Решение № 406 от 04.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Благоевград, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500538 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Т. Б.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж.к. “М.“, Б. П. С., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул. “Б.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв.

В.П. Г. - САК, срещу решение № 8073/ 22.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 512/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – П..

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът е нарушил материалния закон, тъй като в случая, първостепенният съд погрешно е счел, че от особено релевантно значение е обстоятелството, че абонатът - ответник е подал заявление за пренос на номера към друг мобилен номер. Прави се довод, че това обстоятелство е релевантно единствено с оглед факта, че така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. към мобилен ноемр * до 1

20.11.2019 г., съгласно Допълнително споразумение от дата 20.11.2017 г., както и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 36.99лв. към мобилен номер * до 02.03.2020 г.. съгласно Допълнително споразумение от дата 02.03.2018 г., както и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет 650 6.99лв. за мобилен номер *** до 11.03.2018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.03.2016 г. По този начин абонатът не е спазил договорения с ищеца срок за ползване на всеки от процесиите мобилни номера.

Поддържа се, че първостепенният съд в тази връзка е приел, че в клаузата на чл. 98 от ОУ на Оператора, при упражняване правото на потребителя за преносимост на мобилни номера не е предвидена неустойка.

Прави се довод, че именно предсрочното прекратяване на договорните абонаменти за мобилни услуги, преди изтичането на договорените крайни срокове за ползване на предпочетените абонаменти, е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се в t.IV-4 от допълнителните споразумения.

Действително, абонатът има право да пренесе мобилният номер от мрежата на Т. към мрежата на друг оператор, което право е упражнено в настоящият случай.

Оспорва се и извода на съда, че неустойка не се дължи. Съгласно подписания между страните договорен абонамент /неоспорен от ответника/ абонатът дължи неустойка, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по негова вина или инициатива или поради нарушение на задълженията му по договора или приложения, свързани с него. Поддържа се, че в случая са налице кумулативно и двете хипотези, а именно инициатива на абоната да прекрати предсрочно сключения договор, както и неизпълнение на същия. В тази ситуация, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. При желание на абоната да прекрати предсрочно ползвания абонамент и да пренесе ползвания номер в мрежата на друг оператор, Т. изпраща CMC- известие, с което уведомява за последиците от пренасянето на номера, както и за дължимата се договорна неустойка.

Сочи се, че първостепенния съд не е изложил мотиви за отхвърляне на лизинговите вноски. В съдържанието на атакувания акт никъде не се намери аргумент защо искът за незаплатени вноски е неоснователен, както е заключил първостепенния съд. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК: „Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда“. Мотивите съдържат всички правни и фактически изводи, достигнати въз основа на дейността на съда, те са 2 писмените съображения на съда, обосноваващи решението. В тях съдът казва защо вярва на едни, а отхвърля други доказателства. Диспозитивът на решението следва мотивите, но изготвянето и произнасянето става едновременно. Диспозитивът е правният извод относно предмета на спора, а мотивите обосновават този извод. В настоящият случай липсват такива, които да обосноват така констатираната неоснователност и отхвърлянето на предявените искове. Дадените съображения касаят нарушения на изискването за мотивиране на съдебния акт. В случай на такова нарушение, е налице основание за отмяната на решението като неправилно.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8073/ 22.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 512/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – П., като бъдат уважени предявените искове като основателни.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството. Поддържа се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от „Т. Б.“ Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“, ж.к.“М.“, Б. П. С., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № *, ет.*, ап.*, чрез адв.В.П. Г. от САК против Р. Д. И., ЕГН: **********. Поддържа се от ищеца, че между „Т. Б.“ Е., действащо в качеството му на доставчик, и ответника Р.И., като потребител, са били сключени Допълнително споразумение от 11.03.2016 г., за мобилен номер *** по програма Интернет 650, със срок на действие 24 месеца. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване на преференциални условия за повече от една услуга, абонатът е взел втори абонаментен план с предпочетен номер * по програма Тотал 24,99 лева, промо 2000МВ, съгласно Допълнително споразумение от 20.11.2017 г. с уговорен срок на действие 24 месеца, като възползвайки се от преференциалните условия абонатът е взел мобилно 3 устройство SAMSUNG модел J7 Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване на преференциални условия за повече от една услуга, абонатът е взел трети абонаментен план с предпочетен номер * по програма Тотал 36,99 лева, с допълнителни 10000МВ, съгласно Допълнително споразумение от 02.03.2018 г. с уговорен срок на действие 24 месеца, като възползвайки се от преференциалните условия абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S8 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски.

