Решение № 779 от 11.12.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Горна Оряховица, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120102081 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между “Ти би ай банк” ЕАД и ответницата Н. К. М. бил сключен договор за потребителски кредит № 7000213390/10.01.2017 г., по силата на който дружеството предоставило на ответницата паричен кредит в размер 1314,12 лв. Страните уговорили заплащане на договорна лихва за целия срок на договора (до 15.04.2019 г.) в общ размер 505,55 лв. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави заетата сума, а за ответницата възникнало задължение за погасяването й, ведно с възнаградителната лихва, на 26 равни месечни вноски, първите 25 от които – в размер на 69,99 лв., а последната – 69,92 лв. Ищецът признава, че ответницата погасявала вноските до 09.07.2018 г., но до края на срока на договора ответницата не е изпълнила остатъка от задължението си, поради което счита, че дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху непогасеното задължение от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 09.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.07.2022 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. в размер от 227,10 лв. Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г., “Ти би ай банк” ЕАД му прехвърлило вземанията по договор за потребителски кредит № 7000213390/10.01.2017 г. Твърди, че в качеството си на пълномощник на 1 цедента изпратил уведомление до ответницата за извършване на цесията, но то се върнало неполучено. Позовава се на уведомяване за цесията с исковата молба. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията му по договор за потребителски кредит № 7000213390/10.01.2017 г., сключен с “Ти би ай банк” ЕАД, както следва: 587,30 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане; 74,06 – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 08.07.2018 г. – 15.04.2019 г. и 227,10 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода 09.07.2018 г. – 27.07.2022 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които е издадена заповед № 571/28.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1262/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответницата Н. К. М. е подала възражение по чл.414 ГПК, в което не са изложени доводи за недължимост на вземанията. В подадения отговор на исковата молба лично от нея и от назначения по реда на ЗПрП процесуален представител признава, че е сключила с „Ти би ай банк” ЕАД договор за потребителски кредит № 7000213390/10.01.2017 г. и кредитът в размер на 1 000 лв. е усвоен. Признава, че след лятото на 2018 г. е преустановила плащането на погасителните вноски, както и че е сключен договор за цесия между кредитора и ищеца, но оспорва да е надлежно уведомена за това.

Счита, че вземанията са погасени по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

Уважаването на исковете е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че между ответницата и “Ти би ай банк” ЕАД е възникнало правоотношение по сключен договор за потребителски кредит № 7000213390/10.01.2017 г. с твърдяното от него съдържание; че “Ти би ай банк” ЕАД е изпълнило задължението си да предостави кредитната сума в твърдения размер; че “Ти би ай банк” ЕАД е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца и че длъжникът е уведомен за цесията. Естеството на възражението за погасяване на вземанията по давност налага разглеждането му след положителен извод за съществуването им.

Страните не спорят, а и от договор за потребителски кредит № 7000213390/10.01.2017 г. и приложенията към него се установява, че “Ти би ай банк” ЕАД се задължило да предостави на ответницата сумата от 1 314,12 лв., от които 1 000 лв. – размер на кредита, 85,80 лв. – застраховка „Bank 2 комбо живот“; 87,52 лв. – застраховка „Bank комбо безработица“ и 140,80 лв.

– такса за оценка на риска, срещу задължението за връщане на сумата ведно с фиксирана възнаградителна лихва от 30,94 % (чл.9.1. от договора), до 15.04.2019 г. на равни месечни анюитетни вноски от по 69,99 лв. месечно.

Съгласно чл.9.4. от договора, при забава в плащането, кредитополучателят дължал заплащане на обезщетение в размер на законната лихва Съгласно чл.7.2.1., вр. чл.11.2. от договора, средствата по кредита следвало да се преведат по банкова сметка на ответницата. Видно от и чл.7.2.2. и чл.19 от договора, премиите за двете избрани застраховки следвало да бъдат преведени на застрахователя, а таксата за оценка на риска била дължима при подписване на договора, финансирала се от кредитора и се възстановявала с месечните погасителни вноски. Видно от заключението по задача № 1 от приетата съдебно-счетоводна експертиза, на 10.01.2017 г. по посочената в договора банкова сметка на ответницата постъпила сумата от 1 314,12 лв., като непосредствено след това били удържани 140,80 лв. за такса за оценка на риска и 173,32 лв. – общо за премиите за двете застраховки.

Вещото лице установява, че тези премии били заплатени на застрахователя ЗД „Уника“ АД с платежни нареждания от 22.02.2017 г., с което кредиторът изпълнил задължението си да заплати наместо ответницата дължимото от нея.

Макар и таксата за оценка на риска да е финансирана (удържана) от кредитора, съгласно уговореното в договора, същата не е дължима от ответницата и не следва да бъде заплащана като част от главницата. Това е така, защото оценката на платежоспособността на кредитополучателя е нормативно установено преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити (арг. от чл.16 и сл. ЗПК).

Доколкото това е именно задължение, съответно банката е длъжник по него, такса (цена или възнаграждение) за изпълнението му, не се следва.

Допълнително следва да се посочи, че начинът, по който е уредена таксата – „за оценка на риска“, не позволява на кредитополучателя да установи вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, както изисква на чл.10а, ал.4 ЗПК, поради което договорната клауза, която регламентира заплащане на таксата, е частично нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗЗП. Предвид изложеното съдът намира, че кредитът е усвоен в размер 1 173,32 лв., колкото е и дължимата главница.

