Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 23.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 242/2025
Вид
Решение № 136
Подписан
23.10.2025
В сила
23.10.2025
Състав
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ИВАН ИВАНОВ, ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Ловеч, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600242 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба до Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ от Б. Ф.

А.,в която сочи,че с присъда № 7/27.03.2025 год. постановена по НЧХД № 230/2024 г. по описа на PC Тетевен е признат за виновен в това, че на 12.07.2024 год. около 02,30 часа в коридора на ФСМП гр. Тетевен при МБАЛ ,д-р Ангел Пешев" гр. Тетевен, обл Ловешка, чрез нанасяне на удар с крак в областта на ляво бедро и захапване н областта на лява буза, умишлено е причинил на Р. А. Й. от с. Б., обл. Лове лека телесна повреда, с разстройство на здравето изразяваща се в травматичен хематом по предната страна на ляво бедро в горна трета и разкъсно-контузна рана на лявата буза с характер на ухапване, които са му причини ли временно и разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание чл. 130, ал., като го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 отложил за срок от три години от влизане на присъдата в била. С присъдата е осъден да заплати на Й. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3500 лева и разноски по делото.

Счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, 1 поради което моли ЛОС да я отмени,като сочи следните основания:

По делото са разпитани множество свидетели, някои от които дават противоречиви показания, които не се подкрепят от останалите доказателства, а съдът неправилно се е позовал на тях, без да изчисти противоречията. Свид.

К., който ги разтървал с Й. в протокол от 03.12.2024 год. в съдебно заседание посочи, че когато ги е разтървал Й. не е имал нараняване на лицето. Посочил, че един от младежите, без да е сигурен дали това е тъжителя Й. е излязъл и след няколко минути се върнал с рана на бузата за да бъде обработена.

Свидетелят е категоричен, че е видял само, че двамата са се скопчили един в друг и в момента в който ги е разтървал не е видял рана. В последствие е пояснил, че раната която е обработил е била прясна кървяща и ако е била налична към момента на сбиването между него и Й. и при разтърваването е щял да я види /стр.3/. Това се потвърждава дори от племенника на Й..

Съдът е постановил своята присъда при съществени противоречия в показанията на свидетелите, които не са изчистени с очна ставка или допълнителен разпит и неизяснени обстоятелства. Не са приложени охранителните каМ. отвън от паркинга където е бил Й. с оглед обстоятелството, че е излязъл без нараняване на лицето, а се е върнал около половин час по-късно с разкъсно-контузна рана прясна и кървяща.

Първоинстанционкият съд е направил неправилна преценка на събраните доказателства, но тъй като към момента не са обявени мотивите към съдебният акт, след като се запознае с тях сочи,че ще изложи допълнителни конкретни възражения.

Във връзка с горното, моли ЛОС да приеме, че подадената въззивна жалба е основателна и да отмени присъдата, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Моли да му бъдат присъдени разноските за всички инстанции.

Постъпили са и допълнителни мотиви към въззивната жалба,в които сочи,че са във връзка с подадена Вьззивна жалба вх. № 2497/08.04.2025 год. срещу присъда № 7/27.03.2025 год. постановена по НЧХД № 230/2024 г. по описа на PC Тетевен, с която Б. Ф. А. е признал за виновен в това, че на 12.07.2024 год. около 02,30 часа в коридора на ФСМП гр. Тетевен при МБАЛ „д-р Ангел Пешев" гр. Тетевен, обл. Ловешка, чрез нанасяне на удар с крак в областта на ляво бедро и захапване н областта на лява буза, умишлено причинил на Р. А. Й. от с. Б., обл. Ловешка лека телесна повреда, с разстройство на здравето изразяваща се в травматичен хематом по предната страна на ляво бедро в горна трета и разкъсно-контузна рана по лявата буза с характер на ухапване, които са му причинили временно и разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание чл. 130. ал., е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което чл. 66 е отложело за срок от три години от влизане на присъдата в сила,както и да 2 заплати на Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева и разноски по делото е получено съобщение № 202543303335/0404.2025 год. връчено на 22.04.2025 год. В съобщението е посочено,че са дадени указания за отстраняване на нередовности във въззивната жалба, но не е посочено в какво се изразяват, а е изписан диспозитива на присъдата и срока за нейното обжалване.