Сочи се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *. Посочва, че за потребените от абоната услуги за периода от 15.08.2018 г. до 14.10.2018 г. е издадена фактура № 7277925333/15.09.2018 г. на стойност 2232,55 лева.

Твърди се, че предоставянето на услугата е деактивирано на дата 19.09.2018 г., поради инициатива на абоната да пренесе процесните номера от мрежата на „Т.“ към мрежата на друг мобилен оператор Б... Е. чрез подаване на Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от дата 18.09.2018 г., като по този начин абонатът не е спазил договорените с ищеца срокове за ползване на всеки от процесните мобилни номера.

Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ап.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната устройства марка SAMSUNG модел Galaxy J7 2017 Gold и SAMSUNG модел Galaxy S8 Black са обявени за предсрочно изискуеми.

Посочва се, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 10/2018г., когато е издадено Кредитно известие №7279309677/15.10.2018г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство SAMSUNG модел Galaxy J7 2017 Gold, взето във връзка с мобилен номер *, се дължи цена в размер на 302.26 лв. за периода от м.10/ 2018 г. до м. 10/ 2019 г. За устройство SAMSUNG модел Galaxy S8 Black, взето във връзка с мобилен номер *, се дължи цена в размер на 707.03 лв. за периода от м.10/2018г. до м 02/2020г. В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. Д. И., ЕГН: ********** от гр.П., ул.П. Б. № *, че към нея 4 съществува изискуемо вземане на ищеца Т. Б.“ Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“, ж.к.“М.“, Б. П. С., сграда *, представлявано от Д. К. К. и М. С., в общ размер на 1 799,29 /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, от които: 262,69 /двеста шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № * за периода от 15.08.2018 г. до 14.10.2018 г.; - 527,31 /петстотин двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 20.11.2017 г. за абонамент Тотал 24,99 лева, за мобилен номер № * до 20.11.2019 г., предсрочно прекратен на дата 19.09.2018 г., също така за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 02.03.2018 г., за абонамент Тотал 36,99 лева, за мобилен номер № * до дата 02.03.2020 г., предсрочно прекратен на дата 19.09.2018 г.; 1009,29 /хиляда и девет лева и двадесет и девет стотинки/ лева, незаплатени лизингови вноски както следва: - 302,26 /триста и два лева и двадесет и шест стотинки/ лева по Договор за лизинг от дата 20.11.2017 г., с абонатен № * за устройство SAMSUNG модел J7 Gold, за периода м.10/2018 г. до м.10/2019 г.;

- 707,03 /седемстотин и седем лева и три стотинки/ лева по Договор за лизинг от дата 02.03.2018 г. с абонатен № * за устройство SAMSUNG модел S8 Black, за периода м.10/2018 г. до м.02/2020 г., както и се претендират сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника, с който прави възражения, относно основателността на предявения иск. Твърди, че лизинговите вноски са заплатени, поради което и е запазила апаратите. Сочи, че няма ползвани и незаплатени мобилни услуги – месечни абонаменти, мобилни разговори и текстови съобщения, а само лизингови вноски, които е заплатила. Категорично твърди, че не дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги в размер на 527.31 лв. Твърди, че не е налице предсрочно прекратяване на договора, което да влече сочените последици. Посочва, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договор се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Твърди, че операторът не й е отправял и не й е връчвал писмено предизвестие, уведомление или покана, с което да й предостави подходящ срок за изпълнение. С оглед изложеното навежда, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана като неравноправна, съобразно чл. 143, т. 5 ЗЗП.