Предвид уговорения срок за погасяване на кредита и при съобразяване на размера на годишната договорна лихва по чл.9.1 от договора и начинът на изчисляването й съгласно чл.9.2. и чл.9.3. от договора, размерът на дължимата договорна лихва за целият срок на договора е общо 451,41 лв., а размерът на дължимата анюитетна месечна вноска по главница и лихва за срок от 26 месеца – 62,49 лв.

Страните не спорят, а и експертизата установява, че за погасяване на кредита ответницата е заплатила общо 1 195,59 лв. На 15.03.2017 г. – падеж на първата погасителна вноска, тя заплатила сумата от 69,99 лв., с което 3 погасила изцяло вноската от 62,49 лв. и част от следващата вноска – до 7,50 лв. На 22.05.2017 г. била заплатена сумата от 141,50 лв., с което ответницата погасила неплатения на падежа остатък от вноска с падеж 15.04.2017 г. (54,99 лв.) и обезщетението за забава (0,58 лв.), вноската с падеж 15.05.2017 г. (62,49 лв.) и обезщетението за забава (0,14 лв.) и част от следващата вноска с ненастъпил падеж (15.06.2017 г.) до 23,30 лв. На 19.07.2017 г. били внесени 69,99 лв., с които били заплатени остатъкът от четвъртата вноска с падеж 15.06.2017 г. (39,19 лв.) и обезщетението за забава (0,38 лв.). Остатъкът от тази сума – 39,57 лв., съобразно правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД е погасил обезщетението за забава в плащането на вноската с падеж 15.07.2017 г. (0,09 лв.) и част от вноската – до 39,48 лв. На 10.08.2017 г. ответницата заплатила 69,99 лв., с които бил погасен остатъкът от петата вноска (23,01 лв.) и обезщетението за тази забава (0,17 лв.), както и част от следващата вноска с ненастъпил падеж (15.08.2017 г.) до 46,81 лв. На 25.09.2017 г. ответницата внесла по кредита 70 лв., които погасили този остатък и обезщетението за забава в плащането на шеста вноска (0,55 лв.). Остатъкът от 22,64 лв. съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД е погасил на първо място обезщетението за забава в плащането на вноската с падеж 15.09.2017 г. (0,19 лв.), както и част от вноската – до 22,45 лв. На 20.12.2017 г. били внесени общо 260 лв. С 40,04 от тази сума била погасена изцяло седмата вноска с падеж 15.09.2017 г. и обезщетението за забава в плащането й – 1,08 лв.; осмата вноска с падеж 15.10.2017 г. (62,49 лв.) и обезщетението за забава в плащането й – 1,16 лв.; деветата вноска с падеж 15.11.2017 г. (62,49 лв.) и обезщетението за забава в плащането й – 0,62 лв.; десетата вноска с падеж 15.12.2017 г. (62,49 лв.) и обезщетението за забава в плащането й – 0,10 лв., както и 29,53 лв. от единадесета вноска с падеж 15.01.2018 г. На 15.02.2018 г. ответницата внесла 70,00 лв. по кредита, с които били погасени неплатената част от единадесета вноска с падеж 15.01.2018 г. – 32,96 лв. и обезщетението за забава в плащането й – 0,29 лв., а остатъка от 39,67 лв. погасили част от дванадесета вноска на падежа й – 15.02.2018 г. На 20.03.2018 г. били заплатени 91,22 лв., които погасили остатъка от дванадесетата вноска (22,82 лв.) обезщетението за забава в плащането й – 0,22 лв.; изцяло тринадесета вноска с падеж 15.03.2018 г. и обезщетението за забава в плащането й – 0,10 лв., както и 5,59 лв. от четиринадесета вноска с ненастъпил падеж. На 18.05.2018 г. ответницата внесла по кредита 70,00 лв., с които били погасени изцяло остатъкът от четиринадесета вноска (56,90 лв.) и обезщетението за забава в плащането й – 0,54 лв., както и частично петнадесета вноска – до 9,56 лв. На 10.10.2018 г. били платени 72,00 лв., които погасили остатъкът от петнадесета вноска (52,93 лв.) и обезщетението за забава в плащането й – 2,19 лв., а с 16,17 лв. били погасени на първо място обезщетението за забава в плащането на шестнадесета вноска (2,05 лв.) и частично тази вноска – до 14,12 лв. На 27.11.2018 г. по кредита постъпили 150,90 лв., с които били погасени остатъка от шестнадесета вноска – 48,37 лв. и обезщетението за забава в плащането му – 1,83 лв.; изцяло седемнадесета вноска – 62,49 лв. и обезщетението за забава 4 в плащането й – 1,82 лв.; обезщетението за забава в плащане на осемнадесета вноска изцяло – 1,28 лв. и част от тази вноска до 35,11 лв. На 03.01.2019 г. ответницата внесла 60,00 лв. по кредита, които погасили обезщетението за забава в плащане на остатъка от осемнадесета вноска – 1,08 лв., както и остатъка от същата вноска – 27,38 лв., а с 31,54 лв. било погасено изцяло обезщетението за забава в плащане на деветнадесета вноска – 1,92 лв. до датата на плащането и 29,62 лв. от вноската, които погасили напълно дължимата лихва по тази вноска – 11,51 лв. и част от главницата – 18,11 лв. от 50,98 лв. След тази дата не се твърди и не се установява да са постъпили други плащания по кредита или остатъкът му да е погасен по друг начин.

Ответницата също признава преустановяване на плащанията, което преценено по реда на чл.175 ГПК, се явява съответно на установеното по заключението в експертизата.