продължителност, а работодателят има право да ги променя по всяко време едностранно; второ: чрез паричната претенция на работодателя за обезщетение на причинените вреди се иска връщането на всички получени от работника трудови възнаграждения, което нарушава принципа на възмездност на труда, а също чл.242 и чл.271 ал.1 от КТ, освен това клаузата за обезщетение не е свързано с виновно поведение на работника или служителя, следователно прилагайки я в настоящия казус, работодателят би получил недължима облага- вече изплатеното на работника възнаграждение, което нарушава принципа,залегнал в чл.8, ал.1 от КТ за добросъвестно упражняване на правата по ТПО.Крайният резултат е отказ на работника да получи трудовото си възнаграждение, който отказ, съгласно чл.8, ал.4 от КТ, е недействителен;трето:с оспорваните по делото клаузи от споразумението се санкционира неизпълнение на неточно и неясно формулирани задължения на работника;четвърто: оспорените клаузи съдържат отказ от трудови права, явяващ се също недействителен предвид чл.8, ал.4 от КТ и той следва да се замести с прилагането на императивните разпоредби на закона или с предвиденото в колективния трудов договор.Страните по ТПО не могат да се позоват на недействителност- пълна или частична, ако тя не бъде обявена и решението за това не им бъде връчено;пето: посочените по-горе клаузи са с трудово правен характер и могат да бъдат предмет на искове за прогласяване на тяхната недействителност по реда на чл.74, ал.4 от КТ;шесто: ВКС приема договора по чл.234, ал.1 от КТ за трудов, но по въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, прилага общите правила на гражданския закон, досежно отговорността за неизпълнението. Обявяването на недействителността на трудовия договор можело да се осъществи както в самостоятелен исков процес, така и във висящ такъв по трудов спор.В случая ответникът имал правен интерес от това да обяви горепосочените клаузи на трудовия си договор за недействителни, независимо дали към момента на подаване на исковата молба има висящ спор относно изпълнението на някоя от тях; седмо: посочените в насрещния иск клаузи са уговорени в противоречие с чл.48,ал.1 и ал.3 от КРБ,т.к. е константна практиката на ВКС, че работодателят няма право да налага забрана на работниците си да прекратяват едностранно трудовото правоотношение, след като такива възможности са изрично предвидени в КТ;осмо: курсът е по „кинезиология“, възприемана в научните среди като метод за диагностика и лечение чрез алтернативна медицина, поради което не води до придобиване на никаква професионална квалификация за провеждащия го, нито до получаването на някаква квалификационна степен съобразно националните или международните стандарти- курсът дори не приключва с получаването на сертификат и е единствено за нуждите на работодателя.Така курсът, представлявайки реално не средство за професионална квалификация на работника, а незаконосъобразен способ за принуждаването му да полага труд при ищеца за срок от три години, води до пълната недействителност на споразумението от 01.09.20г., поради липсата на предмет, заобикаляне на и противоречие с чл.234 от КТ и поради накърняване на добрите нрави.Освен това отговорностите,поети при неизпълнение на задълженията на работника във връзка с обучението му, противоречат на принципа за свобода на труда, заложен в КРБ.

В обобщение се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и произнасяне на БОС по същество, при отхвърляне на заявените претенции изцяло и при 2 уважаване на насрещния иск за обявяване недействителността на клаузи:1.1,1.2,1.3,1.4 и 1.5 от Споразумението от 01.09.20г. към трудовия договор на ответника от 01.04.20г.

Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем ЦЕНТЪР ЗА КОМПЛЕКСНО

ОБСЛУЖВАНЕ

НА

ДЕЦА

С

УРЕЖДАНИЯ

И

ХРОНИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ(ЦКОДУХЗ)- гр.Бургас с БУЛСТАТ 177425890, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Зорница“ ул.“Урал“ №1, представляван от д-р Пепа С. Ралчева – Директор, чрез адв. С.Стефанова от БАК с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №57, ет.2.

Въззиваемият счита жалбата за неоснователна. Намира, че всички изложени в нея доводи представляват преповтаряне на съображенията, вече изнесени в отговора на исковата молба и съответно неподкрепени от събраните по делото доказателства, респективно от приложимото към казуса право.За невярно фактически се сочи твърдението на жалбоподателя, че трудовият договор от 01.04.20г. е пореден за страните, като се поддържа, че действително е първият сключен между тях. Освен това страната се солидаризира с правните съображения на първоинстанционния съд, обосноваващи и крайните му изводи по спора.Счита, че работодателят в случая надлежно е изпълнил всички свои задължения по договора, докато работникът- не, поради което носи предвидената в договора отговорност за неизпълнението.