След депозиране на въззивната жалба с Разпореждане № 131/09.04.2025 год. връчено на 22.04.2025 год. същата е оставена без движение, като е посочено, че въззивната жалба е бланкетна, не отговаря на изискванията на чл.

320, ал.1 от НПК и не е внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд Ловеч. В съдебният акт е посочено, че мотивите са изготвени.

Сочи,че във връзка с указанията дадени в Разпореждане № 131/09.04.2025 год. по НЧХД № 230/24 г. на PC Тетевен и в указания срок отстранява посочените нередовности.

Уточнява,че държавна такса в размер на 6 лева по сметка на Окръжен съд Ловеч за въззивно обжалване на присъда е внесена от подсъдимия Б. Ф. А. през Изипей, а вносната бележка е депозирана в Районен съд гр. Тетевен на 17.04.2025 год.

След запознаване с мотивите към обжалваната присъда поддържа изцяло Въззивната жалба, като считам, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Счита, че първоинстанционният съд е направил непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до постановяване на осъдителна присъда

По делото са разпитани множество свидетели, които дават противоречиви показания, неподкрепени от останалите доказателства. Съдът е постановил своята присъда при съществени противоречия в показанията на свидетелите, които не са изчистени с очна ставка или допълнителен разпит.

Неизяснените обстоятелства в постановената присъда касаят какво точно се е случило на 12.07.2024 год. около 02,30 часа в коридора на ФСМП гр. Тетевен, при МБАЛ „Д-р Ангел Пешев" Тетевен.

Налице е противоречие в показанията на свид. С. Р. Й., който в прот. от 15,10.2024 год. е посочил „....точно преди да излезе на вратата чувам някакъв шум зад мен и се обръщам и чичо ми и Б., Б. махаше с ръце, крака, а чичо ми гледаше да се хване у него и по едно време видях, че Б. захапа чичо ми на лявата скула на бузата, след това те там, гой посягаше с крака, ръце, разтървахме ги, разделям ги, дойде и Ф. и хвана баща си - Б. и ги разделихме.

Аз видях, като замахва с крак и ръце обаче с десния крак удари чичо в лявата страна на крака, аз гледах да ги разделя, може да не съм видял нещо....".

В същият протокол от показанията на свид. Ф. Б. Ф. „....по едно време се появи на И. баща му Р., тъжителя с неговия племенник, свидетеля от залата, с 3 влизането си понеже бяхме в централната на фоайето започна да ни ругае и започна да казва как ще ни убива, как ще ни разчленява, как ще ни изсели това семейство и не може ние да казваме как ще се събират синовете му и докато в цялата ситуация тръгнах да му разказвам се сборичкаха баща ми с Р., аз тръгнах да ги разтървавам и момчето свидетеля и той помага да" ги разтървем , сбутахме се в стената и в самата суматоха в сбутването незнам какво се е случило, защото ние искахме да се приключи от там дойдоха докторите и ги изтикаха навън Р. и с. Минаха 30 - 40 минути, или повече около частите се появиха пак наново Р. и племенника му, ние седяхме, те влезнаха и се указа че има нараняване на скулата.....но по време на сборичкватето не съм видял баща си да ухапва тъжителя...." Подсъдимия Б. А. Ф. е дал обяснения, в които е посочено „.... И се сдърпахме с него, хванахме се смотахме се там във фоайето с ръце това онова и това беше....с. и Ф. ни разтърваха, разделяха ни там, мисля че медицинска сестра беше и доктора....нямам спомен да съм го захапвал, нямам спомен да съм го ритал c крак когато ни разтърваха тъжителя нямаше кръв по себе си със сигурност щях да го видя както твърдят, че има кръв, поне аз щях да имам кръв по мен, а аз нямам нищо. Когато се върна Р. след около 30 минути видях, че има нещо по лицето и той помоли доктора да го превърже....". При проведеното интервю и психологично изследване на подсъдимия е посочено, че има ясни спомени за случилото се, но не е ухапал тъжителя.

