Решение № 285 от 18.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пазарджик, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200640 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. А. Р., с ЕГН **********, с адрес с. К., обл.

Пазарджишка, ул. „***“ №2 чрез пълномощника адв. Т. В. от ПзАК, против Наказателно постановление № 25-1006-000414 от 01.04.2025 г. издадено от Началник група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор ПП, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

В бланкетната жалба е посочено, че се оспорва НП от фактическа страна, като същото било незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и пълномощникът му, от когото по делото е представено писмено становище, с което се поддържа подадената въззивна жалба, излагат се аргументи в подкрепа на искането за отвяна на НП и е се претендират разноски в полза на жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е представено писмено 1 становище същество, с което се оспорва въззивната жалба, излагат се аргументи за законосъобразност и правилност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Със същото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС „***“ с рег. № ***, което е управлявал на 20.02.2025 г. в с. ***, по ул. „***“ с посока на движение от гр. Пазарджик към с. К., като при максимално допустима скорост за движение в населено място от 50 км/ч, той се движел с 108 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- мобилна радарна система ARH CAM S1 № 120cd11, която отчела движение със скорост от 108 км/ч, т. е. превишение на скоростта от 58 км/ч, но от засечената скорост били извадени 3% (3 км/ч), каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 55 км/ч.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което от страна на контролните органи била извършена справка за собственика на МПС, с което било извършено нарушението, като се установило, че това е жалбоподателят Д. Р. (виж справка на л.12). След това били предприети действия за установяване на собственика и попълване от негова страна на декларация по чл.188 от ЗДвП, от която да е видно дали на процесната дата, когато е било извършено нарушението, той лично е управлявал собственото си МПС или е бил предоставил управлението на друго лице. На 07.03.2025 г. собственикът на МПС- жалбоподателят Р. попълнил такава декларация (л.15), в която посочил, че на 20.02.2025 г. около 16:08 часа собственият му лек автомобил с рег. № *** бил управляван от него самия.

При така установените обстоятелства против собственика на МПС и настоящ жалбоподател, в негово присъствие и на свидетел на 14.03.2025 г. му 2 бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Актосъставителят показал на нарушителя и снимка от техническото устройство № 0268206. В акта нарушителят вписал собственоръчно, че нямал възражения срещу така направените констатации.

Въз основа на съставения АУАН на 01.04.2025 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице на 14.04.2025 г., видно от разписката към санкционния акт, а жалбата против последния била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат чрез АНО до съда на 22.04.2025 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик, при което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, както и от гласните доказателства събрани посредством свидетелските показания на актосъставителя В. Л..

При така установеното от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно против жалбоподателя не е бил издаден ЕФ, независимо че нарушението е било установено с горепосоченото АТСС, защото е било извършено нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- превишение на скоростта за движение в населено място с над 50 км/ч, за което освен наказание глоба се предвижда и лишаване от правоуправление. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП императивно разписва, че се допуска издаване на ЕФ при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което обаче не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, докато за процесното нарушение се предвижда и такава кумулативна санкция.

На следващо място съдът констатира, че в процедурата по издаването на 3

НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е било установено с мобилно АТСС, което към инкриминираната дата е било технически изправно и одобрено като тип средство за измерване на скорост (виж Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка за техническа изправност на л.55-56).

В НП, а и в предхождащия го АУАН, е направено ясно и точно описание на нарушението, като дата, час и място на извършване, установеното превишение на скоростта от 55 км/ч. Както се посочи и по-горе, това превишение е формирано след като от отчетената с АТСС скорост от 108 км/ч са извадени 3%- технически допустима възможна грешка при измерване на скорост над 100 км/ч, т.е. 3,24 км/ч, закръглени на 3 км/ч.

Като се има предвид фотосът с № 0268206 (л.11), направен с ARH CAM S1 с № 110cd11, имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение и разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на автомобила, управляван от жалбоподателя, респ. на какво разстояние се е намирал той от АТСС. На същия този фотос ясно личи и регистрационния номер на автомобила (поставен на таблото в купето на л.а., дори не на съответното по закон място на л.а.).

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения Протокол за използване на АТСС (л.5). В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава по закон е била 50 км/ч. Отразено е и мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим н измерване 4 стационарен, с посока на действие- приближаващи.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, а именно направена е била снимка, отразяваща разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя (л.6), на която са отразени и данни за тази снимка, а именно същата е направена преди поставянето в работен режим на АТСС на процесната дата- 20.02.2025 г. в 15:17 часа.

По нататък АУАН е издаден срещу жалбоподателя в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. Това е така, тъй като собственикът на процесното МПС е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП на 07.03.2025 г., в която е посочил, че на процесната дата той е управлявал собствения си лек автомобил. Тоест от тази дата административният орган е узнал нарушителя. Казано с други думи за него е станало безспорно известно, че нарушението е извършено от собственика на МПС на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП. Затова и съвсем основателно и законосъобразно адм. обвинение е повдигнато на жалбоподателя и той е санкциониран в качеството му на собственик на МПС.

АУАН е съставен на 14.03.2025 г., след като жалбоподателят е бил надлежно поканен (виж призовка на л.16), тоест в тримесечния срок от узнаване на нарушителя. Вярно е, че нарушението е установено още на 20.02.2025 г., когато управляваният от жалбоподателя автомобил е бил заснет с гореописаното АТСС. Вярно е, че още към този момент или най-късно на следващия ден контролните органи са разполагали възможността да направят справка в тяхната база данни и да установят кой е собственика на въпросното МПС. Но те не са били длъжни незабавно да направят такава справка, тъй като няма нормативно изискване в тази насока. Ето защо от страна на контролните органи, след като очевидно в един момент са установили кой е собственикът на процесното МПС са предприели действия по установяването му, за да бъде поискано от него да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, което се е случило на 07.03.2025 г. (т.е. по-малко от месец от заснемане на нарушението), а според декларираното е станало ясно, че собственикът на МПС (жалбоподателят) е извършил нарушението, с оглед на отразеното от него в попълнената декларация. АУАН е съставен и в едногодишния срок от извършване на нарушението.

По отношение на другото направено в жалбата възражение, а именно, че 5 била нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в направеното в НП описание на нарушението липсвало конкретно посочване на мястото нарушението, като номер на улицата. Словесното описание на нарушението, както се посочи по-горе, е пълно, ясно и точно. В т.ч. ясно е посочено и мястото на нарушението- с. ***, по ул. „***“ в посока от гр. пазарджик към с. К., което е напълно достатъчно, тъй като констатираното движение на л.а. с превишена скорост е извършено именно по тази улица, като скоростта е засечена, според данните от снимките на АТСС, на разстояние от 128 метра от АТСС и ясно е посочено, че това е станало в рамките на населеното място. Освен това цитираното съставомерно обстоятелство се доказва и от приложените снимки от АТСС, което е засекло движението и превишението на скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателя, от които ясно се вижда, че автомобилът се движи по улица в населено място, а от данните в Протокола за използване на АТСС е видно, че населеното място е с.

***, а пътят е – ул. „***“. Освен това мястото на нарушението е ясно и с оглед отразените GPS координати на снимките от АТСС.

Неоснователно е и възражението по т.2 от становището. От снимката на разположението на АТСС е видно, че същото е разположено според ръководството за работа (виж Ръководство за работа със СПУКС) в участък от пътя, намиращ се в рамките на населеното място, както и че има добра видимост на пътя.