Решение № 108 от 21.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Б., 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.И.И. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от С.И.И. Гражданско дело № 20251810102922 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба (ИМ) на А. Г. В., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „****“ ****, ****, ****, ****, чрез адв. Д. Г., гр. Т., ул. „****“ ****, срещу „****“ ЕАД, ЕИК: ****, и „****“ ЕООД, ЕИК: ****, двете дружества с адрес: гр. С. бул. „****“ № ****, сграда ****, Бизнес център „****“, с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

В ИМ на А. Г. В. се твърди, че: На **** г. между нея като кредитополучател и „****“ ЕАД като кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който кредитодателят отпуснал кредит на кредитополучателя в размер на 6 000 лв. срещу задължение да му върне, освен главницата, още и ГЛП от 39.43 %, ГПР 47.40 %, на двадесет и четири равни ежемесечни вноски; или всичко в размер на 8 837.43 лв. В чл. 4, ал. 1 от договор било уговорено, че ако кредитополучателят не предоставел конкретно описано обезпечение: банкова гаранция – в десетдневен срок от подаване на заявлението, или да намери поръчител в срок до 48 ч. от подаване на заявлението, кредитът щял да се обезпечи съгласно общите условия (ОУ) към договора. В случая кредитополучателят сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „****“ ЕООД, което се задължил да гарантира изпълнението на дълга на кредитополучателя пред кредитодателя срещу възнаграждение от 4 739.76 лв. Кредитополучателят бил платил на кредитодателя сумата от 6 510 лв. за целия договор, който бил в размер на 13 577.19 лв. (при прибавяне към него на възнаграждението за поръчител). Развиват се доводи, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не бил включено възнаграждението за поръчителство, дължимо на „****“ ЕООД. Отстоява се още, че и договорът за кредит и договорът за поръчителство били нищожни на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т.

20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. При това кредитополучателят дължал на кредитодателя само чистата стойност на кредита (т. е. главницата). С оглед на изложеното А. Г. В. моли БРС да обяви за нищожни процесните договори за кредит и за поръчителство и да осъди кредитодателят да върне на кредитополучателя сумата от 510 лв., платена свръх чистата стойност на кредита от 6 000 лв., т. е. без основание: чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

1

В отговора на исковата молба (ОИМ) на „****“ ЕООД се заявява, че процесният договор за поръчителство бил валиден, а искът на В. – неоснователен. Доводите за това били: (1) Възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР на кредита.

(2) „****“ ЕАД не било уведомено дори за поръчителството. (3) Не била налице заблуждаваща практика при сключването на този договор. (4) Обстоятелството, че двете дружества били свързани, не водело до нищожност на договора. Моли БРС да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски; възразява се срещу претенцията за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. при условията на евентуалност моли съдът да присъди минимално възнаграждение на ищеца.

В ОИМ на „****“ ЕАД се релевират доводи, че договорът за кредит бил валиден, тъй като в него не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство; поради това че ищецът сам взел решение да сключи договора с „****“ ЕООД. Моли БРС да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски; възразява се срещу претенцията за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. при условията на евентуалност моли съдът да присъди минимално възнаграждение на ищеца.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На **** г. между А. Г. В. като кредитополучател и „****“ ЕАД като кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който кредитодателят опуснал кредит на кредитополучателя в размер на 6 000 лв. срещу задължение да му върне, освен главницата, още и ГЛП от 39.43 %, а ГПР – от 47.40 %, на двадесет и четири равни ежемесечни вноски; или всичко в размер на 8 837.43 лв. В чл. 4, ал. 1 от договор било уговорено, че ако кредитополучателят не предоставел конкретно описано обезпечение: банкова гаранция – в десетдневен срок от подаване на заявлението, или не предложи намери поръчител в срок до 48 ч. от подаване на заявлението, кредитът щял да се обезпечи съгласно ОУ към договора. Това наложило кредитополучателят да сключиДоговор за предоставяне на поръчителство с „****“ ЕООД, което се задължил да гарантира изпълнението на дълга на кредитополучателя пред кредитодателя срещу възнаграждение от 4 739.76 лв. Така размерът на цялата сума, която кредитополучателят дължал на кредитодателя, била 13 577.19 лв. (при прибавяне към него на възнаграждението за поръчител). Кредитополучателят бил платил на кредитодателя сумата от 6 510 лв. за целия договор, за което са представени платежни нареждания, а и плащанията не се оспорват от „****“ ЕАД.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с (1) установителен иск (УИ) на А. Г. В. срещу „****“ ЕАД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ЕАД, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; и (2) УИ на А. Г. В. срещу „****“ ЕООД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ЕООД, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т.