В протокол от 03.12.2024 год. при разпита на свид. К. Х. К. — служител във ФЦСМП гр. Тетевен, който е очевидец на случилото се" ....те се сбиха просто се вкопчиха един в друг, аз в началото не предположих, че е възможно да е ухапан, не видях други неща или е одраскан или е ухапан, беше разкъсноконтузна рана.... Боят беше в истински смисъл на думата, размениха си удари с ръце, с всичко. В момента когато отидох да ги разтървавам аз бях преди това там не видях рана на тъжителя на бузата....Раната, с която дойде тъжителя беше кървяща, прясна, ако е била налична към момента на сбиване щях да я видя....те се вкопчиха и се биеха до вратата на един метър от мен....след някакви минути се върна този, който беше ухапан не беше много, незнам точно, някъде около паркинга на болницата и се върна да получи помощта, която сме му оказали с този фиш..."

В протокол за разпит от 03.12.2024 год. на свид. П. П. Ф. служител във филиала на ЦСМП гр. Тетевен, който е бил на смяна е посочил, че не си спомня скандал, бил е отвън, накарали са го да обработи раната и той е записал във фиша че „при сбиване получил разкъсно-контузна рана на лявата буза". Свидетелят не е посочил, кой го е накарал да обработи раната, какво е било естеството и, както и по чии данни на тъжителя или на трето лице е направил отбелязването в графата за начина на получаване, което има съществено значение за правилната преценка на писмените доказателства 4 приети и приложени по делото.

Свид. К., който ги е разтървал с Й. в протокол от 03.12.2024 год. в съдебно заседание посочил, че когато ги е разтървавал, Й. не е имал нараняване на лицето. Посочил е, че един от младежите, без да е сигурен дали това е тъжителя Й. е излязъл и след няколко минути се върнал с рана на бузата за да бъде обработена. Свидетелят е категоричен, че е видял само, че двамата са се скопчили един в друг и в момента в който ги е разтървал не е видял рана.

В последствие е пояснил, че раната която е обработил е била прясна кървяща и ако е била налична към момента на сбиването между А. и Й. и при разтърваването е щял да я види /стр.3/. Това се потвърждава дори от племенника на Й.

На страница трета от мотивите първоинстанционният съд без да изчисти противоречията в показанията на свидетелите е приел за установено „....подсъдимият реагирал веднага на изречените думи от тъжителя, като тръгнал към същия и успял да му нанесе удар с крак в областта на лявото бедро на тъжителя, след което двамата се вкопчили в близост до входната врат; и непосредствена близост на д-р К., същият веднага реагирал на случилото се, като им казал да напускат, че ще извика полиция , като успял заедно със свидетеля Й. и свид. Ф. да разтърве подсъдимия и тъжителя.

Малко след това тъжителят се върнал в спешна помощ, тъй като раната от ухапването от подсъдимия кървяла и му била оказана спешна помощ....".

Не е ясно, а и в мотивите на съда не е посочено въз основа на кои показания, и на кой свидетел е направен извода за удар с крак в областта на ляво бедро, тъй като никой от свидетелите не посочва удар с крак по бедрото.

Съдът е посочил, че не кредитира показанията на свид. Ф. и обясненията на подсъдимия, че не е ритал тъжителя. А свидетелят с. Й. - племенник на тъжителя, на чиито показания първоинстанционният съд се позовал е посочил и това е отразено и в мотивите на стр. 4, „...че е нанесъл по тъжителя...", а свид. К. е посочил „....аз ги разтървах и единия излезе и се върна след няколко минути с рана на бузата...". В тази връзка изводът на съда, че единствено действията на подсъдимия са в причинна връзка с причинените телесни увреждания на тъжителя е немотивиран.