Решение № 6020 от 07.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6020 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100510595 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищцата по насрещна молба с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, М. В. З. срещу съдебно решение № 11165 от 10.06.2024г., постановено по гр. д. № 65789/2022г. по описа на СРС, ГО, 84 с-в.

Решението се обжалва изцяло.

В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на материалния закон. В жалбата са направени доказателствени искания за събиране на доказателства, които не са допуснати от първата инстанция. Цитирана е съдебна практика на ВКС.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. И. Д., чрез упълномощената адв. Б. Б. от САК, е оспорил въззивната жалба, като неоснователна.

Не сочи нови доказателства.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.

Във въззивното производство са събирани нови доказателства за здравословното състояние на детето М.Е. Д.а и пътуване в чужбина.

1

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 65789/2022г. на СРС, 84 състав, на основание чл.

127а, ал.2 от СК, вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е заместено съгласието на майката М. В. З., за пътуване на детето М.Е. Д.а, извън територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция, придружавано от своя баща Е. И. Д., в определен на бащата от съд режим на лични отношения с детето, считано от влизане на настоящото решение в сила за срок от пет години, както и за издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД. Със същото решение и на същото основание е заместено съгласието на бащата Е. И. Д., за пътуване на детето М.Е. Д.а, извън територията на Република България до Република Гърция и Република Румъния, придружавано от своята майка М. В. З., през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Е. И. Д., с детето, определен с влязло в сила съдебно решение, считано от влизане на решението в сила за срок от пет години както и за издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.

С решението си съдът е оставил без уважение искането на искането на страните за допускане на предварително изпълнение на постановеното решение, като неоснователно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В този смисъл е задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и 2 направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК, съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите на родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е прието, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.

Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на евентуалната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето. Преценката интересите на детето обосновават извода на настоящия въззивен състав, че исканото разрешение, за което е образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на малолетната М.Е. Д.а.

Въззивният състав приема, че следва да бъдат уважени исканията на страните по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето М.Е. Д.а е да пътува извън територията на нашата страна до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Гърция, Република Румъния, Република Северна Македония и Република Турция, за да придобива знания и впечатления от богатата култура на тези държави, като по този начин се разширява неговият светоглед, което ще се отрази благоприятно на неговото образование, възпитание и развитие като личност.

Този извод на съда се подкрепя както от събраните в първата инстанция доказателства, така и от отразеното в представените пред въззивната инстанция социален доклад с изх. № ПР/Д-С-О/3-004 от 31.03.2025г. на Д„СП“-Оборище и социален доклад с изх. № ПР/Д-С-КС/14-001 от 24.02.2025г. на Д„СП“-Красно село.

През учебната 2024/2025г. детето е било ученик в трети клас в 133 СУ „А.С.Пушкин“ в гр. София, като е посещавало и извънкласни занимания – художествена гимнастика и изучаване на японски език.

По делото липсват доказателства за вредности за детето от евентуалните му пътуванията до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Гърция, Република Румъния, Република Северна Македония и Република Турция. Посочените държави са политически стабилни, без граждански и социални конфликти, с високи постижения в областта на културата, науката и техниката. В интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от посочените държави, като така се разширява неговият светоглед, в каквато насока е и приетото в чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република България.

За въззиваемия в настоящото производство липсват данни да не е съпричастен към желанието на въззивника сама да изведе детето извън страната. По изложените съображения съдът приема, че с даденото разрешение на всеки от двамата родители за пътуването на детето им извън страната, няма да се накърни режимът на лични отношения на бащата с детето М..

Неоснователно е възражението на въззивника, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на решението.

3

Необсъждането на всички доказателства по делото е съществено процесуално нарушение само когато води до формиране на неправилен правен извод от съда, какъвто в случая не се установява.

Този извод на съда се обосновава и от събраните във въззивното производство писмени доказателства от които се установи, че детето М.Е. Д.а е пътувало в чужбина и след завеждане на съдебните производства от своите родители.

Неоснователен е и поддържаният с въззивната жалба довод за необоснованост на обжалваното решението, с твърдението, че съдът не е съобразил опасностите при пътуване с оглед здравословното състояние на детето. Въззивният състав приема, че това възражение може да се приема за изцяло относимо и към искането на майката, която не конкретизира причините и/или целите поради които иска извеждането на детето в държавите Република Гърция и Република Румъния (с оглед на дължимата от съда преценка конкретно за всеки отделен случай – съгласно цитираното ТР).

Съдът съобрази и събраните във въззивното производство нови писмени доказателства - писмо от 12.08.2025г. от Националната кардиологична болница, гр. София и становищата на доц. д-р Л. и доц. д-р В., от които се установи, че при детето М.Е. Д.а няма данни за установено кардиологично заболяване. В този смисъл недоказано е твърдението на въззивника за наличие на кардиологично заболяване - сърдечен порок при детето, което да е игнорирано от съда.

Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са допуснати нарушения императивни материалноправни норми.

С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на решението си.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото, като съобрази Тълкувателно решение от 27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ВКС, ОСГК, право на разноски има въззиваемият, който своевременно е релевирал искане за присъждане. Представен е списък по чл. 80 от ГПК – претендира сумата в размер на 600 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за действителното разходване – договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024г., имащ характер на разписка, доколкото в същия е отразено, че сумата в размер на 600 лева е заплатена в брой при подписване на договора. По изложените съображения съдът осъжда М. В. З. да заплати на въззиваемия направените от последния разноски в хода на въззивното производство в размер на 600 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 11165 от 10.06.2024г., постановено по гр. дело № 65789/2022г. по описа на Софийски районен съд, 4

84 състав.

ОСЪЖДА М. В. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Е. И. Д., ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гр. дело № 10595/2024 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.