20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; и с (3) осъдителен иск (ОИ) на А. Г. В. срещу „****“ ЕАД, с който се иска дружеството да бъде осъдено да плати на физическото лице сумата от 510 лв.

(260.76 евро), платена без основание по нищожния договор за кредит: чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Ответните дружества възразяват срещу всеки предявените срещу тях искове.

При разпределението на доказателствената тежест съдът е указал на страните, че по делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. ****, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно 2 известни факти). На основание чл. ****, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. ****, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на страните, всички факти са безспорни, поради което спорът се концентрира върху правото. Това означава, че всяка от страните трябва обоснова правните си доводи в полза на не/действителността на договора за кредит и за поръчителство.

Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество „****“ ЕАД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 от ЗПК. От друга страна, А. Г. В. по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13 т. 1 ДР на ЗЗП. В този смисъл сключеният между страните договор е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл. 143-148 ЗЗП.

С характеристика на потребителски договор е и сключения между ищцата и ответника „****“ ЕООД договор за поръчителство, който в случая се явява акцесорен на предоставения Договор за кредит № ****/**** г., поради което следва да се приеме, че действието на Договора за поръчителство е обусловено от валидно сключеното главно правоотношение. В този смисъл двата договора следва да бъдат разгледани съвместно, още повече, че „****“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД и това обстоятелство е ноторно, поради което е очевидно, че ответниците по делото в качеството на кредитодател и поръчител са свързани лица.

Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР по договора за кредит, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като ГПР от общия размер на предоставения кредит.

В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е предвидено, че: „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на п****гането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Изложеното сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.40 %, но от съдържанието на договора не може да се изведе извод за кои точно разходи става въпрос и по какъв начин е формиран ГПР. Още повече, че при наличието на задължение за потребителя да заплати и възнаграждението за поръчителство, същото несъмнено има характеристика на твърдо уговорен разход, поради което е следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. С така уговорената клауза за заплащане на възнаграждение на поръчителя, върху потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, за който, ако би имал необходимата информация чрез включването му в разходите по кредита, то той би могъл да има ясна и точна информация относно размера на месечната си вноска и избор дали да сключи договора за кредит при тези условия. В случая се получава така, че в договора е посочено ГПР от 47.40 %, или 2 837.43 лв., без в него да се включи възнаграждението за поръчителство, което е в размер 4 739.76 лв.; при главница от 6 000 лв. и включването на последния разход към ГПР, то размерът на ГПР всъщност възлиза на 126.29 %.

Констатираните обстоятелства несъмнено поставят потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото не е имал ясна и точна информация за оскъпяването на отпуснатия му кредит и сочат на очевидно противоречие с чл. 3, §1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Посочването по този начин на ГПР в процесния договор на практика прави невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти, които го формират 3 и дали са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. С посочената правна норма, законодателят цели да предостави на потребителя максимално точна и ясна информация за разходите, които дължи във връзка с отпуснатия му кредит, за да бъде информиран по разбираем начин дали следва да сключи договора при предоставените му условия.

Гореизложеното сочи, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но по недвусмислен начин да бъдат посочени и всички разходи, които кредитополучателят ще следва да извърши и които са отчетени при формиране на ГПР.