Решение № 1542 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. С., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110169901 по описа за 2022 година

М. В. Т. е предявила срещу „Т.С.“ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника сумата от 416,25 лв., представляваща част от присъдените в общ размер от 1 125,62 лв. по гр. дело №54675/2014 г. разноски, за която сума е образувано изпълнително производство №1327/2020 г. по описа на ЧСИ Д.. В хода на производството ищцата М. В. Т. е починала като на нейно място е конституирана на основание чл.227 от ГПК наследницата й по закон П. Т. Т.Ч..

Ищцата твърди, че по силата на влязло в сила решение по гр. дело №54675/2014 г. по описа на СРС е осъдена да плати сумите от: 1 125,31 лв. главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.07.2014 г. до изплащане на вземането, 179.34 лв.законна лихва за забава за периода 30.06.2011 - 26.06.2014 г.; 873.74 лв.разноски за исковото производство и 251.88 лв., представляващи разноски в заповедното. Твърди да е погасила доброволно сума в размер на 2 973,96 лв., с което е считала задължението си по горепосоченото производство за изплатено. Поддържа, че през месец септември 2022 г., от наложен на сметка и запор, е разбрала, че срещу нея има образувано изпълнително производство 1

№1327/2020 г. по описа на ЧСИ Д. за описаната сума. Поддържа, че задължението и е изплатено, отделно от изложеното навежда твърдения, че същото е погасено, поради изтичане на обща, петгодишна погасителна давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.С.“ЕАД оспорва предявения иск .

Оспорва твърдението на ищцата, че задължението на ищцата са изплатени.

Поддържа, че давността в изпълнителното производство многократно е прекъсвана, поради което отрича твърдението, че за вземането изтекла погасителна давност за предявяване на вземането.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение от 26.03.2015 по гр.дело №54675/2014, СРС, ГО, 26 състав е признато за установено, че М. Т. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 1125.31 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2014 до изплащане на вземането, както и сумата от 179.34 лева- лихва за забава за периода от 30.06.2011-26.06.2014.С решението е осъдена М. Т. да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 873.74 лева – разноски в исковото производство и сумата от 251.88 лева - разноски в заповедното производство.

С изпълнителен лист от 10.01.2020 е осъдена М. В. Т. да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 873.74 лева-разноски по исковото производство и сумата от 251.88 лева –разноски в заповедното производство.

Въз основа на молба от 25.08.2020 от „Т.С.”ЕАД до ЧСИ У. Д. е образувано изпълнително дело №1327/2020 срещу М. Т. за сумата от 416.25 лева – съдебни разноски.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение от 19.10.2020 до М. В. Т., че същата дължи по изпълнителното дело сумата от 416.25 леваразноски, 75 лева – разноски по изпълинтелното дело и 253.94 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

С молба от 30.03.2022 „Т.С.”ЕАД е поискала от ЧСИ У. Д. да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжниците, както и да бъде наложен запор на трудовите им възнаграждения и да бъде насрочен опис и оценка на движимите вещи на длъжниците..

2

Видно от запорни съобщения от 24.08.2022 е наложен запор на банковите сметки на длъжника М. В. Т..

Видно от призовка за принудително изпълнение от 30.08.2022 е насрочен опис и оценка на движими вещи на М. В. Т. за 10.10.2022.

С молба от 20.09.2022 М. В. Т. е уведомила ЧСИ У. Д., че едва към тази дата поради наложен запор на микросметка е узнала за образуваното срещу нея изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 1.12.2022 ЧСИ У. Д. е наложила запор върху всички подлежащи на възстановяване суми в полза на длъжника М. В. Т..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С Решение от 26.03.2015 по гр.дело №54675/2014, СРС, ГО, 26 състав е признато за установено, че М. Т. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 1125.31 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2014 до изплащане на вземането, както и сумата от 179.34 лева- лихва за забава за периода от 30.06.2011-26.06.2014.С решението е осъдена М. Т. да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 873.74 лева – разноски в исковото производство и сумата от 251.88 лева - разноски в заповедното производство.

Страните не спорят, че решението е влязло в сила на 05.04.2016г.

С изпълнителен лист от 10.01.2020 е осъдена М. В. Т. да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 873.74 лева-разноски по исковото производство и сумата от 251.88 лева –разноски в заповедното производство.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са 3 изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Въз основа на молба от 25.08.2020 от „Т.С.”ЕАД до ЧСИ У. Д. е образувано изпълнително дело №1327/2020 срещу М. Т. за сумата от 416.25 лева – съдебни разноски.Молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността освен ако с нея не се правят искания за предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.В случая с молбата за образуване на изпълнително дело се прави искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, както и налагане на запор на трудовите им възнаграждения и насрочване на опис и оценка на движимите им вещи.С оглед на което съдът намира, че с молбата за образуване на изпълнително дело е прекъсната давността.

Когато вземанията са признати със съдебно решение, давността е 5годишна.От влизане в сила на решението на 05.04.2016 до 25.08.2020 не е изтекла 5- годишна давност, поради което вземанията не са погасени по давност към тази дата.

В съответствие с Тълкувателно решение №2/2013 на ВКС поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността.

С молба от 30.03.2022 „Т.С.”ЕАД е поискала от ЧСИ У. Д. да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжниците, както и да бъде наложен запор на трудовите им възнаграждения и да бъде насрочен опис и оценка на движимите вещи на длъжниците..

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било 4 нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, I V ГО. В случая изпълнителното действие е предприето, поради което съдът намира, че давността е прекъсната от 24.08.2022, когато са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки на М. Т..От прекъсване на давността е започнала да тече нова давност.

Видно от призовка за принудително изпълнение от 30.08.2022 е насрочен опис и оценка на движими вещи на М. В. Т. за 10.10.2022.

С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.

С оглед на което съдът намира, че от 30.08.2022 е прекъсната давността и е започнала да тече нова 5- годишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба-22.12.2022.

Предвид изложеното съдът намира, че вземането в размер от 416.25 лева – разноски по изпълнителния лист не е погасено по давност.

С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Т.- Ч. /конституирана на мястото на М. В.

Т./, ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С.”№18А, ап.2, срещу „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 416,25 лв., представляваща част от присъдените в общ размер от 1 125,62 лв. разноски по изпълнителен лист от 10.01.2020 по гр. дело №54675/2014 г. ,СРС, 26 състав, за която сума е образувано изпълнително производство №1327/2020 г. по описа на ЧСИ Д..

ОСЪЖДА П. Т. Т.- Ч., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С.”№18А, ап.2, да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6