Решение № 1773 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20253110112379 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявена от Ф. И.

М., ЕГН **********, адрес: с. П., ул. „Е.“ № ** срещу Е. А. С., ЕГН **********, адрес: с. М., област Ш., ул. „С. В.“ № ** искова претенция с правно основание чл. 49 СК с искане да се постанови решение, с което да се прекрати сключения между Ф. И. М., ЕГН ********** и Е. А. С., ЕГН ********** на 08.04.2016 г. граждански брак поради дълбокото и непоправимо разстройство на последния като на съпругът се предостави и ползването на семейното жилище, находящо се в с. П., област В., ул. „Е.“ № **, на основание чл. 56 СК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответницата са сключили граждански брак на 08.04.2016 г. като по време на брака нямат родени деца. От 2017 г. са се установили да живеят в с. П., където се намира и семейното им жилище. Твърди, че е налице несходство в характерите на съпрузите, което им пречи да поддържат нормални брачни отношения. Заявява, че със съпругата му са отчуждени и нямат разбирателство по отношение поддържане на семейството. От началото на 2023 г. са във фактическа раздяла и от тогава не са контактували. Бракът им съществува формално. Моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Представено като писмено доказателство по делото е удостоверение за граждански брак, издадено въз основана на акт за граждански брак № **/04.02.2019 г., издадено от Община Д. Ч., от което се установява, че на 08.04.2016 г. е сключен гражданския брак между Ф. И. М. и Е. А. С..

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че страните са сключили брак на 08.04.2016 г.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А. М. И., сестра на Ф. М.. От тях се установява, че страните са сключили граждански брак през 2016 г. във Франция като през 2017 г. са се завърнали да живеят в България като са живеели в България до 2021 г., когато са заминали за Швейцария. През 2023 г., след Нова година брат й се прибрал в България като я уведомил, че са се разделили, тъй като не се разбират като за последния факт й бил съобщил и още докато били в Швейцария. От завръщането на брат й, през 2023 г., нямат контакт, няма опити да се съберат, нямат деца и общо имущество. Твърди, че семейното жилище е било в с. П., на ул. „Е.“, но не помни номера. Е. не се връщала, не е контактувала с Ф., няма общи планове и само били чули, че е с друг мъж в Полша.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:

По отношение искането за прекратяване на брачната връзка: При съблюдаване на действащите правни норми и при съобразяване на постановките на Постановление № 5/1977 г. на Пленума на ВС, които запазват действието си и при новия СК, както и при съвкупната преценка на доказателствата и обявените за безспорни факти, се налага изводът, че брачните отношения на съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.

Между тях са изчезнали отношенията, характерни за брачната връзка /уважение, разбирателство, подкрепа и др./ и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Същите не комуникират, от 2023 г., видно от приетите по делото гласни доказателства, които са последователни, непротиворечиви и които съдът изцяло кредитира. Нарушен е и следващият основен принцип във връзка с личните отношения между съпрузите, заложен в разпоредбата на чл. 17 СК, а именно че съпрузите чрез 2 общи усилия и взаимно разбирателство са длъжни да осигуряват благополучието на семейството.

Съпрузите не поддържат връзка помежду си от три години като същите нямат и общи планове за бъдещето, поради което съдът констатира, че бракът между тях съществува само формално, поради което искането за неговото прекратяване следва да бъде уважено, без съдът да издирва въпросът за вината, тъй като липсва отправеното искане в тази насока.

По отношение на семейното жилище: Отправено е искане от страна на ищецът на него да се предостави ползването на семейното жилище и доколкото, липсва оспорване от страна на ответника, същото следва да бъде уважено.

По отношение на разноските: На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Предвид заплащането на първоначалната такса от страна на ищеца, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на оставащата дължима сума от 25 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ф. И. М., ЕГН **********, адрес: с. П., ул. „Е.“ № ** и Е. А. С., ЕГН **********, адрес: с. М., област Ш., ул. „С. В.“ № **, поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината, на основание чл.49 СК

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.

П., ул. „Е.“ № **, на Ф. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 56 СК ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН **********, адрес: с. М., област Ш., ул. „С. В.“ № ** да заплати в полза на държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - град Варна държавна такса за развод в размер на 12,78 евро, на основание т.2 от чл. 6 от Тарифа към ЗДТ във вр. чл. 329 ГПК РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна 3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4