Акт от 20.06.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

20.06.2019 г. номер .................. град

ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд на четвърти юни

Шести наказателен състав две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело № 1033 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №19-0938-000719 от 18.02.2019г. Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179 ал.2 предл.

1 и чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на В.Б.Д. *** административни наказания глоба в размер на 200 лева; глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.Б.Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №189350 от 07.02.2019г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата в 17:20 часа в село ***, улица „***“ до номер *** с посока на движение към улица „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ***, жалбоподателят В.Б.Д. извършил следното: движейки се с несъобразена скорост със условията и състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко видимо препятствие, ударил в задната дясна част паркираният пред гараж до номер *** на горепосочената улица лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ***, като вследствие на удара автомобилът отскочил и се ударил в задната лява част в метален стълб и реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила. На следващо място като административно нарушение в акта е посочено, че жалбоподателят В.Д. напуснал мястото на произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило местопроизшествието. Водачът и автомобилът били открити в село *** на улица „***“ №*** от служителите на СПП-Плевен, като автомобилът бил прибран в гаража на същия адрес.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Д.Л.Д. и свидетелка Л.Х.Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1721731 от 07.02.2019 г. със съставител Л.Х.Ц. и справка за нарушител на В.Б.Д..

От показанията на актосъставителя Д. и свидетелката Ц. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на деня, посочен в акта, са били автопатрул и са получили сигнал за ПТП в село *** за паркиран автомобил пред гараж, като в сигнала е било посочено, че виновният участник е напуснал местопроизшествието.

При посещаване на мястото от сигнала двамата полицейски служители първо установили собствеността на пострадалия автомобил. От показанията на актосъставителя Д. и свидетелката Ц. се установява, че собственикът на автомобила е чул силен удар от вътрешността на къщата си, поради което е излязъл на двора и е забелязал, че автомобилът е бил изместен от предишното си местоположение и е бил ударен. Актосъставителят Д. и свидетелката Ц. депозират показания, че от собственика на ударения автомобил са получили информация за цвета и марката на управляваният от виновния участник в ПТП-то автомобил, както и че същият е напуснал мястото на ПТП-то. След това двамата служители на „Пътна полиция“ започнали да търсят последния автомобил и открили по предоставеното им описание такъв на две преки от улицата. От показанията на актосъставителя Д. се установява, че същият при управление на служебния автомобил с цел намиране на виновния участник в ПТП-то, забелязал едно лице, което през цялото време наблюдавало техните действия. Актосъставителят Д. депозира показания, че след установяване самоличността на това лице, констатирал, че то живее на адреса, на който бил открит автомобилът на нарушителя. От показанията на актосъставителя се установява, че последният е признал пред тях за допуснатата от него грешка и ги е завел до гаража, в който се е намирал управлявания от него непосредствено преди това автомобил. Актосъставителят депозира показания, че върху последния е имало следи от удар, които впоследствие били съпоставени със следите от първия открит автомобил, собственост на ***, и установили, че същите напълно съвпадат, за което съставили акт, а свидетелката Ц. съставила протокол за ПТП и нарисувала схема на ПТП-то. От разпита на актосъставителя Д. се установява също, че възприетите от тях следи и механизмът на осъщественото ПТП съвпада с дадените от жалбоподателя Д. обяснения пред полицейските служители, в които същият признава за извършените от него действия, като видимо се е притеснил от случилото се. Освен това жалбоподателят Д. е подписал без възражения съставения му акт за двете административни нарушения. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Д. и свидетелката Ц., тъй като техните показания са последователни и логични и изясняват детайлно възприетите от тях следи по двата автомобила, участвали в ПТП-то и установения въз основа на тях механизъм за причиняване на същото. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят В.Б.Д. е извършил нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл. 1 глоба в размер на 200 лева. Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа, с условията за видимост, с интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Освен това водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.

Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП.

Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. В конкретния случай жалбоподателят Д. в депозираната от него жалба навежда доводи, че е бил спрял пред магазина на улица „***“ и завивайки по ул. „***“, забелязал паркиран пред гараж перпендикулярно на пътя автомобил, чиято предна част е била на тротоара, а задната заемала около 1/3 от платното за движение. Освен това жалбоподателят Д. навежда доводи, че в лявата страна на улицата е имало голяма дупка, което е наложило той да свие вдясно и тъй като не е преценил правилно разстоянието, засегнал спрялото МПС. За описаната в жалбата фактическа обстановка липсват доказателства по делото, поради която същата остава неизяснена, но дори и да бъде прието, че в действителност жалбоподателят Д. е бил затруднен да премине поради заетото от паркирания автомобил платно за движение и неравностите по пътя, то същият е следвало да прецени необходимото му за преминаване разстояние преди да предприеме каквато и да е маневра. Доколкото в жалбата не са посочени други фактори, които да са повлияли върху движението по улица“ ***“ като наличието на натоварено движение, то следва, че водачът е имал необходимото време и условия да съобрази своята скорост с конкретната пътна обстановка. В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като "съобразена", като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят Д. не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или създадена опасност за движението, с което си поведение е причинил ПТП. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено каква е максимално допустимата, за този участък скорост, на движение и с каква скорост се е движел управляваният от жалбоподателя лек автомобил. Следва да се отбележи обаче, че това с каква скорост се е движил автомобила, според настоящия съдебен състав е без значение, тъй като от значение в случая е единствено дали водачът е съобразил скоростта на движение на МПС с пътната обстановка, така че при необходимост да съумее да предотврати евентуалното ПТП.

Всяка скорост, която не позволява на водача да намали и да спре МПС и по този начин е станала причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие е несъобразена скорост. Освен това съществува легална дефиниция за ПТП, което по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай жалбоподателят Д. е причинил материална щета на МПС с марка „***“, с рег. № ***, собственост на ***, което същият признава както в депозираната от него жалба, така и пред полицейските служители, установили административното нарушение. От последното следва, че случилото се събитие по настоящото дело може да бъде квалифицирано като ПТП.

Съдебната практика приема, че при възникнало по пътя препятствие, затрудняващо движението по пътя, водачът на МПС има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да може при възникване на препятствието да намали скоростта или да спре.