Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 30.04.2024, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 806/2023
Вид
Решение № 93
Подписан
30.04.2024
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 ал.1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. ЛЕВСКИ, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20234410100806 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 28.02.2022 г. Т. Т. Е. подава до *** ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит *** Стандарт със зададени параметри, че последната е получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние, че същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на *** ЕООД, и е получила преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, след което е сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който на Т. Т. Е. е предоставен кредит в размер на 1000 лв., която сума е преведена чрез паричен превод към Изи пей с преводно нареждане за кредитен превод от 28.02.2022 г. Твърди се, че от своя страна Т. Т. Е. е поела задължение да погаси предоставения й заем с равни месечни вноски в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от договора.

Твърди се също така, че Т. Т. Е. е поискала и е получила одобрение да закупи и допълнителни услуги към договора за кредит, а именно услугите 1

„Фаст“ и „Флекси“, в резултат на което параметрите на сключения договор са следните:

- сума на кредита 1000 лв.

- срок на кредита – 18 месеца

- размер на месечната вноска по кредита 75,29 лв.

- дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема – 5-то число на месеца

- годишен процент на разходите – 48,55

- годишен лихвен процент – 41,00

- общо дължима сума по кредита – 1355,33 лв.

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 350 лв.

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 550 лв.

- размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 50 лв.

В резултат, общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е 2255,33 лв. и общия размер на месечната вноска по договора 125,29 лв.

Твърди се, че Т. Е. не е изпълнила поетото задължение с договора, тъй като е преустановила плащанията на погасителните вноски, в резултат на което е изпаднала в забава. Твърди се, че извършените плащания от Т. Е. са както следва: на 02.08.2022 г. – 130 лв., на 14.09.2022 г. – 200 лв., на 23.12.2022 г. – 150 лв.

Твърди се, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения, клиентът е изпаднал в забава, поради което поради просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер договорът е прекратен, а задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 05.06.2023 г., за което Т. Т. Е. е уведомена лично чрез уведомително писмо на посочения от нея адрес в договора.

Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба целият срок на договора е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер, поради което не е необходимо доказване на обявена предсрочна изискуемост, като последната вноска по погасителен план е била с дата 05.09.2023 г.

Твърди се, че поради неплащане на дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС Левски, въз основа на което срещу Т. Е. е издадена заповед за изпълнение, че след издаване на заповедта за изпълнение на 05.10.2023 г. Т. Е. е заплатила и 2 сумата от 874,85 лв., резултат на което общата сума на направените плащания по договора за потребителски кредит е в размер на 1354,85 лв., като с нея за погасени следните суми:

-сума в размер на 971,10 лв. – съгласно задължението по погасителен план,

-сума в размер на 209,79 лв. – лихви за просрочие на вноските по погасителен план, поради плащане на вноските със забава, -сума в размер на 30 лв. – начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит,

- сумата от 91,07 лв. – присъдени деловодни разноски в заповедното производство, от които 41,07 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,

- сумата от 52,89 лв. – законна лихва – дължима за периода от 05.06.2023 г. – датата на предсрочната изискуемост до 29.08.2023 г.

В резултат се твърди, че дължимите суми от Т. Т. Е. по сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 28.02.2022 г. са общо в размер на 1269,62 лв., включващи следните суми:

- сумата от 874,85 лв. – главница по договора;

- сумата от 242,48 лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.07.2022 г. до 05.06.2023 г. – датата на предсрочната изискуемост;

- сумата от 152,29 лв. – представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае вземането на ищцовото дружество по отношение на ответницата Т. Т. Е. по сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от 28.02.2022 г. за сумата от 874,85 лв. – главница по договора; за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС Левски по ч.гр.д. 499/2023 г., за сумата от 242,48 лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.07.2022 г. до 05.06.2023 г. – датата на предсрочната изискуемост; и за сумата от 152,29 лв. – представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 499/2023 г. на РС Левски. Претендират се и направените деловодни 3 разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата не е представила писмен отговор на исковата молба, не е изразила становище, не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.

