Решение № 94 от 20.03.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Свиленград, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200084 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Е. Г. М. с ЕГН ******************* от град ********************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат П. Н., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6819860 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалния такъв. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Е. Г. М. , не се явява. С Писмена молба-становище процесуалният й представител – адвокат 1

П. Н., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като излага общи доводи, несвързани с конкретното дело. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.12.2022 година в 15.49 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Асен Златаров”, до дом № 12, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока град Любимец, МП С марка „Форд”, модел „Пума” с държавен регистрационен номер *****************, със скорост 67 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 17 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6819860 на името на жалбоподателя Е. М. в качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, 2 ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя М. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 09.01.2023 година (, видно от Справката за нарушител и Справка относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Е. М. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 24.12.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя М., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 24.12.2022 година и времето (13.45 часа до 16.30 часа), за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост в населено място, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на ко ято е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 24 22 КХ в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 70 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на 3

МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят М. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят М. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и има налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното 4 заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. Н а л и ц е са нарушения, свързани с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата на влизане в сила на ЕФ серия К № 5060513. Отделно от това следва да се вземе предвид фактът, че в Справката за нарушител, в таблицата, касаеща ЕФ, в графа „Статус” е отбелязано, че ЕФ серия К № 5060513 е „потвърден”, т.е. е бил обжалван по съдебен ред, поради което не може да се приеме за дата на влизане в сила 14 дни след датата на връчването му. В издадения ЕФ не се съдържа и описание в достатъчна степен на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно израза „същото по вид нарушение”, което е елемент от съдържанието на понятието „повторност”. По този начин посочените обстоятелства са и останали извън предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху 5 неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснотата не може да бъде заместена от посочване в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо М. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.

2. В § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „повторно” – това е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същия вид нарушение. Настоящият Съд счита, че нарушението, предмет на настоящото производство, не е извършено в условията на повторност спрямо описаните в процесния ЕФ факти. Това е така, тъй като, на първо място, за въпросното нарушение е издаден ЕФ, а не НП. Според горецитираната дефиниция на понятието „повторно”, санкцията за предходното нарушение следва да е била наложена с НП, а не с ЕФ, както е в конкретния случай. Макар и да има силата на НП (аргумент от чл. 189, ал.