Решение № 265 от 22.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Велико Търново, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500245 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 48 от 14.01.2025 година по гражданско дело № 799/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е признато за установено, че М. М. А. на основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – град Варна парично вземане в размер на 627.31 лева – главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 24.07.2023г. до 23.10.2023г. – ФП *** от 24.07.2023г., ФП № 0340442861 от 23.08.2023г и ФП № ********** от 23.10.2023г., за обект с аб. № 0501801020, с. Писарево, ул. „Св. Св.

Кирил и Методий“ № 15, кл. № 1500181874, лихва – мораторна лихва в размер на 17.62 лева от 25.08.2023г. до 30.11.2023г., законна лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 22.12.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена Заповед № 1167 от 22.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2657/2023г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. Със съдебното решение М. М. А. е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД – град Варна сумата в размер на 980.00 лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата в размер на 75.00 лева – разноски в заповедното производство.

1

Недоволен от така постановеното решение е назначеният на ответника особен представител, който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си последният развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като е приел, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение. Посочва, че фактът на собствеността на процесния недвижим имот сам по себе си не доказва наличието на последното. Твърди, че по делото е недоказан пълно и главно фактът, че ответницата е потребила посоченото в исковата молба количество електрическа енергия. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемата страна заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Развива съображения, че облигационното правоотношение между страните е възникнало на основание ЗЕ, който обвързва собствеността на електроснабдения имот с ползвателя на същия. Посочва, че приетата по делото СТЕ доказва преминалото през СТИ количеството електроенергия, за което е начислена исковата сума. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на адв. Хр. Хараламбиева-Йорданова – ВТАК, в качеството й на особен представител на М. М. А., е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предявен от „Енерго-Про Продажби“ АД – град Варна срещу М. М. А.. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в село Писарево, община Горна Оряховица, ***, за който е разкрита партида с клиентски № 1500181874 и абонатен № 0501801020, както и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 11.06.2023 година до 10.10.2023 година ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 627.31 лева и за която са издадени посочените в исковата молба фактури.

Посочва, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане на сумите по фактурите, въпреки настъпилата изискуемост на същото, поради което дължи и 2 обезщетение за забава в размер на 17.62 лева, считано от падежа на всяка една от фактурите до 30.11.2023 година. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 2657/2023 година на ГОРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 627.31 лева представляваща главница за консумирана, но незаплатена ел. енергия в процесния обект за периода от 11.06.2023 година до 10.10.2023 година, както и сумата в размер на 17.62 лева - мораторна лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от фактурите до 30.11.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Развити са съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, но по същество – неоснователни. Посочва, че от една страна между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, а от друга – че ответницата не е потребила посоченото количество електроенергия през посочения период. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.

От приложената по делото Справка № 1605141 от 06.12.2023 година на Служба по вписванията /л. 73-77 от първоинстанционното дело/ се установява, че ответникът е придобил собствеността върху обекта, за който е начислена процесната електроенергия на 02.09.2020 година, като видно от справката към датата на същата имотът не е прехвърлен на друго лице от ответника.

Видно от приложените по делото Фактури №№ 0339278857 от 24.07.2023 година, *** от 23.08.2023 година и 03432649730 от 23.10.2023 година; Справка за потреблението към 15.03.2024 година; Извлечение за фактури и плащания към 14.03.2024 година; Извлечение от сметка към 30.11.2023 година /л. 6-13 от първоинстанционното дело/, на М. М. А. е начислена за плащане сумата в размер на 627.31 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 11.06.2023 година до 10.10.2023 година за обект в село Писарево, община Горна Оряховица, ***, за който е разкрита партида с клиентски № 1500181874 и абонатен № 0501801020, и за която е начислена и лихва за забава в размер на 17.62 лева за периода от падежа на всяка една от фактурите до 30.11.2023 година.

По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби", Решение № 3

ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР, Извадка от вестник "Черноморие" и "Дневник" от 30.11.2007 година, Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 14-26 от първоинстанционното дело/.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /л.

90-95 от първоинстанционното дело/ се установява, че номерът на електромера, отчитащ ел. енергията в обекта на потребление с абонатен № 0501801020 през процесния период от 11.06.2023 година до 10.10.2023 година е 1127011703784705.

Същият е Applied Meters тип AMS B1B и е вписан в публичния регистър на БИМ за одобрените средства за измерване под № 1781. Процесното СТИ е метрологично годно до 2028 година. Максималното количество електроенергия, което може да бъде потребено в обект с абонатен № 0501801020 е 8280 kWh за всеки един отчетен период от 30 дни, посочен в Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца.

Количествата електроенергия, отразени в Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца към дата 15.03.2024 година е възможно да бъдат потребени в обект с абонатен № 0501801020 за процесният период от 11.06.2023 година до 10.10.2023 година. Количествата електроенергия, отразени в справката за потреблението съответстват с фактурираните количества, отразени в процесиите фактури: Фактура № 0339278857 от 24.07.2023г. за периода 11.06.2023г. - 10.07.2023г.; Фактура № 0340442861 от 23.08.2022г. за периода 11.07.2023г. - 10.08.2023г. и Фактура № ********** от 23.10.2022г. за периода 11.09.2023г. - 10.10.2023г. Същите са начислени по редовни отчети: на 10.07.2023г.; на 10.08.2023г.; на 10.09.2023г. и на 10.10.2023г. и могат да бъдат измерени от процесния електромер, съответно могат да бъдат отчетени за процесният период от 11.06.2023г. до 10.10.2023г. Количествата електроенергия, посочени в справката за потребление са остойностени правилно, съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответните периоди. При редовен отчет инкасаторът „засича“ потреблението на абоната измерено чрез СТИ - разликата между старо и ново показание показва реално преминалото и измерено количество електроенергия за отчетния период (един месец). В проведеното на 16.12.2024 година съдебно заседание пред първоинстанционният съд вещото лице допълва, че не е посетил адреса, тъй като електромерът вече е свален от адреса на потребление, като на 18.09. абонатът е изключен от електроразпределителната мрежа, като е изваден изходящия проводник на електромера и фактически е прекъснато електрозахранването. На 10.10.2023г. електромерът е отчетен относно количеството електроенергия, потребено от 11.09.2023г. до 18.09.2023г., като следващият отчет е на 10.10.2023г., когато е минал инкасатора, но потребеното количество е за предходния месец до 18.09.2023г.

Извършвани са редовни отчети за процесния период, което означава, че всеки един месец са засичани показанията на електромера, т.е. включеното количество ел. енергия преминало през СТИ е реално отчетено. Реалното засечено от инкасатора е преминало през СТИ за съответните периоди.

4

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2657 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 20223 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.12.2023 година е издадена Заповед № 1167 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. М. А. за сумата в размер сумата 627.31 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 24.07.2023г. до 23.10.2023г. за обект с абонатен № 0501801020 в село Писарево, община Горна Оряховица, ул. „Св.

Св. Кирил и Методий № 15, с клиентски № 1500181874, както следва № ФП***/24.07.2023г. с падеж 24.08.2023 година за сумата от 308.09 лева, № ФП***/23.08.2023г. с падеж 25.09.2023 година за сумата от 270.62 лева и № ФП**********/23.10.2023г. с падеж 24.11.2023 година за сумата от 48.60 лева; за сумата от 17.62 лева - мораторна лихва, представляваща сбора на мораторната лихва на всяко едно вземанията от дата на падежа по всяка една фактура до 30.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.