Решение № 10 от 15.01.2026, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 363/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предложение първо · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. ***, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200363 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Р. В. Н. от гр. ***, е обжалвал наказателно постановление № 25-0341-000299 от 03.07.2025 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР – Габрово, РУ ***, с което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предложение второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
За ответника по жалбата не се явява представител. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 14.09.2025 година. Жалбата е подадена на 29.09.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 25.05.2025 година около 18:09 часа в гр. ***, на ул. „***“ № 32, свидетелите С. Д. и П. А. – служители в РУ на МВР – ***, спрели за проверка двуколесно моторно превозно средство – мотоциклет марка „***“ с черен основен цвят с № на рама: *** без поставена регистрационна табела на определеното за това място. След извършване 1 на справка в масивите на МВР се установило, че мотоциклетът е собственост на В. Н.
Н. от гр. ***, ЕГН: **********.
За констатираното от служителите на реда деяние, на 28.05.2025 година свидетелят С. Д., в присъствието на свид. П. А. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 161411 година срещу жалбоподателя, в който след като описал горепосочените фактически обстоятелства квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Н. е подписал акта без възражения.
Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание. Процесуалният му представител изтъкна пред съда подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и отправи искане до съда същото да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели С. Д. и П. А. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Р. Н. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с 2 регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 25.05.2025 година жалбоподателят е управлявал мотоциклет, собственост на баща му, на който не била поставена регистрационна табела, с което следва да се приеме, че деянието е осъществено от обективна страна.
Съдът намира обаче, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание. В разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са описани изчерпателно реквизитите на едно наказателно постановление, които са задължителни. Т.5 на горепосочения член от ЗАНН задължава наказващият орган да опише нарушението и да посочи датата и мястото, където е извършено. В обжалваното наказателно постановление е посочена различна дата на извършване на нарушението, от тази, която е вписана в акта за установяване на административното нарушение. Актосъставителят С. Д. е записал в АУАН, че деянието е извършено на 25.05.2025 година, а наказващият орган е приел, че деянието е извършено на 28.05.2025 година. От това следва извода, че жалбоподателят е наказан за това, че на 28.05.2025 година е управлявал мотоциклет, на който не е била поставена регистрационна табела, а безспорно е установено, че на тази дата не е извършено описаното в наказателно постановление административно нарушение.
Предвид изложеното по – горе и само на това основание съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 204,52евро /Двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ равностойността на 400,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0341-000299 от 03.07.2025 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР – Габрово, РУ ***, с което на Р. В. Н., ЕГН:
**********, от гр. ***, ул. „****, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да заплати на Р. В.
Н., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „****, направените от него разноски по делото за 3 адвокатски хонорар в размер на 204,52евро /Двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ - равностойността на 400,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. ***, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200363 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Р. В. Н. от гр. ***, е обжалвал наказателно постановление № 25-0341-000299 от 03.07.2025 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР – Габрово, РУ ***, с което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предложение второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
За ответника по жалбата не се явява представител. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 14.09.2025 година. Жалбата е подадена на 29.09.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 25.05.2025 година около 18:09 часа в гр. ***, на ул. „***“ № 32, свидетелите С. Д. и П. А. – служители в РУ на МВР – ***, спрели за проверка двуколесно моторно превозно средство – мотоциклет марка „***“ с черен основен цвят с № на рама: *** без поставена регистрационна табела на определеното за това място. След извършване 1 на справка в масивите на МВР се установило, че мотоциклетът е собственост на В. Н.
Н. от гр. ***, ЕГН: **********.
За констатираното от служителите на реда деяние, на 28.05.2025 година свидетелят С. Д., в присъствието на свид. П. А. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 161411 година срещу жалбоподателя, в който след като описал горепосочените фактически обстоятелства квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Н. е подписал акта без възражения.
Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание. Процесуалният му представител изтъкна пред съда подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и отправи искане до съда същото да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели С. Д. и П. А. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Р. Н. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с 2 регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 25.05.2025 година жалбоподателят е управлявал мотоциклет, собственост на баща му, на който не била поставена регистрационна табела, с което следва да се приеме, че деянието е осъществено от обективна страна.