Изразява се съгласие и с мотивите на първата инстанция, обосновали отхвърлянето на заявените насрещни искове като неоснователни и недоказани.Страната намира атакуваните клаузи от споразумението за валидни и произвеждащи правен ефект.

Моли за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваните части и за присъждането на деловодни разноски за производството пред въззивния съд.

Не ангажира нови доказателства.

В срока за отговор на жалбата е подадена насрещна въззивна жалба от ЦКОДУХЗ, насочена срещу решението на първата инстанция в ОТХВЪРЛЯЩИТЕ ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЧАСТИ, за разликата в главницата над присъдените 1081,71лв. до поисканите 2290,81лв. и за разликата в мораторната лихва над присъдените 17,75 лв. до поисканите 32,45лв. В тези части решението се сочи за неправилно и необосновано.

Страната е съгласна, че сключеното към трудовия договор споразумение от 01.09.20г. има характер на договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работника или служителя по смисъла на чл.234 от КТ, но намира за незаконосъобразно подменена от РС волята си вместо за пълно, за частично репариране на вреди, при липсата на вписани уговорки и условия за обезщетение при частично неизпълнение на задълженията, каквото първоинстанционният съд приема за налично в акта си.

Освен това горният подход нарушавал целта на сключеното споразумение, да бъдат възстановени всички вложени за обучението на работника средства и се постигала неравнопоставеност на страните по договора, като при това се давало предимство на неизправния контрагент. Поддържа се, че при неизпълнение на задължението на обучения работник да полага още три години труд при работодателя повишил квалификацията му, се дължи възстановяване на пълната сума, инвестирана в проведеното обучение.

3

Излагат се допълни съображения в насока приложимото към спора материално право, като се акцентира, че по отношение на договора по чл.234 от КТ се прилагат правилата на ЗЗД, че отговорността по чл.234, ал.3 от КТ съставлява специална хипотеза на чл.79, ал.1 от ЗЗД (цитира се съдебна практика в подкрепа на довода), поради което изводите за дължимо частично обезщетение са необосновани и неправилни.

Моли са за уважаването на пълните заявени по делото размери на исковете за обезщетение, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и за поисканата мораторна лихва. Дирят се деловодни разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба на С. Я. и насрещната въззивна такава на ЦКОДУХЗ за редовни и допустими, а проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо в цялост.

По съществото на спора, предвид оплакванията на страните за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№4155/23г. по описа на БРС е образувано по предявени от „ЦЕНТЪР ЗА КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ХРОНИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ“ - гр. Бургас срещу С. В. Я. от гр. Бургас, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. с т. 1, вр. с ал. 1 КТ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 290,81 лв.,разходвана от ищеца за обучения на ответника за периода 01.09.2020г. - 15.05.2023г., съгласно Споразумение от 01.09.2020г. към Трудов договор № 53/01.04.2020г., както и сумата от 32,45 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.05.2023г. до 05.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба посочените претенции се обосновават със следните твърдения: между страните е сключен Трудов договор № 53/01.04.2020г., по силата на който ответникът е заемал длъжността „старши рехабилитатор, ерготерапевт“ при ищеца. На 01.09.2020г. било сключено и споразумение към трудовия договор, съгласно т.1.1 от което „по време на трудовото правоотношение между страните, при възникнала необходимост за обучение на служителя за повишаване на квалификацията /преквалификацията/ му и при възможност за финансиране на обучението от страна на работодателя, същият ще финансира обучението на служителя, за което обучаемият се задължава да работи при работодателя по квалификацията си или на длъжност:

„кинезитерапевт“ в продължение на три години след завършване на финансираното от работодателя обучение“. В т.1.5 от споразумението било уговорено, че в случай, че обученията са няколко, срокът от три години по смисъла на т.1.1 започва да тече след завършване на последното обучение, финансирано от работодателя. В т. 3, б. „д“ било уговорено и задължение на служителя в случай, че напусне преди изтичането на тригодишния срок съгласно т. 1.1, да обучи кадър за своето място, да го въведе в работата и да му я сдаде, както и да изплати на работодателя цялата сума, инвестирана в неговото обучение, като същата става изискуема от момента на напускането.