Решение № 3150 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. С.я, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110142600 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.я, ул. "Я." ***, срещу С.Й.К, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

С.я, ж. к. „О.“, **********, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № *******./ сумата 7 613,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г.

– 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.я, ж. к. „О.“ № 2, **********, с абонатен № *******, 2./ сумата 54,52 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 1 154,71 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 05.09.2023 г., и 4./ сумата 12,16 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 16.10.2020 г. – 05.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ 1 стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Счита начислените суми за доставена ТЕ и БГВ за завишени. Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.

С Определение № 39691/01.10.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, „Д.Е“ ЕООД /с предишно наименование „Б.“ ЕООД/, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.

Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените искове.

С.йски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 51273/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 15.09.2023 г. „Т.С“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Й.К за следните суми: 1./ 7 613,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.я, ж. к. „О.“ № 2, **********, с абонатен №*******, 2./ 54,52 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./ 1 154,71 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 05.09.2023 г., и 4./ 12,16 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 16.10.2020 г. – 05.09.2023 г. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 176,69 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19, том ХХ, дело № 3676/1991 г. на 1-ви нотариус при С.йска нотариална служба при втори районен съд, от който се установява, че на 27.03.1991 г. С.Й.С е придобила правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в ********* ет. 1, гр. С.я, ж. к.

„О. – 2“. Видно от писмо от 21.04.2017 г. /л. 18 от делото/, издадено от С.О – район „В.“, между адрес ж. к. „О.“, *******, и адрес: ж. к. „О.“, ********** съществува идентичност – 2 обстоятелство, във връзка с което не е наведен спор между страните по делото.

По делото е представен и приет протокол от проведено на 23.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С.я, ж. к. „О. – 2“, ********* според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор със „С. и Е.“ – „МХ – Е.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. За апартамент *** не е положен подпис от собственик, а се съдържа отбелязване, че собственикът е в чужбина.

На 18.10.2002 г. е сключен договор между „МХ – Е.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. С.я, ж. к. „О. – 2“, ********* по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № ********** г., сключен между „Т.С“ ЕАД – възложител и „МХ – Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С.я, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети съобщение към фактура № 1013824790/31.07.2021 г. и съобщение към фактура № ********** г.

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат 4000173534.

С молба от 04.07.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., както и 2 броя констативни протоколи за реален отчет, видно от които на дати 07.06.2021 г., 13.06.2021 г., 29.05.2022 г. и 07.06.2022 г. не е осигурен достъп до апартамент ***, което обстоятелство е удостоверено с подпис на лицето А.Д от ап. 30.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С.я, ж. к. „О. – 2“, ********* е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 5 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 5 броя термостатни вентили, както и 2 броя водомери за отчитане на топла вода. През процесния период в имота с абонатен № 3

****** са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ по показанията на 5 броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори в имота /1 брой радиатор е без ИРРО/; суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – на база 2 броя водомери за 2 броя потребители с нормативно определен разход в размер на 140 л. на денонощие на брой потребители; суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 7 455,43 лева по прогнозно потребление и 228,79 лева за доплащане от абоната, т. е. общо 7 684,22 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки през две години, като последващата метрологична проверка на топломера на АС след 2018 г., вместо през 2020 г. е извършена през 2021 г. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.