Постъпила е молба, с която е направено искане да се гледа делото в отсъствие на ищцовата страна.

В съдебно заседание ответницата не се явява. За нея се явява адвокат А.

А., който оспорва предявените искове и представя писмена молба, в която е изложил подробно становище във връзка с направените оспорвания и дадените указания на съда, че се дава възможност на основание чл. 146 ал.3 от ГПК да изложат становище.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 499/2023 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 27.09.2023 г. и същия в дадения му едномесечен срок на 05.10.2023 г. е представил възражение по чл. 414а от ГПК, с което е заявил, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение и към възражението е представил разписка за извършено плащане на сумата от 2519,67 лв.

На основание чл. 414а ал.3 от ГПК, съдът е постановил определение да се изпрати на заявителя съобщение, ведно с копие от постъпилото възражение и представеното към него доказателство с указание, че може да подаде становище в тридневен срок, както и че ако не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 414а ал. 4 от ГПК, включително в частта за разноските.

Заявителя е получил съобщението, ведно с копие от определението, възражението и представеното доказателство на 18.10.2023 г. и на 24.10.2023 г. в РС Левски е постъпило становище, с което е заявено, че след извършеното плащане са останали задължения, конкретно посочени по вид и размер и е направено искане да се издаде изпълнителен лист за посочените в 4 становището суми.

С определение № 545/27.11.2023 г., съдът е приел, че на практика е налице спор между страните, относно вземането посочено от заявителя, след което е разпоредил да се изпрати на заявителя съобщение, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания от съда срок, заявителя е предявил настоящия иск.

По делото е представено копие от договор за потребителски кредит *** Стандарт, сключен между *** ЕООД – в качеството на кредитор и Т. Т. Е., в качеството на кредитополучател, наричана в договора клиент, по силата на който на Е. е предоставен кредит в размер на 1000 лв, със срок на кредита 18 месеца, посочен размер на вноската по кредита 75,29 лв., посочен ГПР 48,55 лв., посочен Годишен лихвен процент 41,00% и дължима сума по кредита 1355,33 лв. В договора е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиента изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга Фаст и незадължителна допълнителна услуга Флекси, като е посочено, че възнаграждението за закупената допълнителна услуга Фаст е 350 лв., а за закупената допълнителна услуга Флекси – 550 лв.

Посочено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 50 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като общото задължение по кредита е посочено, че е в размер на 2255,33 лв., общия размер на вноската е 125,29 лв. и датата на погасяване е 5 ден от месеца.

Сключения между страните договор има признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от ЗПК. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити и при сключване на процесния договор кредиторът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в параграф 13 т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“ според легалната дефиниция в параграф 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Предвид това в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7 ал.3 от ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на 5 неравноправни клаузи в процесния договор.

Освен това в представената от процесуалния представител на ответника молба са наведени доводи за недействителност на сключения договор, които също следва да бъдат проверени.

Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11 ал.1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1 т. 7-9.

В представената по делото и посочена по-горе молба от ответната страна са наведени доводи, че в договора е налице нарушение на чл. 11 ал.1 т.

10 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено, пълно и в съответствие с поставените задачи, се установява, че в посочения в договора ГПР не са включени сумите на допълнителните услуги – такса „Фаст“ и такса „Флекси“ и с включване на тази такси ГПР е в размер на 228,81 %, а посочения в договора ГПР е 48,55 %. Вещото лице е категорично, че в посочения в договора годишен процент на разходите не са включени сумите за такса за допълнителна услуга „Фаст“ и такса за допълнителна услуга „Флекси“ и че след включване на сумите за тези такси ГПР от 228,81% надвишава законната лихва към датата на сключване на процесния договор 22,88 пъти, тъй като законната лихва е 10 %. От заключението на вещото лице се установява, че общо заплатените суми по договора за потребителски кредит от ответницата са в размер на 1554,85 лв.