Решение № 1 от 07.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора и Калин Софиянски като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200888 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Перник против въззивна присъда № 10/22. 05. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 90/20024 год. по описа на Окръжен съд – Перник (ПОС).

В протеста и допълнението към него са заявени касационните основания по чл. 348, ал.

1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изразено е несъгласие с аналитичната дейност на въззивната инстанция като се поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и показанията на полицейските служители не са обсъдени в съвкупност и след съпоставянето им, а вместо това част от тях са игнорирани, а друга са интерпретирани превратно.

Поддържа се, че вследствие на тези пороци при анализа и оценката на доказателствената съвкупност окръжният съд е приложил неправилно и материалния закон. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира, че поради недостатъците в аналитичната дейност на въззивния съд изведената от него фактическа обстановка е схематична и непълна.

Пледира за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.

Защитникът на подс. М. П. оспорва протеста. Счита, че въззивната инстанция е достигнала до извод за недоказаност на обвинението след прецизен анализ на 1 доказателствената съвкупност. Споделя изцяло аргументите за оправдаване на подсъдимите, които допълва с доводи за негодност на протокола за оглед в частта за изземване на веществените доказателства поради това, че не е налице надлежна санкция от съдия от първостепенния съд.

Подс. М. П. се солидаризира с доводите на защитника си и в последната си дума настоява по отношение на него присъдата на ПОС да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимите В. и Г. Г.също намира, че протестът е неоснователен като подкрепя становището си със съображения, сходни с изтъкнатите от защитата на подс. П..

Пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Подс. В. Г. изразява съгласие с посоченото от защитника му и в последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Подс. Г. Г. се солидаризира с доводите на защитата и настоява въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 19/14. 12. 2023 год., постановена от Районен съд – Радомир по н. о. х. д. № 210/2022 год., подсъдимите В. Г. Г., Г. В. Г. и М. К. П. са признати за виновни в това, че на 25. 09. 2021 год. в землището на /населено място/, на път /път/, в л. а. /марка/ с рег. № /рег. номер/, в съучастие като съизвършители държали без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – 2 бр. растения от рода на конопа с височина 22 см. и 70 см., с нето тегло 28.58 гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90% на стойност 171.48 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева, като подсъдимите Г. Г. и М. П. са оправдани по първоначалното обвинение по същото време и на същото място да са държали още 2 бр. растения от рода на конопа с височина 107 см. и 82 см., с нето тегло 159.64 гр. и със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканибинол 6.29% на стойност 957.84 лв.

С присъдата подсъдимите Г. Г. и М. П. са признати за виновни и в това, че за периода от неустановена дата през м. май 2021 год. до 25. 09. 2021 год., на два парцела, находящи се в гориста местност в, местността /местност/, в землището на /населено място/, в съучастие като съизвършители отглеждали 181 растения от рода на конопа с височина от 115 см. до 181 см., с общо нето тегло 27 570 гр., с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 14.24%, на стойност 165 420 лв., включени в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл.54 са осъдени на по три години лишаване от свобода и глоба в размер на по 6 000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимите Г. Г. и М. П. найтежкото измежду така определените им наказания, а именно: три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири 2 години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 6 000 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. В. Г..

Съдът е признал подс. В. Г. за невинен в това в периода от неустановена дата през м. май 2021 год. до 25. 09. 2021 год., на два парцела, находящи се в гориста местност в местността /местност/, в землището на /населено място/, в съучастие като съизвършител с подсъдимите Г. Г. и М. П. да е отглеждал 181 растения от рода на конопа с височина от 115 см. до 181 см., с общо нето тегло 27 570 гр., с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 14.24%, на стойност 165 420 лв., включени в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, произнесъл се е по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на тримата подсъдими по всички обвинения, както и по жалба на защитата с настояване за цялостно им оправдаване. С въззивна присъда № 10/22. 05. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 90/20024 год., ПОС е отменил акта на първата инстанция в осъдителната му част и в частта относно разноските, като е оправдал тримата подсъдими по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а М. П. и Г. Г. – и по това за престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; постановил е разноските да останат в тежест на държавата; потвърдил е присъдата в останалата , оправдателна част.

