Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 751 от 01.08.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1438/2017
Вид
Решение № 751
Подписан
01.08.2019
В сила
10.05.2021
Състав
ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.125 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс за застраховането
  • чл.441, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.126, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.200 - 202 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл.200 - 202 · Кодекс на труда
  • чл.200 - 202 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№………./........ 08.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1438 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, заведена с вх. №20922/18.07.2017г. (подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 15.07.2017г.), поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточняващи молби вх. №24495/30.08.2017г.; вх.

№27491/04.10.2017г.; вх.№ 28484/13.10.2017г.; вх. №31977/15.11.2017г.; вх.№29/02.01.2018г., на Б.П.В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т., ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***.

Предявяват се осъдителни искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №5, за осъждане на това дружество да заплати на ищцата в качеството й на наследник на П.

Е. В., ЕГН **********, починал на 17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически ток (електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, следните суми:

1. сумата 79 800 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключена с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД,

ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към нея, със срок на застрахователно покритие от 22.05.2012г. до 21.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща депозирането на исковата молба (16.07.2017г.) до окончателното й плащане, 2. сумата 40 568,76 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 79 800 лв., считано от 18.07.2012г. до датата на депозиране на исковата молба 15.07.2017г.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

С определение №2293/28.06.2018г. работодателят на починалия наследодател на ищеца – „МТГ-ДЕЛФИН”

АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответното дружество – застраховател.

Ищцата Б.В. твърди, че е дъщеря – пряк законен наследник на П. Е. В., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 17.07.2012г. Същия е бил работник на „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, назначен по трудов договор №755/20.04.2012г. на длъжност електрозаварчик.

На 17.07.2012г. П. Е. В. е трябвало да изпълни своите задължения като ел. заварчик, като мястото, където е работил, е кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док, собственост на дружество „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, с. Езерово, област Варна. При изпълнение на възложената му работа, вследствие на удар от електрически ток (електрокуцио) същият е починал.

Между работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК

*********, е бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към нея, със срок на застрахователното покритие от 22.05.2012г. до 21.05.2013г., за което ищцата не е била информирана след смъртта на наследодателя й. Информация за застраховката и конкретното застрахователно дружество, с което същата е била сключена, ищцата е получила едва след завеждане на настоящата искова молба по реда на чл.441, ал.4 КЗ.

Размерът на дължимото обезщетение е определен в съответствие със специалните условия по застраховка „Злополука” и Добавък №1 към застрахователния договор №03/036271Т на база средна работна заплата от 950 лева на месец. В приложения към застрахователната полица списък на личния състав на застраховащия работодател „МТГ-ДЕЛФИН” АД изрично е вписан и наследодателят на ищцата П. Е. В., ЕГН ********** (№19 в списъка).

По сключено споразумение дружеството - работодател „МТГ „Делфин” АД изплатило на М.К.Т. – намирала се във фактическо съжителство с пострадалия П.

Е. В., и на ищцата Б.П.В. – негова дъщеря, сума в общ размер на 80 000 лева, на основание чл.200 - 202 от КТ.

Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД

ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва по основание и размер предявените искове. Като не оспорва фактите, свързани с наличието на валидно сключена с работодателя „МТГ - Делфин” АД групова застраховка по риска „Злополука”, в това число и “Трудова злополука”, по застрахователна полица № 03/036271Т и съществените договорки по нея при настъпване на покрит риск „смърт вследствие трудова злополука”, съгласно Добавък №1 към нея и Общите условия по застраховка „Злополука”, ответникът твърди, че не дължи плащане на процесните суми, доколкото първоначално същите са били претендирани като обезщетение за преживени болки и страдания от загубата на починалия наследодател на ищцата, която отговорност е деликтна – обезщетява се по реда на чл.45 ЗЗД и не се включва в предмета на застраховане по процесната полица.

Твърди, че спрямо него не е била предявявана претенция за плащане на застрахователно обезщетение, съответно не е било проведено ликвидационно производство.

Наред с това, позовавайки се на факта, че ищцата, в качеството й на наследник на починалия, е получила обезщетение по повод същото събитие от работодателя „МТГ - Делфин” АД и като твърди, че сумите, дължими от работодателя на основание чл.200 от КТ и застрахователната сума, за която застрахователят се е задължил, не могат да се кумулират (по аргумент от чл.200, ал.4 от КТ), ответникът счита, че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи сума по застрахователния договор.

В условие на евентуалност е противопоставил твърдения за липсата на данни за настъпило застрахователно събитие под формата на трудова злополука, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковите претенции.

Твърди се също така, че на 17.07.2012г. при извършване на възложената му заваръчна дейност със заваръчно съоръжение с накрайник (ръчок), работникът П. Е.

