Решение № 78 от 04.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600408 по описа за 2021 година Производството e по реда на гл. ХХІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Г. Б. И., чрез неговия служебен защитник адв. К.К., срещу постановеното по ЧНД № 1329/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив протоколно определение № 403 от 14.07.2021 г., постановено по реда на чл. 23-25 НК. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в частта му, в която наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на осъдения И. е увеличено с шест месеца. В този смисъл се прави искане обжалваният съдебен акт да бъде изменен като бъде отменено приложението на чл. 24 НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият служебен защитник адв. К.К. поддържат жалбата и направеното с 1 нея искане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивната частна жалба и предлага атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във връзка с направените оплаквания и изцяло, съобразно задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна, притежаваща процесуално призната възможност на жалба, в предвидения за това срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Г. Б. И. до момента е осъждан многократно, като наложените му наказания са изтърпени, включително след извършване на групирането им по реда на чл. 23-25 НК. Предмет на настоящото производство са последните му две осъждания, както следва:

С протоколно определение № 249/10.09.2020 г. по НОХД № 5092/2020 г. на Районен съд – Пловдив е одобрено споразумение за решаване на делото, с което Г.И. е признат за виновен за извършено в периода от 11.04.2020 г. до 08.05.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. Б от ЗИНЗС за изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода е определен първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК от така наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което И. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 08.05.2020 г. до одобряване на споразумението за решаване на делото като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 10.09.2020 г.

С присъда № 65/10.08.2020 г. по НОХД № 1368/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, потвърдена с решение на Апелативен съд – Пловдив, Г.И. е признат за виновен за извършено на 20.04.2020 г. престъпление по чл.

2

199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК и при условията на чл. 373, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. Б от ЗИНЗС за изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода е определен първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 30.03.2021 г.

С оглед на тези данни, обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за кумулиране на наложените на осъдения Г.И. наказания лишаване от свобода и за определяне на едно общо най-тежко измежду тях, тъй като деяният а по посочени по-горе дела са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При положение, че деянията са извършени при условията на реална съвкупност, на осъдения И. следва да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание, а именно четири години лишаване от свобода.

Обосновано окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на наложеното на осъдения Г.И. общо най – тежко наказание лишаване от свобода . Осъденият нееднократно е пребивавал в затвора и преди извършване на настоящите деяния, наказанията за които са включени в извършеното групиране, като е очевидно, че множеството предходни осъждания и налаганите му наказания не са изиграли своята превантивна роля спрямо него. Престъпленията по последните му две осъждания И. е извършил само в рамките на един месец след излизането му от затвора по изтърпяване на наложено му общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца за престъпления по чл. 199 НК. Данните в справката му за съдимост налагат извода, че осъденият И. е с трайно установена престъпна нагласа към извършване на определен вид престъпления, които са толкова много, че ясно говорят за високата степен на обществена опасност на дееца и проявена упоритост от негова страна да реализира престъпленията. Всички осъждания са за деяния, извършени при опасен рецидив, а поради тяхната многобройност, то очевидно е че се касае за рецидивираща престъпна деятелност от страна на осъдения Р.. Ето защо, отчитайки цялостната му престъпна дейност, включваща извършване на множество умишлени престъпления и личната му обществена опасност, правилно окръжният съд е счел, че е необходимо наложеното общо най-тежко наказание лишаване от 3 свобода на осъдения Г.И. да бъде увеличено с още шест месеца, т.е. определеното общо най-тежко и увеличено наказание, което същият следва да изтърпи е в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което най-пълно съответства на целите по чл. 36 НК.

Правилен е изводът на окръжния съд, че определеното на осъдения Г.И. общо най-тежко и увеличено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС.

Правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл.

25, ал. 2 от НК, поради което от така наложеното на осъдения И. общо найтежко и увеличено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което същият е изтърпявал наложеното му по НОХД № 5092/2020 г. на Районен съд – Пловдив наказание лишаване от свобода, считано от 08.05.2020 г. до влизане на определението в сила.

С оглед на изложеното въззивният съд счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 403 от 14.07.2021 г., постановено по ЧНД № 1329/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати съобщение на страните, че решението е изготвено.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5