Протестът е подаден от легитимирана страна в законно установения срок. Предвид обстоятелството, че държавното обвинение атакува въззивния съдебен акт в неговата цялост, е необходимо да се посочи, че по своето естество той представлява решение в частта, с която ПОС е потвърдил оправдаването на подсъдимите от районния съд и в тази част не подлежи на касационен контрол с оглед разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Ето защо проверката, която следва да бъде извършена в настоящото производство, се отнася единствено до онази част, с която въззивната инстанция е отменила присъдата на Радомирския районен съд и е оправдала подсъдимите, пререшавайки въпроса за виновността им.

Разгледан по същество в допустимата му част, протестът е основателен.

Внимателният прочит на материалите по делото недвусмислено показва, че представителят на държавното обвинение с основание възразява срещу аналитичната дейност на ПОС. Същата не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност.

3

В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията на съд по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за истинност и убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, а прегледът на материалите по делото води до категоричното заключение, че окръжният съд е допуснал нарушения в тази насока.

Контролираната инстанция е приела, че показанията на полицейските служители не насочват към извод за полагана грижа за конопените растения от страна на подсъдимите М.

П. и Г. Г., като се е позовала на противоречия в твърденията на К. К., К. Д., Д. И., И. С., И.

А. и Д. И. относно възможността да бъдат възприети в тяхната цялост действията на двамата младежи. В същото време обаче е пропуснала да обсъди друг съществен аспект от разпита им по време на съдебното следствие, а именно дали заявеното от тези свидетели се отнася за един и същ момент или касае наблюденията им в различни периоди. Извън вниманието на ПОС е останало и обстоятелството, че според Д. И. и К.К. при осъществяване на оперативно наблюдение полицаите са били разделени на групи, намиращи се на различни места.

Именно тези обстоятелства биха обяснили защо част от свидетелите са видели подстригване и поливане на растенията, а други са чували единствено пълнене на съдове с вода и разливането в близост до реката, където са се намирали засетите с конопени растения ниви. Посоченото от К. и И. за две групи наблюдаващи е било лесно проверимо посредством изискване на информация относно плана за провеждане на специализираната полицейска операция. Съдебното дирене е могло да бъде разширено и като свидетелите бъдат разпитани относно това дали са отишли до нивите с коноп след оттеглянето на тримата подсъдими при първоначалното наблюдение и след задържането им и дали са възприели следи от поливане на растенията така както са установили такива в дните, когато подсъдимите не са идвали на местопроизшествието.

В мотивите към въззивната присъда е поставен акцент върху вътрешното противоречие в показанията на свид. К. Д., който е заявил, че разпознава в наблюдаваните от него двама мъже подсъдимите Г. Г. и М. П., а след това е посочил, че те са били с шапки, закриващи лицата им. ПОС се е задоволил единствено с отбелязването му, но не е предприел действия за изясняване на причините за него, а това е било наложително, защото разпитът на свидетеля от първоинстанционния съд не съдържа информация нито за това по кои белези свидетелят е установил идентичност между наблюдаваните от него в предходен момент мъже и П. и Г. – син, нито за това дали първоначално възприетите от него лица са били с маски още в момента на слизането си от автомобила или са ги сложили впоследствие, данни за което пък се съдържат в показанията на И. С. и И. А..

Долустоящият съд е разполагал и с друга възможност за попълване на делото с доказателства, от която е пропуснал да се възползва. При огледа на лекия автомобил, с който 4 подсъдимите са се придвижили до двата инкриминирани парцела, е било установено наличие на буркан с прахообразна субстанция, за която е отбелязано единствено, че е препарат. Не е изследвано съдържанието на буркана с цел да се установи дали се касае за вид тор или друго вещество с потенциално приложение в растениевъдството, което би способствало за подпомагане растежа и развитието на конопените насаждения. В зависимост от резултатите контролираната инстанция би могла да разполага с косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза или напротив, същата би могла да се окаже разколебана.