В. е бил под въздействието на алкохол (0,9 ‰) като именно това му състояние (алкохолно повлияване) е довело до прилошаване и/или загуба на равновесие, при което същият е допрял накрайника (ръчока) до тялото си, съответно до липсата на адекватна реакция за неговото отделяне от сърдечната област и/или предприемане на други подходящи мерки. А сам по себе си протичащият през накрайника (ръчока) на съоръжението ток не е имал необходимата сила, така че да причини смъртта на работника. Според ответника, като е извършвал възложената му трудова дейност с електричество под въздействието на 0,9 промила алкохол в кръвта, при високи летни температури и в тясното пространство на работното му място, пострадалият виновно е нарушил както законовите разпоредби (чл.126, т.2 от КТ и чл ЗЗ от ЗЗБУТ), така и дадените от работодателя му инструкции, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на последиците. С оглед на това в условие на евентуалност ответникът противопоставя възражение, че настъпилата на 17.07.2012г. злополука с работника П. Е. В. не съставлява покрит риск съгласно условията на сключения с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД застрахователен договор за групова застраховка по риска „Злополука” и приложимите към него Общи условия - раздел ІІІ, т.7.13, т.7.15 и т.7.3.

Обосновано е и възражение за погасяване по давност на исковите претенции към датата на подаване на исковата молба, като за такава се сочи датата 18.07.2017г.

Намира за изцяло неоснователен и акцесорния иск за обезщетение за забава, поради обстоятелството, че ищцовата страна не е сезирала и не е информирала застрахователя за настъпилото събитие, лишавайки го от възможността да проведе ликвидационно производство и да се произнесе по съответния ред.

Третото лице-помагач „МТГ-ДЕЛФИН” АД не оспорва факта, че към 17.07.2012г. наследодателят на ищцата П. Е. В. е бил назначен по трудов договор и е работил в „МТГ-ДЕЛФИН” като електрозаварчик, както и че същият е починал на 17.07.2012г. около 16.00ч. при изпълнение на трудовите си задължения при работа в кофердама на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док. Не оспорва факта на съществуващата роднинска връзка между починалия работник П. В.и ищцата, както и че между него и ответното застрахователно дружество е била сключена групова застраховка по риска „Злополука” със застрахователна полица №03/036271Т/10.05.2012г. със срок на валидност от 22.05.2012г. до 21.05.2013г. за 701 бр. работници, описани по име и заемана длъжност в Добавък №1 към застрахователната полица, сред които под №19/3618-4138-3 е включен и починалия наследодател на ищцата. Не оспорва, че в покритието по цитираната застраховка е включен риска „смърт на застрахованото лице, вследствие на трудова злополука”, че застрахователната премия по тази застраховка е била заплатена, както и че смъртта на починалия наследодател на ищцата е покрит застрахователен риск. Не оспорва и факта, че съгласно „Специалните условия” на застраховката при смърт на законните наследници следва да се изплати застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати, всяка една в размер на 11 400 лева, или общо 79 800 лева. Не оспорва и факта, че на ищцата и нейната майка М.К.Т. (във фактическо съжителство с починалия П. В.) е било изплатено обезщетение в размер на 80 000 лева по силата на сключено с тях споразумение на основание чл.200-чл.202 КТ.

Заявява, че оспорва всички останали твърдения на ищеца, в т.ч. размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимостта на претендираната от ответника главница -застрахователно обезщетение и обезщетението за забава в размер на законната лихва по сключения договор за застраховка „Злополука”, като поддържа правопогасяващите и правоизключващите възраженията на ответника, релевирани с отговорите на исковата молба, но без да конкретизира същите.

Счита, че исковата претенция е изцяло неоснователна, ако се приеме, че за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща П. Е. В. същата следва да бъде възмездена със сума равна или по-малка от обезщетението по чл.200-202 КТ, което й е изплатено на основание сключеното споразумение от 22.10.2012г. Според третото лице – помагач само в случай, че се приеме, че размерът на дължимото обезщетение е по-висок от изплатеното вече от работодателя такова, и исковата претенция е предявена в петгодишния давностен срок, считано от 17.07.2012г., на ищцата следва да й бъде присъдена съответна част от дължимата застрахователна сума до общия размер на застрахователното покритие.

Изрично е обосновано възражение за частично погасяване на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане по давност за срока, надхвърлящ три години преди предявяването на иска.

По делото са проведени няколко съдебни заседания, в хода на доказателствения процес са събрани писмени доказателства, изслушано е и заключение на допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и електротехническа експертиза.

В последното по делото заседание ищцата Б.В., чрез пълномощника си адвокат П.В., ВАК, заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Доводите на страната са развити по-подробно в писмена защита.

Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, чрез пълномощника си по делото адвокат П. П., ВАК, счита за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че преди да настъпи събитието, вследствие, на което е причинена смъртта на работника, същият е употребил алкохол, което е повлияло и неизменно е дало отражение върху неговите адекватни реакции, координация и прецизност, с оглед извършваната дейност и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.

Третото лице –помагач „МТГ-ДЕЛФИН” АД, чрез пълномощника си по делото адвокат М.Р., ВАК, обосновава становище за установеност на факта, че наследодателят на ищцата е претърпял трудова злополука, която безспорно попада в предмета на сключения с ответното дружество договор за застраховка „Злополука”, като моли след преценка за основателността на развитите от застрахователя правоизключващи и правопогасяващи възражения, при определяне на размера на полагащото се обезщетение съдът да съобрази и съответно да приспадне изплатеното доброволно от работодателя обезщетение по чл.200 от КТ на ищцата.